Внучката на Златю Бояджиев представи картини от семейната колекция

Европейски културен център - Русе

◊ СЪБИТИЕТО

В Европейския културен център в Русе на 18 септември се откри първата в града изложба на известния български художник Златю Бояджиев.

40 платна от колекцията на семейството са подредени в експозицията, благодарение на неговата внучка Цена Бояджиева.

Сред картините на твореца има портрети, негови графични рисунки, фотоси и писма, които представляват интерес за всеки посетител, дръзнал да се запознае с творчеството на Златю Бояджиев. Между творбите е портретът и на внучката му Цена.

◊ ИНТЕРВЮ С ЦЕНА БОЯДЖИЕВА

Името на художника Златю Бояджиев е известно не само в страната ни, но и зад пределите на България. Какво ви носи славата на вашия дядо?

Цена Бояджиева: Аз съм част от семейството и съм израснала в тази среда. Никак не е лесно да живееш в средата на творец. Това е голяма отговорност, нерви, емоции.

Златю Бояджиев го приемах като мой дядо. Пораснах покрай него, с неговото изкуство и нищо по-особено не виждах в сравнение с другите деца. Вече като по-голяма осъзнах, че до мен има един много трудолюбив човек. Още десет живота да имам сигурно подобно трудолюбие и всеотдайност няма да срещна. Какво друго е дядо ми за мен? След като изминаха още двадесет години разбрах, че още повече го ценят. Той беше като чиновник, сутрин ставаше в 5 часа, отиваше в ателието, обядваше във вегетариански ресторант в Пловдив, прибираше се да почива, а след това пак започваше да рисува до 8,30 часа вечерта. За него не съществуваше нито събота, нито неделя.

Може ли да се каже, че някога не е бил ценен, както днес издигаме творчеството му на пиедестал?

Цена Бояджиева: Не, напротив. И преди 1989 година той получаваше всевъзможни награди и отличия като герой на социалистическия труд, Кирил и Методий, всичко, което съществуваше. Но за мен един творец не се измерва с отличията, а с факта да остане у хората, как те го приемат, желанието да видят творбите му. Това, което остави след смъртта си, неговото творчество, е задача на семейството ни да съхраним платната му.

Вие самата рисувате ли?

Цена Бояджиева: Непрекъснато стоях до него в ателието, от време на време вземах четките му, но никога не ми се е карал, дори веднъж се опитах да работя върху платното му, но не успях да улуча кафявия цвят. Да рисувам... не. Исках да кандидатствам в Академията за приложни изкуства, но се отказах. С изкуството съм свързана дотолкова, че пораснах с него, да съхраня творбите му и да направя една книга. Събрала съм много материал, който показва картините му, закупени от частни колекционери в чужбина. Притежавам снимките, негативите, имам идеята да се издаде една хубава книга-албум. Няма да правя анализ на изкуството му. Повече ми се иска да го покажа като творец.

Преди време централните медии съобщиха, че за първи път бяха представени картините на Златю Бояджиев и Цанко Лавренов?

Цена Бояджиева: Това е една изложба, която внукът на Цанко Лавренов - Лаврен, решават с баща ми да направят в София. Цанко Лавренов е първият човек, който подава ръка на Златю Бояджиев веднага след инсулта. Помощта е финансова, писал е няколко писма до Министерството да отреагира, да помогнат, защото сме били безкрайно бедни по онова време. Няма какво да крием, защото това е самата истина. Желанието им беше да покажат на публиката по дванадесет картини от двамата художници. Изложбата мина с голям интерес в София.

Освен в Русе, в кой друг град ще гостувате с изложбата?

Цена Бояджиева: Това стана много чрезвичайно. Европейският културен център в Русе ми отправи покана да гостувам. Аз дълго мислих, първо се противих, но после се съгласих. Реших се, защото картините трябва да се гледат от хората, а не да стоят скрити. Дядо ми със сигурност щеше да се радва.

Вие самата с какво се занимавате?

Цена Бояджиева: Работя в Софийска филхармония, в зала България, организирам изложби. Директорът ми е с добри виждания, които много ми допадат, например голямото пространство да се оползотвори.

Имате ли определен афинитет към живописта, графиката?

Цена Бояджиева: Не. Всичко хубаво, което е направено от човека, аз го подкрепям. Независимо каква е възрастта. Рискувах и направих една изложба със завършващи млади хора в София - “Манипулация на манипулиращите”. Имаше различни мнения, едни ме подкрепиха, други ме критикуваха, но след време имаше и такива, които се съгласиха и оцениха, че експозицията не е била случайна. Човекът трябва да бъде накаран да мисли, когато влезе в изложбената зала. Това се стремя да правя.

Автор:

Лили Рачева

Публикация:

20.09.2006 г. 12:31

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

картини

Посетено:

2472

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/34/news/2749-vnuchkata-na-zlatyu-boyadzhiev-predstavi-kartini-ot-semeynata-kolektsiya