Независимостта - право на трон и лична съдба

Безсмъртните българи

◊ СЪБИТИЕТО

28 август - ден на 13-те безсмъртни личности

Вече 13 години в културното ни пространство набира подкрепа идеята за Ден и Дом-светилище на 13-те поименни безсмъртни българи. И тази година 28 август беше честван не само като ден на кончината на цар Борис ІІІ.

По идея на Ваклуш Толев на този ден в страната бяха почетени 13 безсмъртни личности:

Цар Борис ІІІ – Обединител, Хан Аспарух – Основател, Княз Борис – Покръстител, Цар Симеон – Просветител, Св. Климент Охридски – Азбучник, Св. Иоан Рилски – Покровител, Св. Патриарх Евтимий – Мистик и Воин, Отец Паисий – Будител, Васил Левски – Икона на българската свобода, Баба Тонка – Майка на безстрашието, Княз Александър Батенберг – Съединител, Пенчо Славейков – Прозрението на българския гений, Ванче Михайлов – Воин на оскърбените българи.

Предвижда се Домът-светилище за тях да се изгради в град Велики Преслав.

◊ ИНТЕРВЮ С ВАКЛУШ ТОЛЕВ

Защо името на княз Фердинанд I не е в тази листа, по повод Деня на Независимостта, разговаряме с Ваклуш Толев.

Г-н Толев, с какво трябва да остане Денят на Независимостта в съзнанието на българина?

Ваклуш Толев: С това, че България следва неизбежна Съдба, че има личен държавен живот, право на историческо себесъзнание, на международно присъствие, връщане трона на царете, като йерархия на взаимоотношение.

Независимостта захрани достойнството на личността и нацията и събужда отговорността като преценка на признателност.

Независимостта коронясва и освещава институцията българска държава.

Коя беше онази сила, която водеше българите в борбата им за независимост?

Ваклуш Толев: Единствената сила, която мотивира жертвите, е Свободата – свобода от суверена, от международния надзорник, свобода от контрибуции и право на присъствие на международни конференции, отнасящи се до съдбата на собствената ни държава.

Най-същностната страна на Независимостта е в правото да искаш и проявиш воля за обединена България. Нашата независимост е дело на дипломацията – не на меча – на цар и правителство.

С какво се вписа княз Фердинанд в историята на България?

Ваклуш Толев: Княз Фердинанд І на 22.ІХ.1908 г. на хълма Царевец – Търново чете манифеста, с който провъзгласява: “Съединената на 6.ІХ.1885 г. България за независимо българско царство.”

След вековно робство и 30 години след Освобождението ни – овдовелият трон на българските царе бе овластен от него с титлата цар на българите. С този акт цар Фердинанд І писа история и се вписа в нея.

Как прие Европа акта на независимост?

Ваклуш Толев: Европа прие обявената наша Независимост с облекчение, защото регионалните конфликти (особено на Балканския полуостров) в Турската империя застрашаваха континенталното статукво. При това Австро-Унгария беше дала съгласието си, с оглед на своя бъдещ ход да присъедини – Босна и Херцеговина, което направи ден след нашата независимост – т.е. на 23.ІХ.1908, а Гърция присъедини остров Крит – на 24.ІХ.1908 г. При това месеци преди обявяването на нашата Независимост – в Турция е извършен “младотурският преврат”. Тя признава нашата независимост на 9.І.1909 г. срещу 125 милиона златни лева обезщетение.

Така през 1909 г. цар Фердинанд е признат от Великите сили като – Roi des Bulgares – Цар на българите.

Защо при наличието на тези заслуги не го поставихте в 13-те безсмъртни?

Ваклуш Толев: Историята е изкупителка на енергиите на еволюцията. Неизбежността на една колосална политика от ХІХ век трябваше да намери своя стихнал път в бъдещето. Княз Фердинанд І извърши дълга на една еволюция и направи едно историческо събитие, което заслужава похвала. Не мога да приема, че неговата бъдеща дейност в Балканската, Междусъюзническата и след това Първата световна война са непреценени, но оценката, която им дават идеологиите, според мен е под нивото на отговорността.

На княз Фердинанд І не му липсва отговорността, нито проницанието, но в него Цезаровото начало стои по-горе – в потребата да се утвърди като една творческа личност. Точно тук аз се спрях в преценката си.

Това е може би най-големият акт в историята, но той за мен не беше достатъчен. Защото, когато съм сложил в поредицата от 13 безсмъртни българи княз Александър І Батенберг, бях казал, че той прие идеята за Съединението пряко руската воля – срещу загубен трон и бъдеща династия! А в Независимостта нямаме антитезисни представи на Запад. При това през 1885 г. цар Фердинанд не беше на българския трон.

Това са мотивите ми. И за Roi des Bulgares – уважения, а за българския народ бих казал, че никой не можеше да създаде по-добра идея да видите “Византия” съблечена!

Автор:

Общество "Път на мъдростта"

Публикация:

15.09.2006 г. 10:47

Коментирай във Фейсбук

Посетено:

1286

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/34/news/2719-nezavisimostta-pravo-na-tron-i-lichna-sadba