Интервю

Оля Стоянова – за историческите факти и вдъхновението

Интервю с писателката

Оля Стоянова – за историческите факти и вдъхновението


Само преди дни на Сцена на IV етаж в Народния театър „Иван Вазов“ се състоя премиерата на спектакъла „Цветът на дълбоките води“ на Оля Стоянова. Режисьор на спектакъла е Бойка Велкова, а в него участват Емануела Шкодрева, Вяра Табакова, Ева Данаилова, Павел Иванов, Явор Вълканов и Живка Ганчева. В спектакъла главни героини са две забележителни кралици, оставили ярки следи в историята - Елизабет I и Мария Стюарт. Оля Стоянова наскоро издаде и книга с разкази – „Висока облачност“ (ИК "Жанет 45"), затова я потърсих да разкаже повече за вдъхновението, пък и за процеса на писане на разкази и пиеси.


- Колко време Ви отне писането на разказите от „Висока облачност“?

- Близо шест години. Но пък и аз не съм бързала. Това са не просто разказите, които съм писала в този период и автоматично съм ги включила в книгата, а разказите, които имат нещо общо. Те са свързани един с друг по някакъв начин и затова са събрани под заглавието „Висока облачност“.

- Защо „Висока облачност“?

- Заради името на един от разказите, но не само. Защото високата облачност е красива, защото в повечето случаи предвещава хубаво време и защото голяма част от героите се стремят във високото и гледат към небето.

- Проза или драматургия? Къде се чувствате по-добре?

- Където има добра история за разказване. Историите сами си намират формата. Пък и тук не става въпрос за дилемата „или-или“. Но в последните години май се занимавах повече с пиесата „Цветът на дълбоките води“.

- Какво знаехте предварително за историята на Елизабет Първа и Мария Стюарт, преди да започнете да пишете тази пиеса?

- Не много. Знаех кои са тези кралици, малко повече за епохата на Елизабет – за разцвета на театъра и литературата, географските открития, победата над Испанската армада. Знаех и как е загинала Мария Стюарт, но то кой ли не знае.

- Изкушават ли Ви историческите теми?

- По-скоро не. Но процесът на проучване се оказа обаче много интересен, работата с документите, ровенето в книгите, неподозираните възможности, които дават архивите. За написването на този текст ми бяха необходими близо две години и половина, а почти една година само четях, преди въобще да посегна към писане. Но пък открих безкраен исторически материал – запазени са писмата, които си разменят Мария Стюарт и Елизабет Първа, накитите, бижутата, цялата им кореспонденция, могат да се видят дори бродериите, които създават. За написването на този текст използвах много източници - от биографията „Мария Стюарт“ на Стефан Цвайг до книга, публикувана през 1849 г. в Лондон, която събира на едно място оригиналните писма между Елизабет Първа и Джеймс Шести - Letters of Queen Elizabeth and King James VI of Scotland, например. В диалозите между Мария Стюарт и Елизабет Първа в текста използвах фрагменти от оригиналните писма, разменени между тях, например. Или част от писмото на Антъни Бабингтън, който обещава, че ще освободи пленницата Мария Стюарт. По някое време заради бележките и позоваванията имах усещането, че пиша дисертация.

- Работата с архивите не отнема ли много време?

- Онлайн архивите са достъпни по всяко време и навсякъде - някога за да се направят подобни справки са трябвали години, сега могат да се ползват възможностите, които дават University of California Libraries, например или Шотландският национален музей.

- Как фактите допълват историята на двете кралици?

- Това, че става въпрос за истинска история и реални исторически личности, някак предполага човек да се обърне към фактите. Още повече, че архивите се пазят. И все още продължават да излизат нови – като писмото, което Мария Стюарт е написала в последните месеци от живота си и изпратила до Ватикана да моли за помощ, което се откри преди пет години. Преди седем-осем години пък се оказа, че е открито и копие на заповедта за екзекуцията на Мария Стюарт, която е смятана за унищожена. Понякога оригиналните думи от писмата могат да бъдат по-точни и по-силни. Документалният материал има друга сила. Мария Стюарт и Елизабет Първа се обръщат една към друга с думите „най-обична сестро“ и „скъпа братовчедке“. А пък фактите, които цитира Стефан Цвайг, например, са много сочни – като това, че Елизабет осъжда заедно със заговорниците и две невинни момчета, които са дали само хляб на Бабингтън или че заради Мария Стюарт много хора губят главата си и тя е виновна за смъртта на мнозина.

- Как се справят актьорите?

- Само ще кажа, че те успяха дори да извадят хумор от една история, която не е никак смешна. А иначе и Бойка Велкова, и Емануела Шкодрева, и Вяра Табакова са прекрасни актриси с богат опит. А и младите много ги бива – и Ева Данаилова, и Павел Иванов, и Явор Вълканов. Просто си давам сметка колко тежка е актьорската професия.



Интервюто взе: Станислава Петкова
Автор:
16.10.2017 г. 11:47
Посетено: 984
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/26460-olya-stoyanova-za-istoricheskite-fakti-i-vdahnovenieto