Известният цигулар Владимир Владигеров:

“Филмови нощи Херберт фон Караян” в Русе е музикалният фест, посветен на 250-годишнината от рождението на Волфганг Амадеус Моцарт. По време на тридневните тържества (18-21 август) на голям 80-метров екран ще се прожектират безплатно на русенския площад концерти на Виенската и Берлинската филхармония под диригентството на Херберт фон Караян. Началото ще бъде открито с Коронарната меса на Моцарт, която не е изпълнявана в България. Филмът е заснет при литургия на папа Йоан Павел ІІ в катедралата “Св. Павел” във Ватикана. Русенци ще чуят концертното изпълнение на Дивертименто в си-бемол мажор KV 287, Дивертименто в ре мажор KV 334 и познатата сакрална музика в Реквиема на Моцарт. Преди филмите ще са излъчват едночасови вечерни миксове от класическите творби на Моцарт, както  и ще се четат писма от архивите на композитора.

Г-н Владигеров, Вие сте артистичен директор на музикалния фест “Филмови нощи Херберт фон Караян”, който за първи път се провежда в Русе. Какво още бихте ни разказали за себе си?

Занимавам с културен мениджмънт. Преди години специализирах във Виена. Станах първия българин, който е завършил този курс в Европа. Бих искал и други колеги да имат такава специализация, за да може работата да върви в по-добър аспект. Разбира се, за да се занимаваш с тази дейност, не е необходимо непременно да си завършил във Виена. Винаги ми е интересно да правя нещо ново. Пътищата отдавна вече са отъпкани и няма смисъл да се повтарят. Докосването до другата култура ни обогатява. По професия съм музикант, изпълнител-цигулар. Изнасям концерти в България и чужбина. Настоящият музикален форум запълва една празнина, която е наслагвана с години наред у нас.

Инициативата е ваша?

Да, това е моя инициатива и много се радвам, че тя се подкрепя от различни институции и организации. Явно, че в нея забелязват благородното начало.

Безспорно във Виена има много стара културна традиция. Да не  забравяме, че когато ние се освобождаваме от турско робство, музиката там е била в своя разцвет. Това се отнася и до останалите изкуства. Безспорно има наслагвания. А ние може би носим друг дух, идващ от древността, който не е успял да се изгуби.

Що се отнася до младите хора, не бих казал, че нямат интерес. Има много информирани между тях.

Фамилията Владигерови е известна в България. Какво носи тя за Вас като творец - задължава ли Ви, тежи ли Ви славата?

Носи много голямо задължение и то към самия мен. Аз съм си брънка от веригата, съставена от хора, които безспорно са един връх. Един от най-близките ми роднини е все пак най-светлата личност в българската култура - Панчо Владигеров. Да се опиташ да направиш нещо стойностно, което да е именно в този поток, да отговаря на всичките стремежи и още по-трудното - да откриеш своята лична нотка. От тая гледна точка бих казал, че е трудно, но в същото време е интересно. За да се постигне резултатът, човек трябва да се лишава от доста неща и трябва да има характер.

Одобрявате ли компилацията между класическа и популярна музика, което ни поднасят музиканти като “Бонд”, Васко Василев?

Това е правено много преди тях. Васко Василев не знам какво прави. Той май само в България идва и свири. Васко Василев е концерт майстор на един оперен оркестър в Лондон. Тук не съм присъствал на негови концерти. Той се опитва да подражава на световноизвестни музиканти. Друг е въпросът дали тези подражания са удачни. Смятам, че това представяне на класическата музика е лошо завоалирано и с комерсиални намерения. Другият момент е, че подбирайки добрите класически фрагменти, спомагат за облагородяването на изпълненията им. Но всеки има право да прави каквото е решил. Може би е по-добре да се избере по-оригинален начин за популяризиране на класическата музика.

Интервюто взе Лили РАЧЕВА