Интервю

"Котките" сме вие и аз, всеки от нас

Хореограф-постановчикът Анна Донева за новата версия на „Котките”, които се чувстват във Варна у дома си и за предизвикателството да създаваш хореография за истинските хора и истинските котки

"Котките" сме вие и аз, всеки от нас


Държавна опера Варна пoднася нова версия на оригинала на мюзикъла "Котките от А. Л. Уебър, чиято предпремиера предстои на 6 и 8 април 2017, в рамките на XVIII Великденски музикален фестивал, а премиерата е планирана за 22 юни в VIII Опера в Летния театър - Варна 2017. Реж. проф. Светозар Донев, хореограф-постановчик Анна Донева, диригент Страцимир Павлов, сценография Иван Токаджиев, костюми Ася Стоименова. Участват Людмил Петров, Свилен Николов, Даниела Димова, Вяра Железова, Сребрина Соколова, Пламен Долапчиев, Велин Михайлов, Пламен Георгиев, Филипа Руженова, Нейчо Петров-Реджи, Мария Павлова и др. Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна.


- Г-жо Донева, за мюзикъла "Котките", на който Вие сте хореограф-постановчик, се знае, че е може би най-трудният от мюзикълите на Уебър и то именно заради хореографията. Тя обединява всички компоненти на представлението - музиката, сценографията, костюмите и най-вече артистите, които убедително трябва да заселят котешкия свят. Как изграждате този свят?

- Фокусирана съм върху хората, с които работя и следвам процес, който моделира и изгражда по/със/за тях. За мен „котешкият свят”, заложен в „Котките” не е чужд на нашия. Със заложените човешки характеристики у него работихме върху цялостен танцов и поведенчески образ. Артистите, с които прекарахме незабравими за мен дни, са много добра глина. Да, те може би не са типичните артисти за мюзикъл, с които винаги се сравняваме, имат може би няколко килограма в повече, не са достатъчно високи или други външни белези, които са част от реалния живот, в който всички живеем. Ние всички сме с външни характеристики, които са част от природата – човешка или котешка. Затова, това което ще видите като визия и танц на „Котките” сме вие и аз, всеки от нас, всяка животинка и всеки човек, такъв какъвто е. С красотата си, с несъвършените си килограми отгоре, с недостатъчния ръст :)... една хореография за истинските хора и истинските котки. В целия процес на работа всички ние бяхме екип. Не бяхме постановъчен екип и изпълнители. Бяхме един организъм, една Котка, една Цел. Затова ми е мъчно, че репетициите свършиха.

 
- Голямата трудност идва може би от факта, че в този мюзикъл всички котки танцуват, освен това го правят непрекъснато. Как се постига едно и също ниво на движенческа техника за толкова много и толкова различни артисти, все пак не всички певци са добри, още по-малко професионални танцьори?

- Факт. Най-много ме е страх, когато попиташ някого дали може да танцува и той едва ли не учуден и обиден ти обяснява колко добре го прави. Понякога споменават, че могат дори и шпагат, за да затвърдят уменията си пред теб. Това е много опасна слепота и в подобни моменти аз вече знам, че този човек не може да танцува. Танцът има много изразни средства. Това, което е важно, е разбирането, познанието, даденостите на движението. Всичко друго следва после. Да си елегантен и ясен в движенческия изказ е трудно. Изначално говорим за комплексни умения. Не търсих у артистите да бъдат професионални танцьори, знаех, че не са :) За мен това е страшно професионално предизвикателство да намеря път към тях, след това да им създам този път, да видя у всеки какво може, за да го изведа, да съм до него, да му създам процес и опора сам да го изведе. Не знам как стана, но работихме много отдадено и с много любов… Не знам как стана, но те танцуват!


- Независимо от огромния успех на Вашата столична постановка на същия мюзикъл през 2009 г, сега поставяте съвсем нова хореография за варненските "Котки". Очевидно това заглавие Ви вдъхновява за нови търсения. И така, как танцуват "Котките" във Варна през 2017 г.?

- Душата им танцува. Искрено.


- Гризабела е любимата котка на Уебър, заради която той композира и най-хубавата песен в мюзикъла. Вие за коя котка или котарак създадохте най-хубавия танц?

- Може би за Мангоджери и Ръмпълтийзър. Професионално. Като човек. Гризабела ме натъжава. Всички познаваме болка и загуба. Тя ми напомня това. Напомня ми, че в кръга на живота тежките моменти винаги ни чакат. Напомня ми да не обръщам гръб на човек, да не подхождам с лошо, да не пренебрегвам, да не игнорирам, да не причинявам болка… Напомня ми за суетата, от която трябва да продължавам да се дистанцирам и да не допускам за мой съветник.


- Какво в крайна сметка ни казват "Котките"?

- След нощта винаги идва ден. На мен „Котките” ми говорят за Надеждата…


- Апропо, Вие обичате ли котки?

- Да. Симпатиите са ми повече към тигрите и големите котки, а кучетата са ми голяма слабост. Варна е градът на котките, София на кучетата. Тук е пълно с котки, дебели, спокойни, не бягат от теб като минаваш, а идват да си общуват. И почти няма кучета, бездомни имам предвид. Два пъти видях как котка прогонва голямо куче, мака че то много се бори. В София е обратното, пълно е с кучета. Котките са малцинство, кльощави, страхливи, криещи се, бягащи... Ето защо вярвам, че нашата постановка на „Котките” ще има своя добър дом във Варна, града на котките :)


* * *

Анна Донева е съвременен български хореограф и преподавател по съвременни танцови техники. Завършила е бакалавърска степен - балетна педагогика в НМА “П. Владигеров” с хореография и съвременни танцови техники в Лабан Център Лондон, магистратура по балетна режисура и арт менинджмънт в АМТИИ Пловдив. Хореограф e на редица заглавия, мюзикъли и танцови миниатюри за Софийска опера и балет, Национален музикален театър, Балет "Арабеск", Държавна опера Варна, Държавна опера Русе, Националното училище за танцово изкуство и др. През 2008 г. хореографията й „Българска роза” е селектирана от международно жури да представи България на Европейската танцова платформа във Франкфурт. От 2008 до 2011 г. е  представител на България в Европейската танцова организация “AEROWAVES”. От 2001 до 2015 г. преподава в Националното училище за танцово изкуство и от 2011 до 2015 г. е директор на училището. От 2001 г. за различни периоди е гост преподавател, хореограф или член на жури на балетни конкурси в България, Италия и Шотландия. От 2016 г. е главен експерт „Музика и танц” в Дирекция „Култура” на Столична община.

Награди:

. 2003 - Кристална лира за постановъчен екип на мюзикъла "Някои го предпочитат горещо"
. 2005 - Кристална лира за постановъчен екип на мюзикъла "Евита"
. 2007 - Кристална лира за хореография на мюзикъла "Мис Сайгон"
. 2011 - Сребърна лира за високи постижения в областта на балетното изкуство
. 2012 - Награда за „Съвременна хореография” на XV Национална среща на млади балетни изпълнители „Анастас Петров”

 

Автор:
Виолета Тончева
Публикация:
03.04.2017 г. 18:43
Посетено:
1572
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/25412-kotkite-sme-vie-i-az-vseki-ot-nas