- Едновременно наблюдател отстрани и участник във всичко, което се обсъжда, опитва, утвърждава или отменя във връзка с постановката, Калин Николов следва свои собствени правила. Подчинява се на своя вътрешен ритъм, който по време на репетиция непрекъснато движи пръстите му върху клавишите на лаптопа или пък на свързания с него синтезатор. Колко от този дълъг, измерван вероятно в часове нотен текст, остана в крайна сметка в авторската музика на „Влюбеният Шекспир”?
- Както с всеки друг проект, така и в този има доста музика, която е написана за представлението, но не остава в окончателния му вариант. Това е нормално, така е и с някои предложения на актьорите и с някои режисьорски идеи.
- Какви все пак са критериите, по които редактираш, съкращаваш, докато доведеш нещата до онзи експресивен, обикновено минималистичен вариант, превърнал се в твоя запазена марка?
- Случващото се на сцената е това, с което се съобразявам най-често. Обичам музиката да помага на действието, а не да се превръща в основен персонаж.
- Знам, че първоначално имаше намерение да използваш струнни инструменти, арфа, тимпан... Можеше ли да получи роля и цугтромбонът, с който си завършил НУИ „Добри Христов” във Варна?
- Да, имаше идея да се използват на живо струнен квартет, арфа, тимпани и някой дървен духов инструмент характерен за епохата на Шекспир, но времето, с което разполагахме и заетостта на музикантите не позволиха това да се случи. Колкото до тромбона, трябва да призная, че не съм свирил на него от много години.
- Как намери себе си Калин Николов в многопластово произведение като „Влюбеният Шекспир”, със заложените в него романтични, забавни, иронични, философски внушения? Какво ти повлия най-много - самият текст, режисьорското виждане, пространството, всичко това заедно, може би едноименният филм или нещо съвсем друго?
- През Шекспир, един енергичен млад мъж, свободен да играе различни роли и да пише това, което пожелае. Свободен да се влюби. Текстът е първото нещо, което запалва интереса ми. След него разговорите с режисьора. Срещата с актьорите на сцената и сценографията, заедно с костюмите, допълват картината, която ме вдъхновява да напиша музиката. Обикновено не гледам филм или друго представление по същия текст, който работя аз. Искам музиката, която напиша, да е вдъхновена от моя проект, а не да е повлияна от проекта на някой друг.
- Любовната тема композирах, след като гледах репетиция на любовната сцена. Опитах се да се поставя на мястото на Шекспир и да изпитам това, което той изпитва към Виола. Жанрът е нещо, което определяме с режисьора, още преди да започнат репетициите. По време на репетиционния период то се изяснява и добива своето звучене.
- Ако се опитам да позная жанра, във „Влюбеният Шекспир” имаме електронен саунд в оригинален микс между ренесансова музика и съвременно звучене...
- Да, може да се каже. Когато всички инструменти са компютърни то неизбежно саунда е електронен. Това, което исках да смеся в музиката за „Влюбеният Шекспир” е по-рафинираното дворцово звучене и уличния дух и мелодии на ренесансова Англия.
- Всички постановки от последните години, в които Калин Николов е композитор, Пламен Марков режисьор и Мира Каланова сценограф, бележат творчески върхове за Варненския драматичен театър. След „Ричард III” дойдоха „Вуйчо Ваньо”, „Ревизор”, „Ретро” и „Влюбеният Шекспир”, надяваме се списъкът да продължи. Какви предизвикателства поставиха тези постановки пред теб и как гледаш на тях сега?
- Всеки проект носи различни предизвикателства, различни емоции, трудности и настроения. След като съм минал през един процес, аз не се обръщам повече към него. Всичко, което съм преживял в него, оставям в миналото.
- Ако се върнем още малко във времето и добавим незабравимите варненски постановки на Явор Гърдев „Крум”, „Марат/Сад”, „Калигула”, „Пухеният”, също „Момо” на Веселин Димов и „Макбет” от Хайнер Мюлер на Крис Шарков, на които ти също си композитор, Варна като че ли се оказва доста добро място за правене на авторска музика. А може би дори съществува нещо такова като варненско вдъхновение за теб?
- Да. Варна е градът в който съм прекарал младежките си години. Повечето ми приятели са тук, по-голямата част от семейството ми е тук. Морето е тук. Чувствам се спокоен във Варна и това определено помага на творческата ми работа.
- И като става дума за вдъхновение, имам усещането, че ти си по някакъв особен начин сигурен в него. Вярваш сякаш, че вдъхновението непременно ще дойде, ще те осени в някакъв момент и затова ти спокойно го очакваш... Или греша?
- Да, така е. Вярвам, че когато се отдадеш изцяло на това, с което си се захванал и работиш то да се случи, то винаги се получава. Мисля, че текстът, режисьорът, актьорите и сценографията са предостатъчни, за да ме вдъхновят да напиша музика за дадения проект. „Влюбеният Шекспир” е 50-то театрално представление, за което пиша музика и забелязвам, че това, което казва Хенслоу в пиесата „Накрая винаги всичко някак си се нарежда“, е вярно.
- Смяташ, че театралната музика няма граници. Не се ли стъписваш понякога пред тази безкрайна свобода?
- Не. Безкрайната творческа свобода е нещо прекрасно, когато знаеш как да я използваш. Като празен лист хартия, на който можеш да напишеш това, което искаш. Във всеки проект аз имам възможността да напиша тази музика, която смятам за най-подходяща. Не се ограничавам от стилове или от инструменти. Един проект може да звучи по-класическо, друг много електронно, трети изцяло експериментално.
- Въпреки младостта си, имаш сериозна творческа биография с театрална и филмова музика, работиш с най-изтъкнатите режисьори, радваш се на признание с две награди ИКАР и две АСКЕЕР, както и на наградата за най-добра филмова музика на Българската филмова академия. Как този Калин Николов композира бъдещето си?
- Опитвам се да не си представям бъдещето. Концентрирам се върху това, което правя в момента и вярвам, че когато човек работи здраво в настоящето, то бъдещето ще е такова, каквото трябва :)
- Тогава бъдещето ще звучи в мажор?
- Мисля, че бъдещето звучи в минор, но винаги има възможност да премине и в мажор. Това би била приятна изненада.