Интервю

Калин Николов. Свободата да се влюбиш в музиката

Композиторът за "Влюбеният Шекспир"

Калин Николов. Свободата да се влюбиш в музиката


Българската премиера на "Влюбеният Шекспир" на ДТ "Стоян Бъчваров" - Варна, драматизация на Ли Хол, по сценария на Марк Норман и Том Стопард за едноименния филм с 6 награди ОСКАР, гостува в НТ "Иван Вазов" на 6 март 2017 г. Превод и постановка проф. Пламен Марков. Сценография и костюми Мира Каланова. Музика Калин Николов. Сценичен бой и хореография Камен Иванов. Участват: Адриан Филипов, Цветина Петрова, Стоян Радев, Димитър Мартинов, Милена Кънева, Валентин Митев, Николай Кенаров, Даниела Викторова, Стефан Додуров, Валери Вълчев, Веселина Михалкова, Пламен Георгиев, Полина Недкова, Свилен Стоянов, Пламен Димитров, Гергана Арнаудова, Симеон Лютаков, Константин Соколов, Николай Божков, Антонио Угрински, Недялко Стефанов, Анжела Жекова, Ели Пенчева. Робин, Самсон, Абрам, Грегорио, красавици, проститутки, музиканти, свита, зрители, сътрудници.

 

- Едновременно наблюдател отстрани и участник във всичко, което се обсъжда, опитва, утвърждава или отменя във връзка с постановката, Калин Николов следва свои собствени правила. Подчинява се на своя вътрешен ритъм, който по време на репетиция непрекъснато движи пръстите му върху клавишите на лаптопа или пък на свързания с него синтезатор. Колко от този дълъг, измерван вероятно в часове нотен текст, остана в крайна сметка в авторската музика на „Влюбеният Шекспир”?

- Както с всеки друг проект, така и в този има доста музика, която е написана за представлението, но не остава в окончателния му вариант. Това е нормално, така е и с някои предложения на актьорите и с някои режисьорски идеи.


- Какви все пак са критериите, по които редактираш, съкращаваш, докато доведеш нещата до онзи експресивен, обикновено минималистичен вариант, превърнал се в твоя запазена марка?

- Случващото се на сцената е това, с което се съобразявам най-често. Обичам музиката да помага на действието, а не да се превръща в основен персонаж. 


- Знам, че първоначално имаше намерение да използваш струнни инструменти, арфа, тимпан... Можеше ли да получи роля и цугтромбонът, с който си завършил НУИ „Добри Христов” във Варна?

- Да, имаше идея да се използват на живо струнен квартет, арфа, тимпани и някой дървен духов инструмент характерен за епохата на Шекспир, но времето, с което разполагахме и заетостта на музикантите не позволиха това да се случи. Колкото до тромбона, трябва да призная, че не съм свирил на него от много години.


- Как намери себе си Калин Николов в многопластово произведение като „Влюбеният Шекспир”, със заложените в него романтични, забавни, иронични, философски внушения? Какво ти повлия най-много - самият текст, режисьорското виждане, пространството, всичко това заедно, може би едноименният филм или нещо съвсем друго?

- През Шекспир, един енергичен млад мъж, свободен да играе различни роли и да пише това, което пожелае. Свободен да се влюби. Текстът е първото нещо, което запалва интереса ми. След него разговорите с режисьора. Срещата с актьорите на сцената и сценографията, заедно с костюмите, допълват картината, която ме вдъхновява да напиша музиката. Обикновено не гледам филм или друго представление по същия текст, който работя аз. Искам музиката, която напиша, да е вдъхновена от моя проект, а не да е повлияна от проекта на някой друг.


- Как композира например темата за любовта? В кой жанр звучи любовта на „Влюбеният Шекспир”? Как по начало решаваш кой жанр е подходящият, съгласуваш ли решенията си с режисьора или той ти се доверява напълно?

- Любовната тема композирах, след като гледах репетиция на любовната сцена. Опитах се да се поставя на мястото на Шекспир и да изпитам това, което той изпитва към Виола. Жанрът е нещо, което определяме с режисьора, още преди да започнат репетициите. По време на репетиционния период то се изяснява и добива своето звучене.


- Ако се опитам да позная жанра, във „Влюбеният Шекспир” имаме електронен саунд в оригинален микс между  ренесансова музика и съвременно звучене...

- Да, може да се каже. Когато всички инструменти са компютърни то неизбежно саунда е електронен. Това, което исках да смеся в музиката за „Влюбеният Шекспир” е по-рафинираното дворцово звучене и уличния дух и мелодии на ренесансова Англия.


- Всички постановки от последните години, в които Калин Николов е композитор, Пламен Марков режисьор и Мира Каланова сценограф, бележат творчески върхове за Варненския драматичен театър. След „Ричард III” дойдоха „Вуйчо Ваньо”, „Ревизор”, „Ретро” и „Влюбеният Шекспир”, надяваме се списъкът да продължи. Какви предизвикателства поставиха тези постановки пред теб и как гледаш на тях сега?

- Всеки проект носи различни предизвикателства, различни емоции, трудности и настроения. След като съм минал през един процес, аз не се обръщам повече към него. Всичко, което съм преживял в него, оставям в миналото.


- Ако се върнем още малко във времето и добавим незабравимите варненски постановки на Явор Гърдев „Крум”, „Марат/Сад”, „Калигула”, „Пухеният”, също „Момо” на Веселин Димов и „Макбет” от Хайнер Мюлер на Крис Шарков, на които ти също си композитор, Варна като че ли се оказва доста добро място за правене на авторска музика. А може би дори съществува нещо такова като варненско вдъхновение за теб?

- Да. Варна е градът в който съм прекарал младежките си години. Повечето ми приятели са тук, по-голямата част от семейството ми е тук. Морето е тук. Чувствам се спокоен във Варна и това определено помага на творческата ми работа.


- И като става дума за вдъхновение, имам усещането, че ти си по някакъв особен начин сигурен в него. Вярваш сякаш, че вдъхновението непременно ще дойде, ще те осени в някакъв момент и затова ти спокойно го очакваш... Или греша?

- Да, така е. Вярвам, че когато се отдадеш изцяло на това, с което си се захванал и работиш то да се случи, то винаги се получава. Мисля, че текстът, режисьорът, актьорите и сценографията са предостатъчни, за да ме вдъхновят да напиша музика за дадения проект. „Влюбеният Шекспир” е 50-то театрално представление, за което пиша музика и забелязвам, че това, което казва Хенслоу в пиесата „Накрая винаги всичко някак си се нарежда“, е вярно.


- Смяташ, че театралната музика няма граници. Не се ли стъписваш понякога пред тази безкрайна свобода?

- Не. Безкрайната творческа свобода е нещо прекрасно, когато знаеш как да я използваш. Като празен лист хартия, на който можеш да напишеш това, което искаш. Във всеки проект аз имам възможността да напиша тази музика, която смятам за най-подходяща. Не се ограничавам от стилове или от инструменти. Един проект може да звучи по-класическо, друг много електронно, трети изцяло експериментално.


- Въпреки младостта си, имаш сериозна творческа биография с театрална и филмова музика, работиш с най-изтъкнатите режисьори, радваш се на признание с две награди ИКАР и две АСКЕЕР, както и на наградата за най-добра филмова музика на Българската филмова академия. Как този Калин Николов композира бъдещето си?

- Опитвам се да не си представям бъдещето. Концентрирам се върху това, което правя в момента и вярвам, че когато човек работи здраво в настоящето, то бъдещето ще е такова, каквото трябва :)


- Тогава бъдещето ще звучи в мажор?

- Мисля, че бъдещето звучи в минор, но винаги има възможност да премине и в мажор. Това би била приятна изненада.

 


Автор:
Виолета Тончева
Публикация:
27.02.2017 г. 12:12
Посетено:
1510
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/25182-kalin-nikolov-svobodata-da-se-vlyubish-v-muzikata