Интервю

Историята на една любов

Изтъкнатият тенор Арсений Арсов - 35 години на оперната сцена

Историята на една любов

 

◊ ВИЗИТКА

Арсений Арсов е солист на Варненската опера, на международната оперна компания „Eurostage”, гост-солист на Софийската национална опера. Пял е на престижните оперни сцени в Мадрид, Барселона, Амстердам, Лисабон, Атина, Рим, Хага, Хараре, Будапеща, Прага, Монте Карло, Линц, Берлин, Кайро, Пекин, Сеул, Москва, Лозана, Цюрих, Тел Авив и др. Спечелил е редица национални и международни конкурси, носител е на награда „Варна” за 2008 година. През 2012 година е удостоен със "Златна лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци за високи постижения в областта на оперното изкуство. През 2016 година, по повод 35-годишната му творческа дейност, е отличен с Почетен знак за заслуги на кмета на Община Варна.


• Държавна опера Варна ще отбележи творческия празник на своя водещ тенор със специалния концерт „Историята на една любов” на 26 ноември 2016 г. от 19 часа. В концерта ще участват Арсений Арсов, Ирина Жекова, Христо Ганевски, Вяра Железова, Станислава Марчева, Александър Мутафчийски, Лили Мартиросян, Пламен Михайлов, Звезделина Тодорова, Елена Динева, танцови двойки от Клуб за състезателни танци Odessos Dance. Водещ Кирил Аспарухов


◊ ИНТЕРВЮ С АРСЕНИЙ АРСОВ

- Историята на една любов – какво красиво обобщение за смисъла на един живот, отдаден на операта. Кога започна тази любовна история?

- Моята покойна майка ме заведе на опера, когато бях на 4 години. Играеха „Риголето”, нищо не разбирах, но бях запленен от видяното. По-късно разбрах, че това е било дипломната работа на Сабин Марков, а след години съдбата ме събра с този баритон на сцената на „Еркел Театър” в Будапеща, пак в „Риголето”.

Като ученик във Френската гимназия вече имах активно отношение към операта и редовно посещавах спектаклите на Варненската опера. Тогава певците работеха с двама вокални педагози Веселина Зафирова и Вяра Здравeва. Веселина Зафирова изигра решаваща роля в развитието ми като певец. Тя ме подготви за Академията само за 3 месеца и така любовта ми към операта се превърна в историята на моя живот.

Другата личност, която ме посвети в изкуството на операта е моят вокален педагог проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева. Тя ми разкри постулатите на италианското пеене. То изисква непрекъснато усъвършенстване и непрестанна борба със самия себе си. Трябва непрекъснато да се бориш, да спазваш режим, да отбягваш лютиво, сладолед, газирани напитки, преди концерт задължително да се концентрираш, да се подготвиш ментално за предстоящото изпитание. Не може ей така да се отпуснеш щастливо и да излезеш на сцената.


- Кои са принципите или събитията, определили творческото ти развитие в годините?  

- Росини счита, че са необходими минимум 7 години за придобиването на добра певческа техника. На великата Мария Калас са й били необходими 20 години, за да стигне до Миланската скала. Неслучайно именно тя осмисля драматургически фиоритурните белкантови фрази. Приближавайки се максимално до мисленето на композитора, тя дава театрално обяснение на музиката в белкантово построената фраза и в това се състои част от нейния огромен принос в оперната история.

Спомням си в тази връзка и изключителните Мария Бохачек и Тодор Костов, които във варненската постановка на „Норма” от 1974 г. постигнаха апотеоз на белкантото.

Прелом за мен беше постановката на Димитър Узунов „Силата на съдбата” от 1970 г., в която този оперен певец, един от най-значимите в историята ни, внесе в режисурата своята певческа индивидуалност. Изхождайки от същността си на певец, в качеството си вече на режисьор, той беше обърнал внимание не само върху големите роли, но и върху т. нар. компримарии - второстепените роли, застъпени от големи певци. Малките роли са важен компонент, без тях не може да се получи хомогенно представление. Съвършенството на тази постановка ме накара да се влюбя завинаги в операта.


- Златен период за Варненската опера...

- Тогава пееше плеяда от великолепни певци – Стефан Циганчев, Ранко Дюлгеров, Михаил Зидаров, Лиляна Анастасова, Ваня Кокошарова, Йорданка Тенчева. През 1981 година, когато аз постъпих на работа във Варненската опера, щатът беше с 42 солисти.

Освен работата с големи професионалисти, силен тласък в кариерата ми дадоха и спечелените международни конкурси. Става дума за „Чайковски” - Москва 1986, „Мария Калас” - Атина 1987 и „Монте Карло”, също 1987 година. В журитата на тези конкурси присъстваха имена от ранга на Джузепе ди Стефано, Луиджи Алва, Ирина Архипова, Илеана Котрубас, Зинка Миланова-Кунц и други световноизвестни певци. Оценката им бе високо признание за мен. Още когато бях на 30-32 години, ме признаха за певец от европейски мащаб, а това дава криле на младия певец.

От голямо значение е и опитът, натрупан на сцената на Варненската опера. Вярваха ми и ми даваха много роли, но никога не ми позволяваха да пея роли, за които не съм готов. Тези 35 години на оперната сцена за мен са един синоним на нескончаема и томителна борба за доказване. Болен, с антибиотици, съм пял, имал съм и несполучливи спектакли. Една постоянна борба, но не винаги победа. Никой не предполага какъв каторжен труд стои зад това творчество. Райна Кабаиванска казва: „Ние оперните певци сме като хубавото вино - колкото повече отлежава, толкова по-хубаво става”.


- Кои са „отлежалите” роли и „отлежалите” изводи от блестящата оперна кариера на Арсений Арсов?

- В репертоара си имам 45 роли, изпял съм 168 пъти „Севилският бръснар”, 145 пъти „Травиата”, 97 пъти „Риголето”, а броят на спектаклите ми е над 1000. Оперният певец трябва да търси във всеки един миг от ежедневието вдъхновение и да не позволява сблъсъка с грозното да го деформира. Не е лесно, но си струва, защото съдбата го възнаграждава. Не е ли истински подарък от съдбата да бъдеш, макар и само за 2 часа Дукът на Мантуа - Граф Алмавива или Григорий Самозванец, който въпреки деформираното си психическо си състояние, иска да стане цар... Да живееш живота на толкова различни герои на оперната сцена – това е моят подарък.


- И като става дума за изводи и дълъг сценичен опит, какви са наблюденията ти върху развитието на операта в съвременния свят?

- В операта сега става катастрофа, изопачава се самата същност на това изкуство, а това е печално. Чудовищни постановки рушат света на операта и отучват хората от онова прекрасно, което тя носи. Това е пълен упадък и разрушение. На хората им се говорят неистини и им се поднася всякакъв боклук, характеризирайки го като достойнство, а всъщност, това далече не е така. Причина за това е големият егоизъм на режисьoрите, които непрекъснато изтъкват себе си, а какво е това уважение към автора, те не знаят и не искат да знаят. Днес в операта сякаш си попаднал в лудницата, например действието на операта “Сватбата на Фигаро“ се развива в магазин за дрехи втора употреба... Глупавите домогвания на режисьорите всъщност ще бъдат и причината за гибелта на операта един ден. Цялата същност на оперния театър е в пеенето. Съвременните режисьори са музикално полуграмотни хора. Те не познават дълбочината на гласовете, нищо не разбират от пеене, а естетиката на белкантото е нещо излишно за тях, което пречи на тяхното изявяване.


- Ако само авторитарните режисьори са причината, решението би било по-лесно...

- Не само режисьорите. Днес никой не желае да чака, не желае да усъвършенства таланта си. Никой не иска да се самовъзпитава професионално. Операта се превърна в бизнес. А това е фатално. Звездите се създават от пиар отделите на театрите, звукозаписните фирми и телевизиите, а реалните вокални качества нямат никакво съществено определящо значение. Публиката вярва в това, за което и говорят и в това, което й показват. Публиката трябва да се възпитава, а никой не мисли и не желае да се занимава с това. Светът се измени и това е втората причина за катастрофата на съвременната опера. Някогашният свят на истинските стойности вече го няма. Много е принизен общият културен уровен на певците, при цялата огромна информация, те не знаят елементарните правила, не четат и не проявяват интерес към стойностите в оперния театър и по точно към технологията за тяхното постигане. А това се усеща в пеенето им – безизразно, несъдържателно, без никакъв емоционален заряд. Просто липсва техническият блясък и това се дължи на тяхната недоученост. Докато певецът е красив, млад и здрав, той може да бъде използван, а после? Аз самият не виждам никаква положителна перспектива в развоя на операта, в която качеството на вокала няма почти никакво значение. 


- Песимистична прогноза, която надявам се няма да се сбъдне, въпреки консумеризма на съвременното общество. Човечеството все пак не може толкова лесно да се откаже от духовните потребности. То ще продължава да има нужда от операта и музиката като „откровение, по-възвишено от всяка мъдрост и философия”, ако се позовем на Бетовен, създал онази възвишена и жизнеутвърждаваща Ода на радостта. Каква впрочем е твоята метафора за операта?

- Философски погледнато, пеенето представлява писане върху морския бряг – мине вълната и го заличи. И човек трябва да се наслаждава на тази моментна красота...


- Да приемем това като препоръка на един щастлив тенор...

- Да, аз съм един щастлив тенор. Щастлив съм, че съм в хубава форма и продължавам да пея. Наричат тенора еманация на операта, защото съдържа характеристики на границата между женския и мъжкия глас. Капризен, малотраен и възможно най-труден глас за работа, той носи една универсалност, наситена с голяма изразност, поетика и романтика. Ако ниските гласове ги влече земята, тенорът е устремен в небето, оттам и неговото силно въздействие.

За мен операта е храм, в който се изучават истините за живота. За наученото разказвам в автобиографичната си книга „Разорани бразди”, която ще излезе в началото на следващата година. Преди това каня всички мои приятели на 26 ноември във Варненската опера на концерта ми „Историята на една любов”. Надявам се дотогава да стане готов и юбилейният ми диск „Космични траектории”, в който със сборен оперен оркестър, под диригентството на Марио Манцо, съм записал 20 знакови арии от моя репертоар. „Космични траектории” посвещавам на паметта на майка си.

 

Автор:
Виолета Тончева
Публикация:
21.11.2016 г. 15:19
Посетено:
1584
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/24639-istoriyata-na-edna-lyubov