Георги Мамалев: Искам да съм добър актьор

Георги Мамалев в моноспектакъла "Разбираш ли ме правилно?"


В Русе актьорът Георги Мамалев гостува с моноспектакъла "Разбираш ли ме правилно?". От сцената на Русенската опера комикът освен че изигра всяка една картина, но се опита да събуди заспалото мислене на българина. Колкото и смешно да звучаха злободневните теми и така познатите реплики от реалния живот, моноспектакълът е поредното предизвикателство към зрителите да отворят сетивата си, да се събудят и да не се поддават на манипулации.



Моноспектакълът “Разбираш ли ме правилно?” е смях през сълзи, така ли е? Има ли неща от живота, които да ви тежат?

Да. Тежи ми, че останахме на опашката на Европа. Тежи ми, че в нашата страна се шири една простотия. Най-яркият представител на тази простотия е фолкмузиката, която ни е завладяла. В нея няма грам качество. Тя не води към нищо. Определям я като музикално движение на някакви полуголи или голи девойки. Като ги погледне човек, стават за нещо друго, а не за песни. Младите хора харесват тази простотия, нямат избор. Всъщност това е най-простичкото нещо, което достига до тях.

Да, така е.

Повечето от младите ни хора се отправиха към чужбина, вашият син също учи в САЩ. Какъв е вашият коментар?

От една страна няма нищо лошо в това. Младите успяват да видят друг свят, срещат се с различни хора, завършват добро образование. Още по-хубаво е да се върнат обратно в България. Но ситуацията тук не е толкова добра за реализация. Разликата с останалите държави е огромна. Наскоро минавах покрай Белград. Та той е красив град, макар че доскоро се водеше война... като гледам Белград колко добре е устроен, си задавам въпроса защо допускаме да живеем по този начин?

Част от изявите ви са и навън - в САЩ и Англия. Имате много срещи с българите емигранти. Как ви приемат?

Радушно. Но не е голяма радост човек да остане емигрант в друга държава. Малка част от нашите сънародници успяват да се приобщят към условията. Човек може би трябва да отиде навън много млад, за да успее да се вклини в стандартите и живота.

Разделихме се. Националната телевизия не ни продължи договора. Като се спре едно предаване, то това означава, че на негово място ще се сложи по-добро. Нищо такова не се случи. Напротив махнаха “НЛО”, “Каналето”. Загубиха публиката си. Колкото и странно да звучи, те ни смъкнаха от синия екран с рейтинг 7%, което реално означава близо половин милион зрители. Това не е никак малко. В момента вървят програмни предавания с по 2-3% рейтинг. Според мен БНТ не си догледа работата. Ние направихме добри неща за българския зрител, докато националната телевизия ни гледаше с лошо око. Сменяха се ръководствата. Опитваха се да ни навредят. Има и нещо друго, че когато един човек е бездарен, дори и не може да си зададе въпроса - вреден ли е или не. Некадърникът може само да разваля. “НЛО” престана да съществува, защото спрямо нас постъпваха нечестно. Намалиха ни бюджета и телевизионното време.

Да, предимство е. Аз съм съавтор, работя с Весел Цанков. Мога да си измисля темите, да си ги създам. Основното се върти около мен. Такъв е законът на моноспектакъла.

Човек, който обича веселите неща - срещи, приятели. Много обичам и да си мързелувам.

Да се събудя, когато си искам, без да глeдам часовника си, да си пусна телевизора, да си направя кафе, да се търкалям. Да се движа бавно... но това рядко ми се случва.

Предпочитам други да се занимават с това. Ще ми бъде много трудно. Не разбирам от този вид работа. Искам да съм добър актьор.