Интервю
Ключът към една епоха. Образи и документи. Въпроси и отговори.
Разговор с куратора Красимир Илиев за изложбата "Форми на съпротива (1944-1985)"
Зиятин Нуриев, Прозорец, 1983
Изложбата "Форми на съпротива (1944-1985)" в СГХГ, с куратор Красимир Илиев, отваря една интересна, спорна и все още не напълно разгадана страница от нашето близко минало. Експозицията хвърля светлина върху непознати аспекти от документалистиката, белязали художествения живот през ерата на тоталитаризма в България. Изложбата цели да изведе типология на бягството от пресинга на авторитарния режим. Имена като Александър Жендов, Борис Денев, Сирак Скитник, Иван Пенков, Иван Ненов, Галин Малакчиев, Генко Генков, Лика Янко, Сашо Дяков, Зиятин Нуриев са знаци, а картините - повод за последвали въпроси. Отговорът е заключен в експозиционното пространство, в срещата на образ и текст. И в думите на куратора Красимир Илиев.
С куратора Красимир Илиев разговаря д-р Даниела Чулова-Маркова:
- Експозицията е сложна - и хронологично и проблемно структурирана. Какво е мястото на всяка картина в нея?
- Статутът на всяка картина е определено документален. Присъствието й се свързва с цяла история за начина на съпротива срещу системата на нейният автор.
- Има художници, чиито творби първоначално са отхвърлени, а впоследствие същите творби са приети в изложбите. Как става така?
- Това се случва... Да, сменя се кодът. Променят се смисли, заглавия, контексти...
- И това го виждаме в документация?
- Да. Пример е скулптурата "Арлекин" от Галин Малакчиев, отхвърлена и впоследствие приета, но като "Цирков артист". Аналогичен е и случаят със скулптурата "Дух и материя" на Сашо Дяков, която е абсурдно прекодирана като "Война".
- Колко време работи по тази изложба, надявам се присъствието й да се увековечи и с един каталог.
- Проблематиката ме занимава от по-отдавна, но работих над този проект година и половина. Проектът е документален, изследователски, но се надявам да има и каталог.
- Какво те изненада, какво откри като изследовател при работата си с материала по изложбата?
- Установих, че всичко се крие в досиетата. В тях е кодирана цялата ситуация и отговорите на въпросите за развоя на творческите съдби на повечето от включените тук автори.
- Ако трябва с две думи да определиш кои са движещите сили през разглеждания период, на кои ще се спреш?
- Това са страхът и абсурдът. Та нима не знаеш, страхът е още жив... (смее се)
- Ако можеш да върнеш времето назад, какво би си спестил от процеса на работа?
- Бих избегнал първите 12 години от периода. Тези години са особено тягостни, трудни, пълни с много мрак, доноси, "мръсотия".
- След като си навлязъл в "тъмната" страна на художествения живот и си извадил голямо количество задкулисна информация, развали ли си мнението за някои от художниците като личности, професионалисти?
- Не, в никакъв случай. Не мога да обвинявам никого за реакцията му през онези години, когато властва страхът.
- За теб къде е ключът в разгадаването на периода?
- Ключът е в досиетата. Трябва да се четат досиета, за да се подреди пъзела.
Изложбата "Форми на съпротива (1944-1985)" в СГХГ, с куратор Красимир Илиев, отваря една интересна, спорна и все още не напълно разгадана страница от нашето близко минало. Експозицията хвърля светлина върху непознати аспекти от документалистиката, белязали художествения живот през ерата на тоталитаризма в България. Изложбата цели да изведе типология на бягството от пресинга на авторитарния режим. Имена като Александър Жендов, Борис Денев, Сирак Скитник, Иван Пенков, Иван Ненов, Галин Малакчиев, Генко Генков, Лика Янко, Сашо Дяков, Зиятин Нуриев са знаци, а картините - повод за последвали въпроси. Отговорът е заключен в експозиционното пространство, в срещата на образ и текст. И в думите на куратора Красимир Илиев.
С куратора Красимир Илиев разговаря д-р Даниела Чулова-Маркова:
- Експозицията е сложна - и хронологично и проблемно структурирана. Какво е мястото на всяка картина в нея?
- Статутът на всяка картина е определено документален. Присъствието й се свързва с цяла история за начина на съпротива срещу системата на нейният автор.
- Има художници, чиито творби първоначално са отхвърлени, а впоследствие същите творби са приети в изложбите. Как става така?
- Това се случва... Да, сменя се кодът. Променят се смисли, заглавия, контексти...
- И това го виждаме в документация?
- Да. Пример е скулптурата "Арлекин" от Галин Малакчиев, отхвърлена и впоследствие приета, но като "Цирков артист". Аналогичен е и случаят със скулптурата "Дух и материя" на Сашо Дяков, която е абсурдно прекодирана като "Война".
- Колко време работи по тази изложба, надявам се присъствието й да се увековечи и с един каталог.
- Проблематиката ме занимава от по-отдавна, но работих над този проект година и половина. Проектът е документален, изследователски, но се надявам да има и каталог.
- Какво те изненада, какво откри като изследовател при работата си с материала по изложбата?
- Установих, че всичко се крие в досиетата. В тях е кодирана цялата ситуация и отговорите на въпросите за развоя на творческите съдби на повечето от включените тук автори.
- Ако трябва с две думи да определиш кои са движещите сили през разглеждания период, на кои ще се спреш?
- Това са страхът и абсурдът. Та нима не знаеш, страхът е още жив... (смее се)
- Ако можеш да върнеш времето назад, какво би си спестил от процеса на работа?
- Бих избегнал първите 12 години от периода. Тези години са особено тягостни, трудни, пълни с много мрак, доноси, "мръсотия".
- След като си навлязъл в "тъмната" страна на художествения живот и си извадил голямо количество задкулисна информация, развали ли си мнението за някои от художниците като личности, професионалисти?
- Не, в никакъв случай. Не мога да обвинявам никого за реакцията му през онези години, когато властва страхът.
- За теб къде е ключът в разгадаването на периода?
- Ключът е в досиетата. Трябва да се четат досиета, за да се подреди пъзела.
Автор:
Даниела Чулова-Маркова
Публикация:
15.03.2016 г. 18:58
Етикети:
Посетено:
1327
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/23111-klyuchat-kam-edna-epoha-obrazi-i-dokumenti-vaprosi-i-otgovori