Интервю
Хубаво е да предизвикваш усмивка върху намръщените лица на българите
Пламен Георгиев за своя Хаджи Генчо, сватбите и хумора в оперетната премиера на "Българи от старо време" на 2 март 2016 г. във Варна
- Сближи ли се вече с Хаджи Генчо?
- Да, да, сближих се и още как. Моят герой Хаджи Генчо е доста известна личност, но аз се надявам да го направя още по-известен. :) Ходил на поклонение в Йерусалим и станал хаджия, той смята, че всичко знае, макар че като килиен учител методът му на обучение май се изчерпва само с бастуна. Освен това е завистлив, лаком и хитър, мисли постоянно за изгодата си, все гледа нещо „да прелапа” и разтакава кандърмите около годежа със стратегическата цел да изпие колкото може повече оки вино на бъдещия си сват. Как да не харесаш такъв човек. :)
- Хаджи Генчо български патент ли е?
- Едва ли е български патент, но хаджигенчовци много често се срещат у нас, доста устойчив тип са.
- Дали все пак не изпитваме носталгия по „тежките сватби” от онова време...
- Зависи. Ако тряба да правя паралел - някога родителите са обявявали пред сватбарите кой какво дарява на децата си, това е било тяхната гордост. То и сега даряваме, но не е толкова видно какво. Някога всички сватби са ставали по един и същ начин, в духа на фолклорната традиция, днес са модни сватбените агенции по американски модел. Сред тях обаче се срещат и такива, които предлагат в офертата си сватбена церемония в духа на Българското възраждане, с автентични национални носии и това е начин да изразиш патриотизма си. Така че избор днес има, но май сватбите не са ни достатъчно...
- Играеш, освен на сцената на Драматичния театър и в оперетите „Веселата вдовица”, „Царицата на чардаша”, а ето сега и в „Българи от старо време”. Смяната на жанра очевидно ти допада.
- Така е. Играя с огромно удоволствие в „Българи от старо време”, защото ми допада хуморът в пиесата, а и хуморът на режисьора Ники Априлов, който е неизчерпаем източник на все нови и нови хрумвания. След „Царицата на чардаша” работя сега за втори път с него. Също така ми е изключително приятно, че в тази постановка си партнирам със Стефан Рядков като Дядо Либен. Не го смятам за „бяла мечка”, макар че той играе тази роля на много места в България. Стефан е прекрасен комедиен актьор и чудесен партньор на сцената, не е актьор-егоист, а актьор-приятел.
- Може ли да се играе чувство за хумор, ако го нямаш?
- Чувството за хумор или го носиш в себе си или не. Това винаги ще личи в ролята. Но по принцип е хубаво да предизвикваш усмивка върху намръщените лица на българите. Колкото повече усмивки, толкова повече доброта!
- Това като пожелание за Националния празник...
- Да!