Интервю

Диляна Георгиева: Класическият музикант е потенциален емигрант

Илиана Илиева разговаря с певицата по повод нейния нов албум

Диляна Георгиева: Класическият музикант е потенциален емигрант


◊ ВИЗИТКА

Диляна Георгиева е оперна певица, завършила хуманитарно образование в СУ „Климент Охридски” – Философски факултет, и в НБУ – сравнителна културология. Усъвършенства певческите си умения като стипендиант в майсторския клас по оперно пеене и интерпретация на Гена Димитрова и камерно пеене при проф. Мария Слатинару, Румъния. Гастролира на международни сцени в Япония, Австрия, Италия, Испания, Франция и др. През ноември тази година Диляна Георгиева приключи записи за първия си самостоятелен албум "Apres un reve". Албумът, на който певицата е и продуцент, се очаква скоро на музикалния пазар. Член на Българския хайку съюз. Отличавана е с награди на международни и национални конкурси. През 2014 г. е съавтор на триезичната хайку стихосбирка "Кибритени лодки".

* * *

- Диляна, честит самостоятелен диск с класическа музика! Това първият ти експеримент ли е? Как се роди идеята и по-важното – как успя да я реализираш?

- Да, това е моят първи самостоятелен албум, хубав експеримент и аз съм щастлива и удовлетворена. Усилията по реализирането му си заслужаваха.Ще го представим на 12.02.2016 г. от 18:30 ч. в музикален център „Борис Христов” в столицата. Идеята e моя, но поканих отличната ни пианистка Галина Апостолова, защото отдавна мечтаехме да записваме заедно. Допълвахме се  великолепно, за да дадем деликатно и красиво звучене, с дълбочина и изразителност, каквито заслужава френската класическа музиката с нейната богата палитра от чувственост, нежност и мекота. Подборът на песните е истинско бижу и е консултиран с прекрасни нaши колеги музиканти.

Признателна съм и на най-близките ми хора, защото ме подкрепяха в скромните ми усилия, създавайки спокойна и ведра атмосфера. Особено ценя юридическото съдействие на моя баща. Един такъв проект се реализира успешно когато няма странични пречки и забавяния.

- Стара поговорка казва „музикант къща не храни“ – доколко е вярна тя за твоя певчески път?

- Уви, тази максима е валидна и днес. За изграждането на един класически музикант са необходими години постоянство, търпение и устойчива среда, която за съжаление липсва в България. Остарялата база, ниското заплащане, ограничените държавни средства, малкото реклама, намаленият интерес на публиката, отсъствието на медийно внимание – всичко това води до отчаяние и превръща музиканта в потенциален емигрант. Никой не иска да продължава да живее така. Не е вярно, че в чужбина е леко и всеки ще направи впечатляваща кариера, но със сигурност би живял по-достойно и пълноценно. За моя радост, професионалният ми път преплита гостувания като солист и у нас, и в чужбина. В добавка към музикалния ми талант, моята лична предприемчивост и действеност се забелязват и получавам непрекъснато покани за участия в различни проекти. В днешно време има събития с интеркултурна насоченост, мост между изкуствата, в които протяга ръка и бизнесът, и оперната музика има място и е финансово подкрепяна. Дори е въпрос на естетически вкус и стил...

Аз съм доволна от факта, че създавам музика и общувам чрез музиката - пеейки.

- Познавала си Гена Димитрова. Какво е тя за теб, каква е тя през твоите очи?

- Признавам, че този въпрос леко ме притеснява. Познанство е силна дума. По-скоро докосване до една по-малко позната страна от живота на личността й: тази на вокален педагог, какъвто тя беше в последните години от живота си. С присъствието си Гена Димитрова винаги разпръскваше магията на истинска световна оперна прима и личност с огромен културен заряд. Беше голяма родолюбка и българка с главна буква. Тя притежаваше природна интелигентност и ерудиция,  издигаше труда в култ. Бе обаятелен събеседник, който с лекота скъсяваше дистанцията между себе си и останалите и правеше педагогическата работа да изглежда приятна и забавна дори. Строга и взискателна, изключително отдадена на благородните си каузи, в които над всичко доминираше музиката. Имах невероятен късмет и подарък от съдбата да попадна сред активните участници в последния й майсторски клас във Варна 2004 г. Сред кандидатите Маестрата избра десетина млади изпълнители, сред които бях и аз.

В последвалите лични консултации успях да получа незаменими съвети за вокалната ми техника и интерпретация. Затвърдих впечатленията си, че Голямата певица има искрено желание да помага на талантливите си последователи. Понякога тонът й беше по-остър и рязък, но какви други очаквания да имаме ние, след като музикалната висота, от която гледаше, и класата й, диктуваха това й поведение? Днес, десет години след смъртта й, нищо не може да запълни празнотата от това, че я няма.

- Кои сценични роли оказват най-силно влияние върху теб?

- Радостна съм, че изпълнявам само централни роли. Това е истинска привилегия на сцената. Не мога да фаворизирам никоя от тях и да я предпочета пред другите. В драматургичен план изчитам и обмислям либретото и се опитвам да извадя моите опорни точки, които да облека в емоции и чувственост. Важен е езикът на жестовете, мимиките и движенията не по малко от отчетливото и прецизно поднасяне на текста. В чисто музикален смисъл извайвам персонажа в детайли със съответните нюанси и динамики на гласа, с акценти и въздействащи кулминации. Харесвам Мими от "Бохеми" на Пучини. Тя ме връща към една неподправена детска чистота, закачлива наивност и сантименталност. Флора Тоска от едноименната опера ме кара да усещам полюсите на ревността и саможертвата в името на  любовта. Пълната метаморфоза на един женски характер под въздействието на страстта - ето тук е Виолета от "Травиата", а не стигат думи да се обрисува Леонора  от "Трубадур" - ранима, копнееща, състрадателна и опрощаваща... Потапяйки се в световната оперна съкровищница, оставаш поразен от силното въздействие на женските образи и това те прави извисен, по-благороден и по-човечен. Разбира се, един съвременен прочит и пресъздаване на образа в контекста на модерното време не би бил излишен. 

- Кои са най-пресните ти артистични преживявания и изяви?

- Съвсем скоро, само преди броени дни, по повод празника на родния ми град Враца - 118 години от Освобождението му от Турско робство, изживях удоволствието да съм солистка заедно с тенора Николай Моцов на един великолепен  концерт.

Възхити ме за пореден път волята на оркестъра, неговият дух. Под майсторската палка на диригента Димитър Панов прозвуча богата и трудна програма и остави аплодисментите на взискателната публика да ни извикват на сцената няколко пъти. След Враца ме посрещна Венеция – с репертоар от Хендел и Перголези.

- Ти си философ по образование, според една от дипломите ти. Философията ли те отведе при хайку?

- Философското образование е чудесна основа, дава ти  простор и безкрайни хоризонти. Съзерцаваш, съпоставяш, мислиш, пишеш. Хайку опитите ми са следствие от моите прекрасни пътувания преди години до Япония – родина на хайку тристишията. Запечатала съм красиви спомени за „съжителството” на различните им традиции и изкуства. Там за първи път присъствах на демонстрации на икебана, чайни церемонии, ревюта на кимона, създаване на мини дзен градини и четене на хайку. Усетих някаква притегателна сила към тази поетична форма, лишена от натруфеност и натрапчивост, намираща нови гледни точки към познатото и всекидневното. Харесвам фотографското вглеждане в битийността и лекотата на пестеливото и деликатно намигване, с което я изразяваме. Първоначалният „взрив” на моето хайку вдъхновение ме осени преди три–четири години. Почувствах тих комфорт от това си занимание и не се отказах. Вече мога да се похваля и с първата си триезична хайку стихосбирка "Кибритени лодки" в съавторство с две интересни хайку поетеси.


 

Автор: Илиана Илиева
29.01.2016 г. 12:01
Посетено: 1083
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/22827-dilyana-georgieva-klasicheskiyat-muzikant-e-potentsialen-emigrant