Интервю
Сергей Антонов: Да се стремиш да станеш Болшой театър
Артистът на Болшой театър сега е репетитор на балета при Държавна опера Варна
- Откъде започна любовта към балета? Беше ли предопределена?
- Съвсем не. В рода ми няма балетна традиция и в началото балетът не ме интересуваше. Приятели на мама, които забелязали, че имам добри физически данни и съм динамична натура, я посъветвали да ме заведе при специалист. Така случайно попаднах в балета, но веднага разбрах, че този свят ми харесва и ще стане мое призвание.
- Балетът това най-красиво, но и най-трудно изкуство, изисква всеотдайност, енергия, силен характер, какво още?
- Принципи. Моят принцип е, когато правя нещо, така да го правя, че да бъда по-добър от останалите. Винаги работя по един и същ начин, следвайки този принцип. На него ме научиха моите първи двама педагози от Хореографското училище в Москва и аз съм им безкрайно задължен за този най-важен житейски урок, който те ми преподадоха. В Хореографското училище се обучавах в продължение на 8 години - от 1980 до 1988 г. През същата година станах лауреат на Всесъюзния балетен конкурс и веднага ме приеха в Болшой театър. Пак тогава преобразуваха Хореографското училище, което завърших, в Балетна академия и ме поканиха на работа като преподавател. Така моята творческа кариера протече паралелно като артист и педагог. На сцената на Болшой театър танцувах 22 години, играл съм практически във всички постановки и съм обиколил с тях света. От 2010 г. се занимавам само с педагогическа и репетиторска дейност.
- Един прекрасен творчески път, който навярно има своите звездни мигове...
- Те са много, но два от тях си спомням с особено вълнение. Сергей Бобров, с когото работехме заедно в Болшой театър, ме покани да танцувам в първата му знакова постановка по приказката на Оскар Уайлд „Рожденият ден на инфантата” и музика на Алфред Шнитке. А главният художествен ръководител на Болшой театър, великият Юрий Григорович, избра от всички наши постановки точно тази да представи страната на Международния фестивал на младите балетмайстори в Сан Франциско през 1955 г. Лаская се, че Сергей Бобров създаде тази постановка за мен, съобразно моята индивидуалност като артист. Американската критика излезе с много добри оценки за спектакъла, а моето изпълнение бе сравнено с емблематичния клоун на Нижински.
Пристрастен съм и към „Последно танго” - постановка на Вячеслав Гардеев по музика на Астор Пиацола, вдъхновена от знаменития филм с Марлон Брандо и Мария Шнайдер „Последно танго в Париж”. В тази постановка, също направена специално за мен, пресъздавам образа на Смъртта. И досега оставам първият и единствен изпълнител на ролята.- Удовлетворението от постиженията на артиста и на педагога сравними величини ли са?
- Да танцувам, да преподавам, да поставям, е еднакво интересно за мен. Важно е непрекъснато да придобиваш нова опитност, да се развиваш, това носи огромна радост. Миналата година Сергей Бобров възобнови в Държавния театър за опера и балет в Красноярск постановката си по Уайлд и Шнитке и ме покани като консултант. Известно време преподавах класически балет в Хореографското училище на Лавровски в Москва и бях негов асистент. Двамата направихме нова редакция на „Ромео и Жулиета”, която се игра в Москва, след това аз сам поставих „Ромео и Жулиета” в Държавния театър за опера и балет във Воронеж. Бих могъл да посоча и други примери.
- Варненските балетни артисти са впечатлени от Вашия подход като репетитор, от умението да ги въвличате в онова, което желаете да постигнете и постигате.
- Не за пръв път чувам, че мога не само да показвам, а и да заинтригувам другите, да ги заразявам с енергията си. Получава се съвсем естествено – аз обичам професията си, чувствам се отговорен за всичко, което правя и съм крайно взискателен към себе си. Това ми дава право да изисквам същото и от от балетните артисти, с които работя като репетитор. Опитвам се да ги науча не просто на добра техника, а да им покажа характера на героя, неговото вътрешно състояние и мотивите за поведението му.
Това, което ми харесва във Варненската балетна трупа е, че те много се стараят, много внимават, интересуват се, питат, участват пълноценно в репетициите и непрекъснато работят. Те безусловно искат да вземат от мен всичко, което бих могъл да им дам, аз искам същото, така че няма как да не съм щастлив от тази среща. Благодаря на всички колеги за отношението към мен, благодаря за подкрепата на репетиторите Гергана Георгиева и Денко Стоянов и разбира се на директорката на Театрално-музикалния продуцентски център, г-жа Даниела Димова, която ме покани във Варна.
- Перфекционист, който изповядва и изисква перфекционизъм...
- Да. Необходимо е първо да обичаш балета, второ да се усъвършенстваш непрекъснато и трето - да работиш, да работиш, да работиш. Само тогава достигаш балетния връх. Често повтарям - може да не си Болшой театър, но трябва да се стремиш да станеш Болшой театър.