Милена Гартли: При всички обстоятелства има избор. И най-често по-трудният избор е правилният

- За кого е предназначена книгата?

- Бих искала „Ключарят“ да достигне максимален брой читатели. Опитах се да пиша на достъпен и разбираем език, без да претендирам за висок стил или извънредна художествена стойност. Разказах една история и исках да я споделя чрез страниците, на които е отпечатана. Когато изследвах възрастовите граници на читателите, които биха могли да разберат и оценят книгата, се посъветвах с тийнейджър, млад мъж и зряла жена. Всички я харесаха или поне така ми казаха.

- Какво е посланието, което искате книгата да има към читателите?

- Исках да изразя убеждението си, че при всички обстоятелства има избор. Например, темата с преплитането на реалностите на Авни в книгата разглежда избора като най-важния фактор за разрешаването на проблемите на живеещите там. Много често хората (включително и аз) се оправдават с безсмисленото „нямах избор“. Забелязала съм, че, поне при мен, винаги има избор между най-малко две решения, едното от които болезнено или за вземане, или за изпълнение. И най-често по-трудният избор е правилният.

- Вероятно обичате всичките си персонажи, но има ли сред тях такива, които са Ви особено близки?

- Да, това е Ивари. Тя доближава до моята представа за съвременна жена: високо интелигентна, независима, успешна, принципна, леко ексцентрична, но практична.
 
- Пътувате много и вероятно понятието вкъщи е загубило реалните си параметри за Вас. Този въпрос е особено болезнен за българското общество. Как се отразява такъв начин на живот? Какво печели и какво губи човек от него?

- Пак опираме до личния избор. Пътуването и уменията за приспособяване към различните култури, с които имам допир, за мен са начин да изживявам личната си свобода, като същевременно ги уважавам, т.е. сама решавам доколко да приемам осъзнато или дори да се променям при взаимодействие с тях. Във всички случаи това ме е обогатявало. В резултат на това останах българка, а европейката в мене укрепна и взе превес, или поне ми се иска да е така.

- Вероятно от космополитния Ви мироглед идват интересните трактовки на времепространствените реалии и различните идеологии, представени в книгата. Отликите със сигурност са безбройни, но кажете ни какво е общото, което може да се изведе в една (да я наречем) философска позиция! Вашата гледна точка.

- Общото ли… казала съм го и в книгата: любовта и болката, понякога и двете едновременно или като едното следствие на другото. Също и борбата, осъзната или не, на всяко същество да избегне едното и да получи другото, не казвам кое от двете. Всички тези кризи на идентичност, политическа коректност, лицемерие, но също и алтруизъм, висок морал и себеотрицание идват оттам: баланс на интереси в по-голям, надличностен мащаб, произхождащ от друг, вътрешен, личностен баланс, а именно между любовта и болката в една личност.

- В книгата на преден план излиза твърдата позиция като най-голяма добродетел. Така представено обаче някак се губи отговорността. Или може би тя се подразбира. Кажете ни малко за отношението си към решенията и техните последствия!

- Да имаш твърда позиция означава да осъзнаваш и да носиш отговорност и за последствията, ако отстояваш тази позиция, или ако се откажеш от нея под натиска на обстоятелствата. И в двата случая това е съпроводено от отговорност, независимо дали ние я разпознаваме или приемаме. Да направя или да не направя нещо е съпроводено с отговорност, искам ли го или не.

- Често използваме клишето „За добро или зло“, когато правим планове или анализираме събитията. Рядко се замисляме обаче, че наистина последствията от едно действие (дългосрочно) са много неясни. В тази връзка възниква въпросът как се правят правилни решения? Кажете ни Вашето виждане!

- Рядко нещо съществено се случва само от едно действие, в повечето случаи то е следствие на множество последователни решения и събития, повлияли на нашия избор. Невъзможно е да се предвидят дългосрочно последиците от едно-единствено решение, по-скоро изборът ни води: случва се нещо, обстоятелствата се променят, правим съответния избор, който има своите последици и ни подтиква към следващия избор и така нататък. Важното е, ако имаме цел, да не я губим от поглед, и да действаме в посока на осъществяването й, като разбира се не забравяме, че провалът и успехът са много близки сродници.
Мисля, че давам лоши съвети относно правилните решения, първо, защото самата аз не ги спазвам и второ, защото повечето от моите решения във важни за мене лични сфери завършиха или задоволително, или не толкова благоприятно, колкото ми се е искало. Най-добрите решения, които съм вземала, са когато съм си казвала: ще направя така и така, окей е, ако се проваля, ще поема отговорността, не ме е страх от нищо и от никого.

- Общият сюжет на книгата, наред с фантастичните събития, разглежда една тривиална ситуация, в която виждаме неуверено момче, чиито родители са разделени. Какво е отношението (и посланието на книгата) Ви към възпитанието и семейните ценности? Знаем, че те са твърде индивидуални и търпят много динамично развитие във времето, предстaвите на хората и различните нации, над които имате поглед.

- Това е най-трудният въпрос, който ми зададохте. Посланието ми в книгата е: трябва да се възпитават уверени хора, да се окуражават, да бъдат разпознавани. Всички деца са талантливи, учат бързо, отворени са към света, а от възрастните зависи, дали когато пораснат ще бъдат способни да достигнат пълните си възможности. Уверените хора са по-привлекателни, по-успешни във всички сфери на живота, по-удовлетворени от живота, говоря от собствен опит и наблюдения, без да претендирам за меродавност.

- Едни от най-интересните персонажи в книгата са Да-хората, които са представени в концепцията за позитивното мислене. А тя в днешно време е много актуална. Как се роди идеята за тях и какво е Вашето виждане за тези течения?

- Според мен животът трябва да се приема такъв, какъвто е. Позитивното мислене или по-точно упованието, че някой друг „ще ни оправи“ или ще се сети да ни направи добро – като че ли е длъжен по презумпция на поста или социалното или материалното му положение, или че всичко ще се оправи, само ако вярваме в това и по силата на мисълта, е наивен начин да се самозалъгваме или да изгубим връзка с реалността. Има хора, които твърдят и вярват, че са Наполеон, Цезар и т.н. – това за мен са само екстремни случаи на позитивното мислене. Твърдо вярвам, че всеки човек е ковач на собствената си съдба. За постигането на малки и големи цели трябват усилия, натиск, време, но въпреки това понякога губим невъзвратимо. Има една поговорка, не знам кой е авторът й: щастието е в ниските очаквания.

- Да се харесаш на всички е стремеж, който имат повечето хора. Макар всички да знаем, че е непостижимо. Вие давате една много интересна гледна точка на този парадокс, в лицето (или по-точно в образа) на Тъмния господин. Разкажете ни малко за възгледите си относно него и безбройните прототипи, които всеки един от нас познава!

- Нормално е да искаме да се харесаме на хората, които ни обкръжават, а също и да търсим одобрение от тях по важни за нас въпроси. Когато това прерасне в самоцел да се харесаш на всички и да манипулираш очарованите от тебе самия, дори и с високи цели като любов или алтруизъм, това се превръща в безпринципност. Има и друго, тези, които се стремят да се харесат на всички, привличат неудържимо също толкова безпринципни хора и това понякога води до зависимости, и в двете страни. Всички сме виждали как съвсем посредствени мъже или жени се превръщат в супер-експерти, само защото са близки с шефката/шефа, на когото те са засвидетелствали безусловно подчинение и обожание. Понякога се питам, добре де, какво толкова лошо има в безпринципността, щом тя е толкова разпространена? Нямам отговор, поне засега.

- Чувството за хумор и приятната ирония са едни от големите достойнства на книгата. Да се пише в пределите на смешното, безспорно е изключително трудно? При Вас това част от цялостния замисъл на книгата ли беше или е симпатична случайност, постигната естествено?

- Бих казала, и двете. Давах си сметка, че сериозните теми, които исках да предложа за разглеждане чрез книгата, биха достигнали до читателя по-естествено, ако го накарам да се усмихне, а не да заплаче или да се ядоса. Когато се смеем над нещо грозно или сиво, го детронираме от позицията му да ни влияе чрез отрицателните емоции, които буди у нас. Хуморът ни прави по-силни, а отслабва позицията на лошото, твърдо вярвам в това.