Интервю

Мисълта да се вижда

Проф. Маргарита Младенова преди премиерните спектакли в юбилейния 95-ти творчески сезон на ДТ „Стоян Бъчваров” на 18 и 19 октомври 2015 на „Кавказкият тебеширен кръг”от Бертолт Брехт

Мисълта да се вижда


- „Сфумато” – българската театрална емблема за оригинален, търсещ, интелектуален театър, стана на 25. Поздравления за силата, устрема и последователността, проф. Младенова! Как устоявате?


- С любов към театъра, към силата на представлението и колко то може да промени човека. Преди 25 години можех да не се върна в България, но го направих заради „Сфумато”. Чувствам се добре в „Сфумато”, говоря езика на „Сфумато”, харесвам хората на „Сфумато”. Това е нещото, което е най-важно за мен, в него съм истинска. 40 години правя театър и всяка сутрин се събуждам с мисълта за репетицията, която предстои. Това ме прави щастлива, така че, колкото и да е трудно, устоявам. С любов.

 
- Варненските театрали отдавна мечтаят да работят с Вас, а ние, зрителите, чакаме с нетърпение премиерата на Вашата постановка „Кавказкият тебеширен кръг”. Несъмнено естетиката на Брехтовия театър Ви допада.  

- Днес отново е време за Брехт. Днес отново изпитваме голяма тревога за съдбата на човека. Може ли театърът да е камбана, която бие тревога и в същото време да е изкуство - това вълнува и Брехт, и нас.

 
- Носят се легенди за това как изисквате, как учите актьора да бъде мислещ...

- С актьорите, след края на репетициите, оставаме приятели завинаги. Самият артист търси с какви мисли, откъде и как да тръгне към героя. Мисълта е нещо живо, което движи живота на сцената. Артистичната мисъл е образ, чрез който виждаш какво казва човекът. И когато представлението се замисли като начинание, като пътешествие - то се превръща в едно удивително театрално случване. Не се уморявам да го правя.


- Вашата притча за „Кавказкият тебеширен кръг”...

- Има основни понятия, които определят природата на човека. Като понятието да си добър, какво значи да си добър... „Кавказкият тебеширен кръг” изследва голямата тема за добротата и поставя ребром, отвесно този въпрос през една древна история. Историята за момичето Груша, което не може да остави едно забравено дете и заради него се отказва от всичко за себе си. През тази история „Кавказкият тебеширен кръг” пита възможно ли е да си добър и да живееш добре... Каква е цената... Да си добър, е да се откажеш от собствения си интерес. Да си добър, не означава да си добродушен, а да вършиш добро – най-трудното за човека.

Под всички сложни неща стоят прости неща. Истини, които театърът трябва да открие и да им повярва, за да им повярва след него и зрителят.   

 
Автор:
Виолета Тончева
Публикация:
13.10.2015 г. 18:19