Интервю
Не правя разлика между памет, разбиране, сън и пророчество
Катерина Стойкова-Клемър интервюира Филица Софиану-Мълен относно „Prophetikon“
- Ако трябва да опишеш тази книга с 30 до 50 думи, какво би казала?
- Тази книга е една книга за преоткриването, за преоткриването на събития, хора, и на самия себе си. Мислена по този начин, тя е начин да разбереш живота, важността на другия и на двойното начало, а също и на единността. Това е една книга, която придава един модерен привкус на стари неизбежни митове.
- Стихотворенията се разгръщат на определени географски места – реални, както и измислени. До каква степен стихотворенията са обвързани с местата, на които са написани?
- Нека започна с това, че живях за дълги периоди в три различни държави – Гърция, САЩ и България. Също пътувах много, най-вече из Европа. Всяко място, което някога съм посетила, е оставило следа в мен по някакъв начин. Много често местата се сливат в спомените и сънищата ми. Пример за това е стихотворението „Колхида”. Веднъж сънувах как гледам едно дърво от прозореца в университета ми в САЩ, но всъщност аз бях виждала същото дърво в Колкихон – едно село в Гърция. Затова е и асоциацията с Язон, като чуденето къде са нечии обувки, къде са нещата, към които някой принадлежи… Предполагам, че такова сливане на спомени и сънища е нормално, или поне аз го приемам за такова.
Разбира се, влияние оказва и моята обсебеност от Гърция, страната откъдето е кръвната ми линия, но не и откъдето са корените ми, защото моите предци произлизат от древна диаспора. Родителите и на двамата ми родители са бежанци от Мала Азия, по-точно от Истанбул и околностите му. Те са дошли в Солун през 1922 г. Родителите ми са родени в Гърция, но аз съм родена в Германия, а синът ми е роден в България (където живеем през последните 10 години). Затова, Гърция е нещо ново за моето семейство, но в същото време тя определя нашата идентичност, и по този начин гръцкото самосъзнание е и присъствие, и копнеж за мен. Затова и за мен Гърция е свързана със силни митични измерения.
Затова, наистина, моите стихове ухаят на аромати, гледки, думи и спомени от различни места: Патмос, където съпругът ми и аз направихме пътуване след годежа си, градината на родителите ми в Каламария със зелена желязна врата и навес, където обичах да сядам с баба си, морето на само пет пресечки от градината ти, църквата, в строежа, на която е участвала майка ми, както и самият град Солун със своята дълга история, съчетал в себе си модерното с древното. Не мога да избягам от мислите си, свързани с тези места – така, както хората не могат да избягат от живота си на тази земя.
- Разкажи ми малко повече за структурата на книгата.
- Подредих стихотворения в хронологичен ред (с две изключения: първото и последното). Още в началото реших, че ще напиша 33 стихотворения, нито повече нито по-малко. И че действието в тях ще се развива в седем митични дни. Наясно съм, че този нумерологичен символ е донякъде клише, но използвайки го, аз успях да създам усещането за начало, край и завършеност на книгата. Стихотворенията сами по себе си се различават по обхватност и конкретика, вдъхновени са от моето въображение или възраждат спомени, но за мен това е естественото развитие на дадена книга. Това е така, защото в съзнанието ми пророчествата и спомените са тясно свързани поради факта, че времето не е континуум, а своеобразна едновременност, възприемана по различен начин. Или поне така аз разглеждам тези понятия в книгата.
- Защо избра да включиш под стихотворенията датите, на които са написани?
- Датите са също толкова важни, колкото и самите стихотворения, породени от тях. Или, може би, са важни точно защото са рождените дати на стихотворенията. Исках да запомня всеки детайл свързан с написването им – къде бях докато пишех, кое време от деня или нощта беше, кой ден и кой месец. Може би, в стихотворенията може да се открие забележима промяна на настроението от зимата към пролетта, но не се бях замисляла затова досега. Написването на книгата за мен беше като написване на поетичен дневник – хората пишат в своите дневници, а защо не и в поетична форма?
- „Prophetikon“ изглежда като идеалното заглавие за книгата. Как и кога ти дойде идеята да наречеш книгата така? Имаше ли други варианти за заглавие по време на творческия процес?
- Написах първото стихотворение в Благоевград – бях си взела академичен отпуск през онази година и прекарах по-голямата част от времето в Гърция, но се върнах на посещение в България през декември. Докато седях на своя фотьойл и гледах как нощните светлини се отразяваха и променяха сенките си на стената се роди и идеята за първото стихотворение. Написах го мигновено. Тогава си казах, че това е знак от съдбата (пророчество) и си обещах да продължа да пиша и да нарека книгата „Prophetikon“. Въпреки че известно време се чудих дали заглавието не звучи прекалено превзето, в крайна сметка реших да го запазя, защото пишех предимно за себе си, и не се бях замисляла, че моят труд ще се превърне в отпечатана книга.
- Имаше ли пророчества, които реши да не включваш в книгата?
- Не, бях решила да не спирам никое, да не се автоцензурирам (въпреки че бях изкушена да изключа едно от тях). Писането на тази книга беше най-дългият период на интелектуална и емоционална свобода, които съм чувствала досега.
- Сбъднаха ли се някои от тях – във физически или емоционален смисъл?
- Едно от тях се сбъдна във физически смисъл. Другите стихотворения бяха по-малко пророчества, отколкото откровения как нашият свят (както и моят личен свят) могат да бъдат обяснени. Например, Гърция преживя много размирици в последно време, тъй че да си представя още една не е толкова трудно. Онова, което беше важно за мен обаче в този случай бе как да приема политическата ситуация без осъждане и презрение, а с разбиране. А разбиране означава да създадеш модел, който обхваща всички възможности по един естествен начин. Така че със случая на „(Градски Бунт)“ можех да усетя безпокойството във въздуха и да предскажа, че ще има още размирици, защото моделът на бунта си беше там и просто се изпълваше отново и отново в линейно време.
Тъй че, по същество, аз не правя разлика между памет, разбиране, сън и пророчество. Пророчествата не идват от нищото – за мен, пророчеството е взаимодействие между въображение, желание и разбиране. Като съня. Онова, което вече се е случило е изпълнено пророчество...
Превод от английски език: Нели Овчарова
√ Очаквайте пълния текст на интервюто с Филица Софиану-Мълен в следващ брой на Електронно списание LiterNet
Интервюто е направено на английски за Accents Publishing Blog и публикувано на 17 януари 2015 http://accents-publishing.com/blog/2015/01/17/i-dont-make-a-distinction-among-memory-understanding-dream-and-prophecy/
Публикува се на български със специалното съгласие на Катерина Стойкова-Клемър и е предоставено в превод на български, на „Културни новини“ и „Liternet” от издателя на „Prophetikon” на Филица Софиану-Мълен - изд. „Scalino”.
Автор:
Катерина Стойкова-Клемър
Публикация:
04.02.2015 г. 13:05
Етикети:
Посетено:
1402
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/20768-ne-pravya-razlika-mezhdu-pamet-razbirane-san-i-prorochestvo