За първи път на български румънският класик Гарабет Ибрайляну с романа "Адела"

Интервю с преводача на книгата от румънски Христо Боев

◊ ВИЗИТКА

Христо Боев е роден в Пловдив. Завършил е английска филология в ПУ „Паисий Хилендарски”. През 2013 година защитава в университета „Овидиус“, Констанца, Румъния докторат по британска и американска литература на тема: “Modern(ist) Portrayals of the City in Dickens and Dos Passos: Similarities, Differences, Continuities” („Модерни(стични) изображения на града при Дикенс и Дос Пасос: прилики, разлики, продължителности“). Участва в международни конференции на теми като: „литературен урбанизъм“, „проблематика на превода“, „имиграция и релокация“ и др. Научните му интереси са в областта на новата британска и американска литература, румънска литература между войните, както и сравнителна литература. Има публикации в редица международни литературни списания, както и в сайта за викторианска литература Victorian Web – http://www.victorianweb.org/. През есента на 2013 година излиза на книга докторската му теза. Симултанен и писмен преводач от и на английски, румънски и български език. Преподавал е английски език и литература в езикови гимназии в Пловдив, както и практически английски в ПУ „Паисий Хилендарски”. Хоноруван преподавател по британска литература в ШУ „Епископ Константин Преславски”. Предпочита да пише на английски език. Автор е на пиесата "A Telephone Conversation". Превел е от румънски на български език романа „Адела” на Гарабет Ибрайляну.

◊ ИНТЕРВЮ С ПРЕВОДАЧА

- Българските читатели за първи път се срещат с името на румънския класик Гарабет Ибрайляну? Това се случва благодарение на Букурещкия културен център. Кой e Гарабет Ибрайляну?

- Гарабет Ибрайляну е интересна публична фигура от периода между войните. Професор по румънска литература в университета в Яш, преводач от френски език и известен литературен теоретик.

- Коя е Адела?

- Адела е най-вероятно неговата асистентка от университета през 30-те на миналия век, красавицата Олга Точилеску, с която Ибрайляну е бил виждан често, и за която се предполага, че е имала повече от професионални отношения с професора. Разликата във възрастта им е двойна, той е на 52, докато тя е на 27 години, това пропорционално съответства на разликата между възрасттa на разказвача Кодреску и Адела в романа, съответно 40 и 20. Адела е лишена от литературните уклони на Олга и има предпочитания към музиката и естествените науки, което още повече запленява разказвача от романа, който е лекар. Кодреску вижда в това връзката й с живота, останалите живи същества, планетата Земя и космическото й съизмерване във Вселената. Адела е и осъществено развитие на предишни любови на разказвача, които имат нещастието да са покосени от заболявания в ранната си младост, както и осъществено експониране на неясния образ от стара снимка на мъртвата му майка, която той не помни, но реконструира в Адела. Адела е неговата връзка с живота, вечното женско начало, както и неумолимо свидетелство, че той е преминал най-добрите си години.

- “Адела” е повече от любовен роман?

- Иначе нямаше да е класика. Както казва Уди Алън в разказа си „Епизодът Кюгелмаз“ иронично, но и с доза истина, когато четем класики, всеки път откриваме нещо ново. От тази гледна точка и „Адела” би спечелила от повторен прочит, поне се надявам това да е възможно в този превод, който е и първи на български език на това произведение. „Адела” е философски трактат на тема „какво е любовта“, туристически и културен гид на областта Молдова в Румъния, което би извикало интересни сравнения със сегашното й състояние. Гледките, местностите и местният бит са представени живо и можем да ги усетим със сетивата си, така че романът ни предлагa 3D изображение, което е постижение, осъществено с литературните концепции и средства на модернизма. Към този период принадлежи и „Адела”. Интересна характеристика на романа е психологическото и тактилното изследване на неосъществения любовен акт. С това, той е експлорация на света на докосването, недоизречените мисли, невъзможността да изкажем това което чувстваме по различни причини, неспособността да осъществим желанията си, най-вече поради вътрешни прегради, стремеж към сливане с природата, Земята, космоса и търсене на екзистенциален смисъл на това, че ни има.

- Откъде идва любовта ти към румънския език и литература? Завършил си английска филология в ПУ „Паисий Хилендарски”.

- Типично за хора завършили АФ е да имат добри познания само по английски, език, който изчерпва прагматичната потребност от чужди езици, понеже предлага реална и улеснена комуникация с хора от целия свят. Английският език обаче е сложен и е базиран върху поне два основни типа лексика – немската и френската, можем да добавим и латинската, като допълваща френската. Не е възможно да се познава английския много добре, без знания на споменатите езици, особено френския, който съставя 70% от съвременната английска лексика. С тези убеждения стигнах до френския, който използвах в Монреал, Канада. Продължих с румънския, който ми бе необходим за осъществяването на докторантурата ми в Констанца, Румъния, свързана с американската и английска литература. Постепенно успях да усетя изключителната красота и мелодия на румънския – четох много книги в оригинал, слушах музика, гледах филми и разговарях с румънци. И до сега го правя. Като споменах космос, известен факт е, че Михай Еминеску е до такава степен непреводим на други езици - неговата всепризната космичност просто се губи в превода. Това мога да го потвърдя и аз. Също като английския, румънският е базиран основно върху две лексики – латинската и славянската. Освен това, изучаването на румънски език е и изследване на нашия роден български. Факт е, че румънският си остава романски език, но въпреки това, славянските влияния в него са много силни в исторически план и значенията на славянските думи в съвременния румънски са често непокътнати от момента на приемането им в този език.Това прави разпознаването им с еволюиралите значения в български далеч по-трудно, отколкото латинските, които често са подобни на тези във френски или английски. Нерядко обаче думите от латински произход в румънски език или не съществуват в тези два езика, или отново са с много стари значения, които вече са архаизми в други романски езици. Така че румънският език за мен е надграждане над английския и френския, както и изследване на българския. Това че обичам български, английски и френски, е още една причина да обичам румънски, и в ролята си на средство за по-добро познание на останалите три, които споменах.

- Ако поставим Гарабет Ибрайляну до голямото поколение в румънската литература от трийсетте години какво е мястото му?

- Авторите от трийсетте са широко известни представители на една много интересна сензуална и психологическа литература в поезия и проза. Споменавам някои от тях: Мирча Елиаде, Михаил Себастиан, Ливиу Ребряну, Чезар Петреску, Камил Петреску, Макс Блекер, Жан Барт, Михаил Друмеш, Джиб Михаеску, Александру Македонски, Тудор Аргези, Джордже Баковия, Джордже Калинеску, Анриет Ивон Стал. Мястото на Ибрайляну спрямо тях е на известен литературен критик и на автор, който по-скоро предпочита да загатва за възможните чувства, отколкото да ги изобразява в графически пресъздаден любовен акт. Като критик е допринесъл за развитието на романа като форма в румънската литература и с това че набляга на възможностите за психологически портрет на героя. Друго приложение на теоретичните му разработки в „Адела” е поезията в проза.

- Кое e най-характерното за съвременната румънска литература? Кой днешен румънски автор би превел с най-голямо удоволствие?

- Съвременната румънска литература се опира на дългогодишната си традиция и на класиците, които споменах, както и на още други имена. За тази литература продължават да са присъщи чувственият психологизъм, опитът за улавяне на мимолетния миг от живота, жената като извор на живота, фатална прелъстителка и квинтесенция на непостижимото в екзистенциален план, което ни дава естетическото съпреживяване, необходимо да можем да оценим красотата на това състояние. Съвременната румънската литература следва тенденциите на нашето време, например модерната проза на френски и английски, и притежава лек наративен изказ. Смятам, че това е литература пълна с живот, в която всеки би намерил нещо за себе си. Неслучайни са успехите на Мирча Картареску, Дан Лунгу, Флорин Иримия. Да не забравяме и мултикултуралността и сбора от етноси, представени в румънската литература, както в исторически, така и в съвременен план. Например Михаил Себастиан е евреин, Ибрайляну е арменец, а носителката на Нобелова награда за литература за 2009 г, Херта Мюлер е немкиня по рождение. Добавям и Панаит Черна – Панайот Станчов, известен румънски поет, наполовина българин, който е писал само на румънски.
С най-голямо удоволствие бих превел Флорин Иримия от съвременните автори. Има много неща, които харесвам в романа му „Дефектът” – безкомпромисно изобразената реалност до болка наподобяваща нашата родна, различни стилистични нива на повествование, многопластовост на изображението, имигрантски впечатления от Монреал, където и аз съм бил имигрант. Освен това, той също е преподавател по английски език и литература, което го прави и мой колега.

- Отделен разговор за румънското кино и минимализма в него?

- Разбира се.

- Букурещ или родния ти град Пловдив?

- Двата града са с много силно изразена история и култура, това може да се усети, ако просто се разхождаш по улиците. Да не забравяме за силното българско присъствие в Букурещ: например последният регистриран адрес на Христо Ботев е в Букурещ. За разлика от Пловдив, Букурещ силно присъства в литературата и киното, и не само в румънската литература и кино. Без съмнение Букурещ е един магнетичен град, който трябва да бъде усетен и опознат. Това е град, както и Пловдив, със своя собствена атмосфера, в която е много приятно да се потопиш. Разбира се, възможностите, които предлагат двата града в момента са много различни. Букурещ е столица с почти 4 милиона население и много възможности за всеки за работа и за туризъм, докато Пловдив си остава основно само туристическа дестинация. На мен ми е много приятно да съм и на двете места, но големият град винаги има и по-големи неприятни черти, и това важи с по-голяма степен за Букурещ. Като цяло да съм в Букурещ за мен е специално събитие, докато посещението в Пловдив, е завръщане в родния ми град, който не се променя изцяло според моите представи.

Автор:

Публикация:

13.09.2014 г. 15:00

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

интервю румънска литература Христо Боев превод книга ИК Персей Адела Гарабет Ибрайляну

Посетено:

2127

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/34/news/19816-za-parvi-pat-na-balgarski-rumanskiyat-klasik-garabet-ibraylyanu-s-romana-adela