Интервю

Огнян Стамболиев: Преводът на поезия е изкуство на невъзможното

С награда за цялостно творчество преводачът се завърна от Румъния

Огнян Стамболиев: Преводът на поезия е изкуство на невъзможното


◊ ВИЗИТКА

В края на май и началото на юни в Търгу Жиу, Югозападна Румъния, се състоя 34-тото издание на Международния литературен фестивал на името на Тудор Аргези - „бащата на модерната румънска поезия”. Голямата награда Опера Омниа за цялостно творчество бе присъдена на преводача и критика Огнян Стамболиев, лауреат на Румънската академия. Той получи и званието „почетен гражданин” на града за приноса си в представянето на румънската литература и култура в България.

Огнян Стамболиев е роден през 1947 г. в Русе. Завършил е българска и италианска филология в Софийския университет. Специализирал е румънски език в Букурещкия университет. Критик, журналист, преводач. Автор е на монографиите: "Несравнимият Кирил Кръстев", "Слънчевият тенор Николай Здравков", "Нова книга за операта" в два тома, "Книга за оперетата и мюзикъла". Издал е много книги с преводи от Йон Лука Караджале, Никита Станеску, Григоре Виеру, Захария Станку, Емил Чоран, Жан-Пол Сартр, Мирча Динеску и др. Сътрудничи активно на големите периодични и ежедневни издания у нас. Член на СПБ. Носител на награди от Съюза на преводачите в България, "Сорос", Министерство на културата на България, Министерство на културата на Румъния, Съюза на румънските писатели, Румънската академия и др.


◊ ИНТЕРВЮ С ПРЕВОДАЧА

- Г-н Стамболиев, наскоро на Международните фестивали „Никита Станеску“ и „Тудор Аргези“ получихте признание за превод на поезия и награди. Какво най-много Ви допадна от форумите?


-  Бил съм неведнъж на подобни събития, но тези две няма да забравя никога, не само заради големите награди. Казахте „награди и признание”. Да, в София и в Букурещ съм ценен, но в родния си град, за който съм работил години наред на „обществени начала”, едва ли някога ще бъда оценен, не от хората, а от властите. Никой не е пророк в собствения си дом, така че... На фестивала, посветен на Никита Станеску, бях поразен от мащабите на това събитие. За пет дни 35 събития в програмата: концерти (симфонични, камерни, фолклорни и джаз), спектакли (драматични, танцови и поетични), разбира се, най-много четения, премиери на книги, изложби, панаир на книгата... Високото ниво на организаторите от града, окръг Прахова - Плоещ, Румънската академия, Съюза на писателите, Министерство на културата.

В града на Тудор Аргези мащабите на фестивала бяха по-скромни, а атмосферата - интимна, прекрасна. Особено контактите между гостите, домакините и публиката. В Румъния, за разлика от България, ценят и честват на национално ниво своите големи поети, не само великия Михай Еминеску (аналог на нашия Ботев), но и редица други - класици и съвременни. Българите са като че ли по-бездуховни от северните си съседи, въпреки близката ни съдба. У нас футболът и чалгата са на преден план. Това, за съжаление, е и в много от медиите. А в Румъния просто културата и литературата в частност, са на по-голяма почит от нас, държавата не закрива театри и оркестри, а прави световни фестивали, например „Енеску”. Но там фестивали се провеждат във всеки окръжен град.

И още нещо: изумиха ме редът и чистотата в Букурещ и в другите градове. Културата в поведението на хората, на шофьорите, на полицаите. Дели ни само реката, а контрастът е голям.

 
- Имаше ли и участници от други страни?

- И в двата фестивала имаше гости от много страни, главно от Европа, а също и от Ливан.

 
- Какво бихте искали да се пренесе в литературните форуми в Русе?

- Нашата Община мисли само за Мартенските дни, които са чудесен фестивал, но това е само веднъж годишно, при това за две седмици. Ние нямаме нито един литературен фестивал, кинофестивал, а също и фестивал на камерната музика, от какъвто се нуждае градът, нямаме подкрепа за книгата. И когато един литератор или артист получи награди или постигне някакъв успех, това не се чува от Общината, за разлика от изявите на спортистите, които са на много по-голяма почит от културните дейци в европейския град Русе.

 
- Вие сте имали възможност да общувате с румънски поети. Каква вселена беше Никита Станеску, с какви спомени останахте от приятелството ви?

- Имах щастието да познавам Никита Станеску (1933-1983) и бих споделил пред българските му читатели, че беше астрален поет и човек, живеещ в свой, особен свят. В аурата му имаше нещо неземно, което привличаше и удивляваше всеки, който поне веднъж се докоснеше до него. Невероятен, изумителен талант, безкрайно добро, открито щедро сърце! Домът му в Букурещ беше своеобразен клуб, денонощно отворен за поети, музиканти, художници и почитатели.

Поет - философ с огромна култура, с изострена чувствителност, с по детски наивна и ранима душа и модерна мисъл и рефлективен – това, бих казал, бяха полюсите на напрегнатото магнитно поле, в което се раждаха тези стихове. Беше истински визионер, мечтател. Образният му език изглежда непредсказуемо причудлив и на човек му трябва малко време, за да достигне до глъбините на мисълта му, на светоусещането му, на големите му прозрения. И ако за лирическото стихотворение по принцип е характерна „локалността” (на чувствата, наблюденията, мислите, образите), то при Никита дори поетическата миниатюра е „глобална” – подобно на капка вода, тя отразява в себе си и Небето, и Слънцето. Тези удивителни стихове, бих казал, са нещо повече от повече от поезия. Никита беше номиниран за Нобел, но почина внезапно преди да получи наградата през 1983-а.


- Да се превежда поезия е отговорност за всеки преводач. Думите намираха ли своя ред?

- Да, преводът на поезия е трудна работа. Тежък творчески труд. Всъщност да се превежда често е по- трудно, отколкото да се създаде оригинално произведение. Това важи особено за лириката. Защото при нея отговорността е двойна: да си верен на оригинала и да представиш достоен еквивалент на този оригинал. Когато създаваш собствено произведение, читателят не знае какво е било първоначалното ти намерение, през какви трудности и изменения си минал и точно това ли, което си искал да кажеш, си казал. Докато при превода, започваш от едно завършено начало – оригиналът на автора – и трябва да изведеш на български читателя именно към това ревнувано от него начало... Ще го потвърдя и с думите на нашата голяма поетеса Елисавета Багряна, която ни остави немалко поетични преводи от различни литератури, в т. ч. и от румънската поезия: „Лично за мен, писа през 1961 година, превеждането на едно стихотворение е дори по- трудно от написването на ново, оригинално, защото просто не разполагам със свободата на създаването.” Да, преводът на поезия, бих добавил, е изкуство на невъзможното...



Автор: Лилия Рачева
05.06.2014 г. 22:44
Посетено: 1628
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/19396-ognyan-stamboliev-prevodat-na-poeziya-e-izkustvo-na-nevazmozhnoto