Интервю

Карло Коломбара: "Талантът не може да бъде преподаван"

Италианската оперна звезда в България

Карло Коломбара: "Талантът не може да бъде преподаван"
Карло Коломбара по време на антракта в разговор с Виолета Цолова.


◊ КАРЛО КОЛОМБАРА В СОФИЯ И РАЗГОВОР С МАЕСТРОТО

100-годишнината от рождението на Борис Христов в Софийската опера беше отбелязана с концертно изпълнение на операта „Набуко” от Джузепе Верди на 27 март 2014 г. Ролята на Набуко се изпълняваше от прочутия ни баритон Владимир Стоянов. А в ролята на Захария му партнираше световният бас Карло Коломбара. Той пя на сцената на Софийската опера и през февруари тази година в ролята на Рамфис от „Аида” на Верди.

Певецът е роден е в Болоня, Италия. А след като влиза в света на операта, не могат да се изброят ролите, които е изпълнявал до момента, и сцените, на които е пял.

Преди да пристигне в София, Коломбара е имал представление в операта на Модена – „Симон Боканегра” от Джузепе Верди, а от София още на другия ден след спектакъла замина за Билбао, където ще пее с Хосе Карерас в операта на Кристиян Колоновиц „Съдията – изгубените деца”.   

Носител е на ред престижни награди. Още през 1986 г. получава наградата за най-добър италиански певец на конкурса G.B. Viotti; 1987 – Първа награда на конкурса As.Li.CO. И така в хода на неговата кариера е носител на наградите: Lauri Volpi – 1994, LOrazio Tosi – 1995, Capelli – 1999, Matassa Doro – 2002, Premio Monteverdi – 2009.

 

През антракта на спектакъла се състоя срещата ми с Маестро Коломбара. Ето какво успяхме да си кажем в тези напрегнати 20 минути:


– Как започна всичко? Как открихте, че от всички пътища трябва да поемете този, на музиката? Вашите родители не са музиканти.

– Обаче кръвта на музиката я имам, защото братовчедът на моята баба е Рикардо Страчари, който е бил Маестро и на Борис Христов. Така че във фамилията има кръв на певец – Рикардо Страчари, известният баритон на 20-те, 30-те години. Иначе моята майка работеше в един офис „Печат” в провинция Болоня, а баща ми беше физиотерапевт. Както сама разбирате, съвсем друга работа.

– Вашите родители какво биха искали да работите, ако не бяхте станали оперен певец?

– Да бъда щастлив в каквато и да е работа, с каквато и да е професия. Никога не са ми налагали нищо. Имам двама родители, които биха ме подкрепили във всичко.

– Вашият пръв учител по музика е бил Маестро Париде Вентури. Бих искала да разкажете с какво Ви е впечатлил още в първия момент?

– Имам един прекрасен спомен! Вентури е човек, който носи в себе си изключителна искреност и непосредственост. С огромно желание да преподава и да научи. Той е роден да преподава. Каквото и да казва, той го казва с такава страст, че не е възможно да не разбереш какво иска.

В този живот срещата ми с него се случи като на шега. Бащата на един мой приятел работеше с моя баща. Той знаеше, че аз съм влюбен в операта. Веднъж ми каза: „Защо не пробваш Париде да ти чуе гласа!?” Той преподаваше и на други, някои вече доста известни. И аз така на шега отидох при него да пробвам да пея. Но пеех ужасно. След като ме чу, той ми каза: „Според мен вътре в тази бъркотия, която ти правиш, има един глас. Можем да поработим три седмици. Ако видим, че нещата вървят добре, ще продължим. Ако не – оставаме си добри познати. Това беше моят голям късмет. Аз не знаех, че притежавам глас. Той го откри. След това работих много!

– На колко години бяхте?

– 15.

– Но преди това сте учили пиано.

– Да, аз учих пиано, защото исках да вляза в света на театъра на всяка цена. Даже ако трябва да бъда гримьор или гардеробиер, или диригент. Обичах света на театъра! Исках да съм там.

– Вие разказвате в едно интервю, че когато сте били на 9 години от училище са ви завели на опера и така е родена тази голяма любов.

– Да! Точно така! Защото едно време училищата в Италия функционираха добре. Даже водеха децата и на театър – от 1000 деца поне 2 оставаха завладени от театъра, от операта. Тогава спектакълът, който гледахме, беше операта „Парсифал”.

– Какво се случи при това първо посещение на опера?

– Потънах в някакъв блясък! От този момент почувствах, че това е вече моя съдба! Беше нещо магическо! Когато се отвори завесата, вдишах невероятен аромат. После вече разбрах, че всяка опера има свой аромат и той се отключва при вдигането на завесата. Гледах всичко: светлините, седалките... На 9 години бях омагьосан от всичко това!

– Какво представлява процеса на подготовката на една нова роля. Например сега, когато разбрахте, че бъдещият Ви ангажимент е ролята на Борис Годунов, какво се случва в творческата Ви лаборатория?

– Когато правя роли, които са така важни, исторически персонажи, преди всичко събирам повече информация от литературата и биографията им. Трябва да се следва либретото, даже и да има исторически неточности. Но трябва да разбера какъв тип е героят, каква психология е имал. Но в либретото има всичко. След като съм прочел много заради моите лични интереси, се отдавам веднага на музиката и либретото. Ако един човек има чувствителност да разбере музиката, би могъл даже и без да произнася текста, да усети това, което композиторът иска да каже. След това работя много върху артикулацията, върху думите. Що се касае ролята на Борис, работя много върху произношението. Ще пея на руски. Заради това в момента уча и руски език. Може би няма да успея да го науча перфектно, но искам да разбера самия език, да го усетя.

– Изучавате ли опита на другите, които са изпълнявали същите роли?

– Най-големите от миналото ги слушам постоянно. От басовете това са Чезаре Сиепи, Николай Гяуров, Борис Христов. Защото всеки от тях  е имал какво да каже.  От тях има много да се чуе и да се взаимства. В една роля като Борис Годунов, Борис Христов е мастерклас!

– Да поговорим за Вашите мастеркласове, които правите. Какво искате да научите Вашите ученици?

– Искам да ги науча това, което много преподаватели не преподават, т.е. правилната техника – a la italiana. Имал съм късмет, че съм учил с Париде Вентури. Този тип техника е единственият. Т.е. те са две техники: едната е правилната, а другата е неправилната. На мен ми харесва много да обучавам младежи. Талантът не може да бъде преподаван. Или го имаш, или го нямаш. Но е необходима и харизмата, която притежават малко певци, интерпретаторското майсторство. Върху него трябва да се работи много. Как да си държиш ръцете, как да ти бъде погледа, как да произнесеш една фраза. Защо го правиш тихо. Не трябва да го произнесеш тихо само, защото ти се струва по-красиво. Но трябва да бъде винаги мотивирано.

– Борис Христов е казвал: „Много са тези, които могат да пеят, но малко са тези, които могат за правят диалог”.

– Големият певец, според мен, не трябва да влезе само в ухото на публиката, но трябва да влезе в сърцата на публиката. Трудно е... Сцената е моето естествено място, а публиката е тази, с която искам да разделя тези емоции на тези големи персонажи, които представям.

– Как работите тук, в България? Как се чувствате тук с Владимир Стоянов и другите?

– Много добре приет. С Владимир се познаваме поне от 20 години. Имаме едно сътрудничество, едно приятелство, което е отвъд границите на професионалните отношения...


 * * * 

Двадесетте минути на антракта минаха. Маестро Коломбара трябваше да излиза отново на сцената, а аз трябваше да се върна в салона, за да гледам останалите две действия на операта. Разделихме се с обещанието, че на 31 май 2014 г. отново ще гостува на Софийската опера в ролята на Филип ІІ в операта „Дон Карлос” и тогава ще си кажем това, за което днес не ни остана време.

А когато спектакълът свърши, не само аз бях завладяна от магията на това изкуство и не исках да се разделям с Маестро Коломбара... Цялата публика стана на крака и двадесет минути бурно аплодира изключителното изпълнение и не позволяваше на артистите да напуснат сцената.

 

Автор: Виолета Цолова
04.04.2014 г. 15:53
Посетено: 1360
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/18912-karlo-kolombara-talantat-ne-mozhe-da-bade-prepodavan