Стоян Радев: Тайно си пожелах да бъда Робърт

Стоян Радев за ролята си в премиерната постановка „Измяна” от Пинтър, реж. Пламен Марков

◊ СЪБИТИЕТО

На 11 и 12 февруари 2014 г. във Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров” предстоят премиерните спектакли на „Измяна” от Харолд Пинтър, съвместна продукция на ТМПЦ – ДТ „Стоян Бъчваров” и продуцентска компания „Артишок”. На 26 февруари 2014 г. варненската постановка ще гостува в Сатиричния театър „Алеко Константинов”. Режисьор Пламен Марков, сценограф Мира Каланова, музика Калин Николов, фотограф Симеон Лютаков, с участието на Димитър Баненкин (Джери), Стоян Радев (Робърт), Веселина Михалкова (Ема), Стефан Додуров (Сервитьор).


◊ ИНТЕРВЮ СЪС СТОЯН РАДЕВ

- Пламен Марков има една оригинална теза за творчеството на Пинтър, според която комуникацията между героите е изградена върху предубеждението, т.е. истинската среща между тях е невъзможна. Как се играе това предубеждение?

- Пинтър е директен и откровен, въпросът е в това какъв е начинът, по който отсрещният човек прекарва диалога през своето предубеждение. Как отсрещният възприема твоята откровеност. За пръв път работя Пинтър, който е много различен от повечето автори. На мен ми беше особено интересно да изграждам моя герой през мислите и начините, чрез които той се сблъсква с действителността. Както всеки път, когато репетирам нова роля, мисля денонощно за образа и как може той да стане най-плътен и сложен. Това напрежение се сгъстява особено във времето преди премиерата. Днес например, докато идвах към театъра, ми хрумна нещо, някакъв малък момент може би в цялата пиеса, но за мен всеки детайл е от значение и нямах търпение да го обсъдя с Пламен Марков.


- Мълчанието у Пинтър също има специална и самостоятелна роля. Как изпълваш със съдържание прословутите "пинтърки" - паузите в пиесите на Пинтър?

- Паузите у Пинтър са много популярни, много изследователи са ги анализирали. Радвам се, че за пръв път правя Пинтър с такъв вещ анализатор на неговото творчество като Пламен Марков. На твоя въпрос бих искал да цитирам самия Пинтър: „Има два вида мълчание. Единият е, когато не се изрича нито дума. И другият – когато се прибягва до езиков порой. Тези тиради говорят за език, заключен под самите тях. Те представляват една непрекъсната препратка. Речта, която чуваме, подсказва за онова, което не чуваме. Това е необходим параван, една ожесточена мъчителна присмехулна димна завеса, която държи човека отсреща на мястото му. Колко пъти сме чували онази изтъркана фраза „липса на общуване“ и именно това определение е доста систематично прикачвано механично на моите пиеси. Аз вярвам в обратното. Според мен ние общуваме с нашето мълчание, с отчаяните опити да не се саморазкриваме. Да навлезеш в нечий чужд живот е прекалено плашещо. А да разкриеш пред другите вътрешната си нищета е прекалено страховита възможност.“


- Преди време, когато си говорихме защо пиесата се нарича "Измяна", а не "Изневяра", ти каза, че измяната стои в по-висока позиция от изневярата. Сега, дни преди премиерата, продължаваш ли да смяташ така?

- О, да. За мен измяната като понятие носи по-всеобхватен характер. В края на краищата тук наистина има изневяра, но това не е пиеса за плътската изневяра, а за измяната към дългогодишния партньор, към човека до теб, също и към идеалите, които самият ти си отстоявал.


- Но ако следваш вътрешния си подтик за промяна, защо това да е измяна към себе си?

- Да изневериш на себе си е обратното на това да бъдеш верен на себе си. Във всеки случай е важно да не нараняваме другите. Нещата винаги са относителни, границата между тях е тънка, но вярвам, че може да има честност във взаимоотношенията.


- Сигурно Стоян Радев и Димитър Баненкин могат да изиграят и другата роля. Защо, според теб, Пламен Марков направи такова разпределение?

- Това би бил добър въпрос към Пламен Марков, не към мен. Но аз много се радвам, че ми се падна ролята на Робърт. Още когато разбрахме, че двамата ще играем в „Измяна”, без да знаем точно какъв е режисьорският избор, аз тайно си пожелах да бъда Робърт. Харесах образа още при първия прочит на пиесата и съм щастлив, че желанието ми да го пресъздам на сцената, се сбъдна. Четох някъде, че Робърт бил любимият образ на Пинтър в тази пиеса. И за мен е така.


- Удобно ли се чувстваш, заедно с другите, в Пинтъровия триъгълник?

- Ние с Веси Михалкова сме отдавна заедно на сцената, със Стефан Додуров си партнираме в „Ревизор”, нов сред нас е Митко Баненкин. Срещата ни с него е приятната тръпка в „Измяна”. Наистина аз играх с него в тв сериала „Недадените”, където той изгради много добър образ, но там нашите персонажи не се срещнаха. Сега усещам неговото вълнение, че години по-късно се връща отново на театралната сцена, при това с автор като Пинтър. Винаги е провокативно и зареждащо, когато имаш срещу себе си актьор, когото не познаваш. Между нас се получава. Вярвам, че ще стане хубав спектакъл.

Автор:

Виолета Тончева

Публикация:

05.02.2014 г. 17:54

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Виолета ТончеваинтервюСтоян РадевВарнаДраматичен театър Стоян БъчваровПламен МарковХаролд ПинтърИзмяна

Посетено:

1517

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/34/news/18536-stoyan-radev-tayno-si-pozhelah-da-bada-robart