Интервю
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Даниела Кюркчиева: Всеки талант е малък космос, който опознавам
Успехите на възпитаниците от НУИ „Проф. Веселин Стоянов“ радват музикалния педагог
Даниела Кюркчиева с Десислава, Йоана (в средата) и Николай. Сн. Личен архив
Даниела Кюркчиева е музикален педагог и работи в Националното училище по изкуства „Проф. Веселин Стоянов“ в Русе. На тазгодишния международен конкурс „Франц Шуберт“ тя бе отличена от журито като най-добър преподавател, след като и петимата й ученици спечелиха общо 13 награди. За споделената радост с малките музиканти и за трудностите разговаряме след приключилия музикален форум.
- Г-жо Кюркчиева, най-често повтаряната фраза пред Вашите учениците е "да свирят красиво“. Какво се крие зад тези думи?
- Да, така е, фразата е от кухнята на музикантите. Пианото е клавишен инструмент и има милиони начини за натискане на клавишите, променя окраската на тон, това е нашата палитра, както при художниците боите. Трудна е интерпретацията на произведенията на Шуберт. Той е песенен композитор, а да имитираш на пианото човешки глас е най-трудно. Мисля че Десислава Карагьозова с това умение спечели наградата в Карнеги Хол. Проф. Щефан Мьолер – член на международното жури на конкурса „Франц Шуберт“ точно това каза, че в нейното изпълнение е чул един красив глас на певец солист и опитен акомпанятор. Антон Матев, Мария Принц твърдят, че не е било нужно да знаят кой е изпълнителят, достатъчно е било да разберат по един-два такта, изящното музициране, по интелигентната и красива фраза, че това е мой ученик.
- Трудна ли е мисията да сте педагог?
- Трудностите са много, това е системен труд през годините. Децата във всяка възраст са различни, всяко едно от тях е малък космос. Има и неуспехи, но в тях е силата да се преодолеят неудачите, да не се пречупи психиката им - да не се отчайват, да се амбицират, да имат самочувствие, да са убедени в това, което правят. Не всички ще станат велики музиканти, но достатъчно е, че ще имат усет към красотата, ще имат отношение към класическата музика, концертите, оперите. Няма по-хубаво от това.
- Връщайки се назад в годините, как започват успехите с Вашите ученици.
- Няма нищо случайно в постигането на един успех. Първият експеримент, който осъществих, е през месец април 2009 г. с моята ученичка Ралица Пенкова. Тя взе втора награда от Националния конкурс „Панчо Владигеров“, при неприсъдена първа, и всички видове допълнителни награди. През есента на същата година беше конкурса „Франц Шуберт“, пуснах я да участва в студентската група, Ралица получи първа награда, беше в единадесети клас и успя да се представи отлично. 2010-а получих грамота за принос в развитието на българската култура от Министерство на културата. В момента тя е студентка в Университета по изкуства в Бремен.
В училището сме добър екип от професионалисти, чудесно работим и успяваме да планираме етапите на израстване на нашите възпитаници за години напред. През 2011-а имаше много конкурси, близо 41-43 награди извоюваха нашите пианисти, а Община Русе ни отличи с колективна награда.
През април т.г. в Шумен на конкурса „Панчо Владигеров“ моят ученик Николай Димитров взе трета награда и наградата на Панчо Владигеров–внук за най-добро изпълнение. Проф. Милена Моллова ме покани за член на журито на конкурса „Панчо Владигеров“, проф. Виктор Чучков и проф. Марина Капацинская ме поздравиха, според тях възпитаниците ми са прекрасни. Десислава Карагьозова и Йоaна Делимаркова участваха, но не получиха награди. Реших да реабилитирам момичетата и се включихме в международния конкурс „Тудор Димитреску“, състоял се през месец юни т.г. в Букурещ. Десислава взе сребърен медал, а Йоана – бронзов, последва Лятна музикална академия в Созопол, както и тазгодишният конкурс „Франц Шуберт“ в Русе. На последния форум моите ученици отново получиха награди и стипендии.
Вторият ми експеримент са пианистите Николай Димитров и Йоана Делимаркова, те са с първа награда и ще свирят във Виена. Идеята ми за това дуо се роди през месец септември, а през това време в училището имаше ремонт. Началникът на отдел “Култура” Ива Чавдарова ни даде зала „Култура“ и там в продължение на два седмици свирихме. Оказа се, че е имало защо да сформирам музикалното дуо, децата имат общи интереси.
- Направи ми впечатление, че използвате думата експерименти. Явно сте човек, който обича да рискува.
- Да, обичам премерения риск. Получавам подкрепа от приятели, родители.
- Каква е тайната на успеха на музикалния педагог?
- Огромен труд с децата, да съумее да ги накара да му повярват. Умерена съм в крачките към успеха.
- Взискателна ли сте?
- О, да. Например Десислава е човек, който иска всичко да изсвири, ако има как нотите сами да се излеят в главата й. Много малко я коригирам. Когато кажа, че това още не е достигнало до представянето му, тя започва да ми праща парламентьори…, накрая се съгласява с мен.
- Как се работи с таланти, все пак те са много чувствителни деца…
- Трудно, те са амбициозни и всеки един от тях има характер, успявам да вляза в неговия душевен мир. Както се казва „успявам с памук да извадя душата“.
- Извън уроците, учениците споделят ли с Вас?
- Влизайки в кабинета, поемат въздух и започват да разказват, споделяме си всичко. Радвам се, че те имат изключителни родители, които ми се доверяват. Спокойна съм и знам, че мога да разчитам и на тях. Всеки един знае, че може да се опре на другия, мисля че това ни помага и дава сила.
- Щастлив човек ли сте?
- Да, аз съм много щастлива, радвам се, че няма между нас интриги… Имаме хубави емоции.
- Колко години работите като музикален педагог?
- Осем-девет години съм работила в Русенската опера като корепетитор, а като музикален педагог близо двадесет години.
- Вие сте добър музикален педагог. Не се ли изкушавахте да покорите големите сцени?
- Не, като характер не съм такава. Едно време нямаше такива условия, нямаше интернет и възможностите, които днес се предлагат... Била съм притеснителна, прекалено емоционална и това ми пречи в определени моменти, по-скоро съм готова да помогна на някого. Радвам се на успехите на другите. Дъщеря ми е пианистка, тя завършва в Канада, била съм вече в тази кухня – педагог и родител, където е още по-сложно.
- Музиката за Вас е…
- Всичко - контакти, емоции, живот, храна за душата.
Даниела Кюркчиева е музикален педагог и работи в Националното училище по изкуства „Проф. Веселин Стоянов“ в Русе. На тазгодишния международен конкурс „Франц Шуберт“ тя бе отличена от журито като най-добър преподавател, след като и петимата й ученици спечелиха общо 13 награди. За споделената радост с малките музиканти и за трудностите разговаряме след приключилия музикален форум.
- Г-жо Кюркчиева, най-често повтаряната фраза пред Вашите учениците е "да свирят красиво“. Какво се крие зад тези думи?
- Да, така е, фразата е от кухнята на музикантите. Пианото е клавишен инструмент и има милиони начини за натискане на клавишите, променя окраската на тон, това е нашата палитра, както при художниците боите. Трудна е интерпретацията на произведенията на Шуберт. Той е песенен композитор, а да имитираш на пианото човешки глас е най-трудно. Мисля че Десислава Карагьозова с това умение спечели наградата в Карнеги Хол. Проф. Щефан Мьолер – член на международното жури на конкурса „Франц Шуберт“ точно това каза, че в нейното изпълнение е чул един красив глас на певец солист и опитен акомпанятор. Антон Матев, Мария Принц твърдят, че не е било нужно да знаят кой е изпълнителят, достатъчно е било да разберат по един-два такта, изящното музициране, по интелигентната и красива фраза, че това е мой ученик.
- Трудна ли е мисията да сте педагог?
- Трудностите са много, това е системен труд през годините. Децата във всяка възраст са различни, всяко едно от тях е малък космос. Има и неуспехи, но в тях е силата да се преодолеят неудачите, да не се пречупи психиката им - да не се отчайват, да се амбицират, да имат самочувствие, да са убедени в това, което правят. Не всички ще станат велики музиканти, но достатъчно е, че ще имат усет към красотата, ще имат отношение към класическата музика, концертите, оперите. Няма по-хубаво от това.
- Връщайки се назад в годините, как започват успехите с Вашите ученици.
- Няма нищо случайно в постигането на един успех. Първият експеримент, който осъществих, е през месец април 2009 г. с моята ученичка Ралица Пенкова. Тя взе втора награда от Националния конкурс „Панчо Владигеров“, при неприсъдена първа, и всички видове допълнителни награди. През есента на същата година беше конкурса „Франц Шуберт“, пуснах я да участва в студентската група, Ралица получи първа награда, беше в единадесети клас и успя да се представи отлично. 2010-а получих грамота за принос в развитието на българската култура от Министерство на културата. В момента тя е студентка в Университета по изкуства в Бремен.
В училището сме добър екип от професионалисти, чудесно работим и успяваме да планираме етапите на израстване на нашите възпитаници за години напред. През 2011-а имаше много конкурси, близо 41-43 награди извоюваха нашите пианисти, а Община Русе ни отличи с колективна награда.
През април т.г. в Шумен на конкурса „Панчо Владигеров“ моят ученик Николай Димитров взе трета награда и наградата на Панчо Владигеров–внук за най-добро изпълнение. Проф. Милена Моллова ме покани за член на журито на конкурса „Панчо Владигеров“, проф. Виктор Чучков и проф. Марина Капацинская ме поздравиха, според тях възпитаниците ми са прекрасни. Десислава Карагьозова и Йоaна Делимаркова участваха, но не получиха награди. Реших да реабилитирам момичетата и се включихме в международния конкурс „Тудор Димитреску“, състоял се през месец юни т.г. в Букурещ. Десислава взе сребърен медал, а Йоана – бронзов, последва Лятна музикална академия в Созопол, както и тазгодишният конкурс „Франц Шуберт“ в Русе. На последния форум моите ученици отново получиха награди и стипендии.
Вторият ми експеримент са пианистите Николай Димитров и Йоана Делимаркова, те са с първа награда и ще свирят във Виена. Идеята ми за това дуо се роди през месец септември, а през това време в училището имаше ремонт. Началникът на отдел “Култура” Ива Чавдарова ни даде зала „Култура“ и там в продължение на два седмици свирихме. Оказа се, че е имало защо да сформирам музикалното дуо, децата имат общи интереси.
- Направи ми впечатление, че използвате думата експерименти. Явно сте човек, който обича да рискува.
- Да, обичам премерения риск. Получавам подкрепа от приятели, родители.
- Каква е тайната на успеха на музикалния педагог?
- Огромен труд с децата, да съумее да ги накара да му повярват. Умерена съм в крачките към успеха.
- Взискателна ли сте?
- О, да. Например Десислава е човек, който иска всичко да изсвири, ако има как нотите сами да се излеят в главата й. Много малко я коригирам. Когато кажа, че това още не е достигнало до представянето му, тя започва да ми праща парламентьори…, накрая се съгласява с мен.
- Как се работи с таланти, все пак те са много чувствителни деца…
- Трудно, те са амбициозни и всеки един от тях има характер, успявам да вляза в неговия душевен мир. Както се казва „успявам с памук да извадя душата“.
- Извън уроците, учениците споделят ли с Вас?
- Влизайки в кабинета, поемат въздух и започват да разказват, споделяме си всичко. Радвам се, че те имат изключителни родители, които ми се доверяват. Спокойна съм и знам, че мога да разчитам и на тях. Всеки един знае, че може да се опре на другия, мисля че това ни помага и дава сила.
- Щастлив човек ли сте?
- Да, аз съм много щастлива, радвам се, че няма между нас интриги… Имаме хубави емоции.
- Колко години работите като музикален педагог?
- Осем-девет години съм работила в Русенската опера като корепетитор, а като музикален педагог близо двадесет години.
- Вие сте добър музикален педагог. Не се ли изкушавахте да покорите големите сцени?
- Не, като характер не съм такава. Едно време нямаше такива условия, нямаше интернет и възможностите, които днес се предлагат... Била съм притеснителна, прекалено емоционална и това ми пречи в определени моменти, по-скоро съм готова да помогна на някого. Радвам се на успехите на другите. Дъщеря ми е пианистка, тя завършва в Канада, била съм вече в тази кухня – педагог и родител, където е още по-сложно.
- Музиката за Вас е…
- Всичко - контакти, емоции, живот, храна за душата.
Автор:
Лилия Рачева
Публикация:
29.11.2013 г. 17:34
Етикети:
Лилия РачеваинтервюРусепианоДаниела Кюркчиева
Национално училище по изкуства Проф. Веселин Стоянов
музикален педагог
Посетено:
2409
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/18162-daniela-kyurkchieva-vseki-talant-e-malak-kosmos-koyto-opoznavam