Интервю
Николай Фенерски: От дъното нататък е душата
Нов брой на алманаха „Резерват Северозапад”
◊ СЪБИТИЕТО
Излезе вторият брой на алманаха „Резерват Северозапад”. Премиерата му беше в столичния клуб Дада. Представи го Николай Фенерски, главен редактор и издател. Самият Фенерски е носител на не една литературни награди, но хрумването му с идеята за алманаха е попадение в десетката, ако го оценяваме през призмата за културно будителство. Въпреки езика, който за някои дестилирани възпитаници на университета би звучал шокиращо, дори вулгарно, премиерата показа гореща аудитория съмишленици от различни краища на страната и чужбина. Те се сплотиха около девиза "Езикът е дом на битието" според Хайдегер (и Витгенщайн най-вече), който е концептуалната ядка в сборника, а страниците му не са седянка за първично хилене на дебелашки хумор (макар че и такъв има). Изданието е литературен феномен на диалект почти самиздатско апокрифно издание.
Хуморът - жив и неподправен, направо от извора, пронизва всичките 174 страници, но сборникът го съчетава с уязвима северозападна чувствителност и с тънка поезия на езика от областите Враца, Монтана и Видин. На представянето част от авторите четоха творби. Сборникът почва с интервю на писателя от Лом Емил Андреев, следват разкази, стихотворения, статии, преводи на популярни приказки, шеговит речник на латински сентенции, видени през северозападния светоглед и други. Каузата на Фенерски стартира през 2002 г. като носталгичен сайт-речник на северозападните думи, изрази и дълбокомъдри сентенции. Постепенно се разраства, създава се форум и сдружение със същото име.
На премиерата бе излъчен документалният филм “Резерват Северозапад”, който беше в официалната селекция на София Филм Фест 2012 и печели наградата на публиката в Бургас. Автор, продуцент и сценарист е Н. Фенерски, режисьор по монтажа Пламен Николов, оператор Георги Маринов. Фенерски е роден през 1974 г. в гр. Архангелск, Русия. Завършва славянска филология във Великотърновския университет (2000).
◊ ИНТЕРВЮ С НИКОЛАЙ ФЕНЕРСКИ
- Що за “език” е северозападното наречие?
- Села, градчета с различни говори, но човекът от Видин разбира този от Бяла Слатина, този от Кула разбира този от Кнежа. Езикът ни приобщава, дава ни да се чувстваме заедно. Не искаме да умира, учим децата си на него, въпреки че някои от нас вече не живеем там. Не е беден край - там е най-богатото ни предприятие АЕЦ Козлодуй. Целенасочено го държат беден, защото така е изгодно на някои клики и кръжочета, които се упражняват върху тялото на родината ни - измет. Те са срам за нас. Противопоставяме им езика, обединяваме се около нашата северозападна култура, хумор, светоглед, философия. Това са неща по-важни от всички останали.
Сред авторите ни има като Цецо Дочев и Ели Лозанова отдавнашни автори, издали книги. Други са си самобитни таланти - Митко Палански, Николай Стоянов - те не са издавали, но са си автори на художествени текстове. Защо да не ги публикувам редом с Емил Андреев и Йордан Радичков. Това е хватката, хитростта - да сложа утвърдени северозападни имена и до тях - абсолютно неизвестни имена. И едните и другите са оттам - и носят тази култура.
- Във филма видях някакви самородни автори, които даже не съзнават, че правят литература. Изразяват себе си.
- Има ги навсякъде, във всяко село, във всяко градче. Ние ги откриваме. То на човек като не му остане нищо друго, му остава едното забавление. А забавлението това е естетическата наслада, това е литературата. Тя си му идва отвътре, тя си му идва от душата на тоя самобитен талант като Мими Божков.
- Има ли зависимост - че колкото е по-зле човек, толкова по-голямо спасение търси в приказката, в езика?
- Човек търси спасението там, където може да го намери. Не може да го намери в заплатата си, в социалните си достижения, в социалния си статус не може да го намери това удовлетворение на друго място, намира го в себе си. Намират тази утеха хора, които са видели дъното. От дъното повече няма накъде, оттам нататък е душата - натам се тръгва.
Имам самочувствие на будител защото не смятам, че това е титла, а е призвание, раждаш се с него, живееш с него, порастваш с него. Избрал съм да бъда филолог, не юрист, човек на словото, а не икономист. Това е моят път от най-ранната ми младост. Що да не се чувствам като будител.
- Как ще го преведеш на световния език?
- Анонсираме деня като почивка от глобализацията. Локализацията е не по-малко хубава от глобализацията. Нямам нужда да се превеждам, а ми стигат тия 200-300 хил. човека от този край, които ще го разберат - те са основната аудитория. А както виждаш тук бяха доста хора от други краища на България. Локализацията е нещо, за които да се хванат. Не е сламка, а е корен за който да се хванем.
- През тази призма литературата на националния македонски език в Р. Македония изглежда другояче.
- Не претендираме за равнопоставеност с книжовния език както правят те. Тяхното си е диалект - като литература е равносилен на нашия диалект като литература. За забавление, за естетическо удоволствие на аудиторията, която го възприема. Ограничен брой сме, но това не ни пречи да ни доставя удоволствие. Където и да сме на тоя свят - дали в София, дали в Бургас, дали в Канада - чуем ли приказка, една дума, израз на северозападен език - ни тръгват сълзите - езикът е много силен. Не знам дали македонският притежава и причинява тези последствия и дали притежава тези свойства, но нашият ги притежава и ги причинява.
- Дали на северозападното наречие могат да ви разберат и англичани, американци…
- Те си ползват техен шотландски, ирландски диалект. На мен шотландския ми харесва как звучи повече от английския. Шотландския във филма “Трейтспотинг” е уникален. Той е език даже, не е диалект. Но по същество си е английски диалект. Той е брутален, както северозападния е брутален за българския. “Трейнгспотинг” е написан на шотландски. Защо да няма творба написана на северозападен. Има творби написани в Германия на баварски, защо в България да няма написани на северозападен език?
- Кога ти хрумна тази идея?
- 2002 г. направих един носталгичен сайт. Сега съм на 40, а се измъкнах от моя роден град на 18. 22 години съм извън мястото където съм израсъл. Не ми е родно място, но там се създадох като човек, там мина детството ми. То е така ценно, че ти за един ден преживяваш цяла година. Детството ме възпита и оттам дойде носталгията. След университета направих сайтче-сборник думи северозападни, преведени на книжовен език. Преведох какво означава пустиняк, омраз, други думички. Хората много се впечатлиха, почнаха да се събират около идеята и от 2002 до 2013 са 11 г., в които идеята расте като гъба след дъжд без да се намесвам. Аз съм издател, редактор, но то си расте само.