Дачо Господинов: България няма нужда от креслив патриотизъм

- Не може младото поколение да се постави под общ знаменател. На фона на ширещото се мнение, че младите са все по-разхайтени и безотговорни, бих казал, че има голяма група младежи, за които образованието е предпоставка за добро бъдеще. Друга част от учениците се занимават със спорт, дано и духът им да е здрав. Според древните римляни, той е в здравото тяло. Разбира се, има и подрастващи - безразлични, безцелно живуркат ден след ден.

- Защо моралните ценности вече са други и някак доброто остана на заден план?

- Трудно ми е да отговоря на този въпрос. В реалния ни живот, напук на обещанията на политиците, доброто рядко побеждава. Уж всички бандити щяха да са в затвора, а не са... Младите почти не четат. За тях филмите са най-близки от изкуствата. Няма го комисар Катани в нашите сериали. Точно от обратната страна са главните герои. Даже Стефан Данаилов, изиграл някога блестящо първия български екшънгерой, е в ролите на мутри и босове от престъпния свят. Разбира се, че проблемът е социален, не е само на седмото изкуство. Липсва доброто като действие. Не че отсъства, има много истински хора, но като действие е недостатъчно. Плаша се, когато някой с мазна усмивка ми каже: „Ела да ти направя добро”. Истинското добро се прави мълчаливо и по възможност тайно.

- Как в един малък град като Троян човек може да оцелее, с цената на какво?

- Трудно оцелявам. Не говоря за материалното оцеляване, а за духовното. Скуката и еднообразието ме затормозяват.

- Нещата от ежедневието, които те дразнят?

- Великият Айнщайн е казал, че човешката глупост е безгранична. Имам предвид глупостта като самовъзприемане. Не харесвам егоистите и лицемерите.

- Опитваш се да запазиш българската съкровищница и привличаш автори от страната в твоя литературен сайт, как се отнасят към теб приятелите? Подкрепят ли те?

- Идеята за e-Lit.info Сайт за литература е на моя приятел д-р Валентин Русанов. Така започнах да търся начин за реализирането й, след двумесечни търсения през лятото на 2009-а възникна първообраза на сайта. В сегашния си вид литературният сайт е отпреди две години. Приятели са ми помагали много. Сайтът го поддържам с незначителни доброволни вноски, материална полза надали има. По-скоро някои хора ги блазни славата, възможността да се докоснат до големите в литературата ни. Не остават за дълго. Най-хубавото на e-Lit.info е, че е безпогрешен лакмус за истинско приятелство. В този материален свят всеки има нужда от пари, но въпросът е в мярката.

- Жаден ли е българинът за хубаво слово?

- Разбира се, че има нужда. Но така рядко се намират хубави текстове, които да чета с удоволствие. Казвам го като четящ редактор. В е-Lit.info се опитвам да рекламирам изящната ни словесност. Доколко успявам – е друг въпрос. Има много ценители на красивата реч. За тях се опитвам да правя нещо. Не е много редно да давам пример със себе си. Бях критикуван, че рекламирам книгата си, наскоро излязла, а не пускам свои стихове в сайта. Нещата ми били непознати. Давам път на хубавото слово. Моята цел е да го представя пред повече читатели в Интернет.

- Как си представяш България след десет години?

- Искам България да е едно уютно място за живеене, назначенията да са според качествата, а не според други фактори. Да е спокойно място, без престъпност, без просяци, без играта „Тука има, тука няма”. Да е страна, в която не се купуват гласове и законите да важат и за ром, откраднал метална врата за 2 лв., и за човек с бяла якичка, „усвоил” милиони. Мечтая синът ми да живее в такава България и да ходи по света като турист или в служебна командировка.

- Докъде стигат твоите мечти?

- Далеч извън пределите на малкия град, където живея. Свързани са със сайта и сина ми. Дай Боже да се сбъднат!

- Гордееш ли се, че си българин?

- Разбира се. Неслучайно хан Аспарух е решил да остане с прабългарските родове тук. Това е едно красиво, приказно място. От социален аспект далеч не е най-доброто място за живот, но ние сме кораво племе. Малко народи биха устояли на такива бури. Тази зима за пореден път се почувствах горд с бунтовете срещу монополите. Вярно, много закъсняхме, но все пак надигнахме глас. Дано човекът у нас се бунтува по-често срещу неправдите. Миналата година, на олимпиадата, бях горд с Йордан Йовчев и волейболистите ни. Горд съм и с шахматистите ни. Малка и бедна страна, а имаме шампиони - световни при това. Страх ме е само от следната картина: баби, дядовци, майка, баща, лели са покрай едно бебе, а ромките са с по 3-4 деца. Накъде вървим? Дано не я докараме като в оня виц: „в селото има един българин и му викат Иван Циганина...”. Похвални са усилията на управляващите да увеличат парите за майките, но не е достатъчно. България няма нужда от креслив патриотизъм, а от конкретни и последователни действия в тази посока, за да има кой след време да се гордее, че е българин.