Интервю

Калуди Калудов с майсторски клас във Варненския свободен университет

За майсторския клас, за индивидуалността, за изкуството и интерпретацията - разговор с оперната легенда Калуди Калудов

Калуди Калудов с майсторски клас във Варненския свободен университет


◊ СЪБИТИЕТО

Оперното изкуство се завръща на територията на Варненския свободен университет. Майсторски клас на оперната легенда Калуди Калудов стартира на 16 юли във ВСУ. В него ще вземат участие оперни изпълнители от Испания, Полша, Финландия и България. Част от участниците са солисти на оперни театри в своите държави. Като начин за преоткриване на индивидуалността на всеки изпълнител, определи Маестро Калудов участието в подобен род форми. Майсторският клас ще завърши на 29 юли с концерт на участниците. През месец август е планиран и втори, отново с ярко международно участие.

Калуди Калудов е израснал във Варна. Завършва оперно пеене през 1978 г. в Държавната музикална академия – София в класа на доц. Лиляна Жабленска и продължава да се развива като тенор като ученик на известния наш певец и музикален педагог Никола Николов. Дебютът му като певец е през 1978 г. в ролята на Алфред в операта "Травиата" на Джузепе Верди.

От 80-те години и досега международната кариера на Калуди Калудов е възходяща и той е нареждан от ценителите на операта в челото на тенорите в света. Пял е в почти всички световни оперни театри. Изпълнявал е главните тенорови партии в опери на Верди, Пучини, Маскани, Бизе, Леонкавало. Партнирал е на изпълнители от световна класа и е работил с диригенти от световна величина, като Рикардо Мути, Фабио Луизи, Клаудио Абадо. В репертоара му има редица партии от оратории и концертни изпълнения. От 1990 г. Калуди Калудов живее в Полша и пее в най-големия полски оперен театър – Театр Велки във Варшава. През 1992 г. той създава и е артистичен директор на Фестивала за вокална музика Viva el canto в полския град Чешин. От 2003 г. е преподавател в Музикалната академия на Катовице. След 1994 г. Калуди Калудов ръководи няколко майсторски класа в Полша, Италия и България.


По повод събитието, чийто домакин е Варненският свободен университет, разговарях с Калуди Калудов за техниките му на преподаване, за онова, в което вярва, за усета му към света и изкуството. Предлагам ви фрагменти от този разговор, в който творецът се превръща във философ, озарен от порива на творческата енергия.


◊ РАЗГОВОР С КАЛУДИ КАЛУДОВ

- Маестро Калудов, Вие не сте единственият изпълнител от световна величина, който прави свой майсторски клас. Какво ви отличава от останалите?

- Аз не желая хората да мислят, че в майсторския клас уча хората на интерпретация. Интерпретацията на един изпълнител е нещо строго индивидуално, което е в зависимост от неговите естетически норми, изградени във времето чрез науката пеене. Моите майсторски класове преди всичко са начин участниците да преоткрият себе си, да преоткрият своята индивидуалност. Индивидуалността е неповторима и когато човек намери своята, само тогава, чрез нейните изразни средства, които са зависими от неговото духовно богатство, той може да постигне невероятни неща.

Когато един човек преоткрие индивидуалността си, тогава той е освободен да може да я изяви. Когато не си я преоткрил, ти си просто един жалък имитатор на това, което до този момент си слушал или това, което до този момент са ти насадили като норми. Защото имитацията и индивидуалността са коренно различни неща. Индивидуалността е това, което Господ Бог е дал, а имитацията това е създаване на личности, чрез системите на обучение - чрез религия, чрез възпитание, чрез образование и много други неща. Тези системи на обучение много обичат да създават личности. Личностите, обаче са винаги поставени и подчинени на зависимости, които са създадени от тези именно системи, за да могат тези личности да служат на системите. Ето защо за мен индивидуалността на определен човек е това, което е най-важното.

- Как възприемат вашите ученици тази теория?

- Моите ученици, тези които са ме следвали, са много предани на това, което аз говоря. Те са усетили същността и именно те стигат в най-големите театри и се различават коренно от всички останали, тъй като те несъзнателно воюват с пошлостта и с обвързаностите на некадърността.

Моят майсторски клас не е само майсторски клас, който говори за пеене, това е майсторски клас е свързан с много високи нива на духовно израстване, което е най-важното в днешно време във всяка една област. След като участниците са осъществили допира със собствената си индивидуалност, в последствие ние започваме да изчистваме тяхното фразиране. Работейки с пианист, фраза по фраза, аз им показвам как свободната вибрация може да начертае фразата, без да правим излишно музициране. Аз разбирам излишното музициране в това да правиш самоцелни динамики, да правиш по-тихо или по-силно пеене, защото някой ти е казал така. Това е въпрос на чувственост и на това какво искаш да изкажеш с текста, бил той поетичен или музикален, какво искаш да кажеш на публиката и как ти си го почувствал. 

Динамиката е силно свързана с психическото състояние на човека, с чувственото му състояние и със силата на неговата фантазия. Когато един човек е със силно овладяна индивидуалност, той винаги знае на какво стои. Когато излезе на сцената, той е с изчистени канали, по които тече свободна духовна вибрация. Защото гласът е признак на неговата духовна вибрация. Това са неща, които са много важни за един певец и чак тогава вече можем да говорим за интерпретация. Повечето майсторски класове се превръщат в едно кощунство и печалбарство, в което педагозите учат хората на интерпретация като им казват: „Тук трябва да кажеш две с-та, тук две м-та, тук направи по-тихо, а тук по-силно... Имитирай мен или имитирай моите естетически норми.” Не, няма имитация, всеки е строга индивидуалност, създадена от творческата енергия на Вселената по неповторим начин. Творческата енергия е началото на всичко и ако ние я вкараме в канони, които служат на зависимостите на човешкото общество, това вече не е творчество. Това е само опошляване на творческата енергия или пресичане на нейния естествен поток.

- Мислили ли сте да работите с хора, които не са певци?

- Работя с всякакви хора и съм им доказвал, че пеенето или изтичането на свободната вибрация, изчиства каналите на хората и те могат да бъдат много добри в бизнеса. Когато си изчистен, тогава тези зависимости, остават настрани, ти ставаш като снегорин, който върви напред, а зависимостите са изтласкват навън. Така че, аз работя със всякакви хора, защото моята работа не се свежда само до някаква техника.

- От дълго време се говори, че операта е замиращо изкуство, което няма бъдеще, че новите технологии ще го унищожат, както се говори и за книгите. Това не ограничава ли кръга на хората, с които работите? Малкото хора, докоснати от това невероятно изкуство, ще стават ли все по-малко?

- Да, но те са влюбени завинаги. И знаете ли защо е така? Всички казват, че за да си слушател на опера трябва да си подготвен. А за да си слушател на фолк, трябва ли да си подготвен? Аз мисля, че човек трябва да е много подготвен, за да може да понесе бруталността и простащината на текстовете, които се бълват. Аз мисля, че ние психически трябва да сме с много силни брони в себе си, за да можем да понесем нещо подобно и то да ни радва. Разберете ме правилно, аз нямам предвид, че това е лошо изкуство, всяко изкуство е изкуство само по себе си. То си има своя потенциал, има си възход, има си и падения, в зависимост от звездите, които го пропагандират, в зависимост от тяхната духовна енергия. Няма нищо лошо нито в чалгата, нито в операта. Много от моите колеги казват: „Трябва да си подготвен!”. Прощавайте, аз съм, едно селянче, което е завършило техникум, бях частен ученик във варненското музикално училище, след това отидох, изпях си песните в консерваторията и ме приеха като извънреден талант. Но аз не бях стъпвал до тогава на опера.

- Знаете ли, според мен изкуството в неговата цялост, независимо дали е музика, литература, изобразително изкуство, не е нещо, което трябва твърде много да се обяснява, то е направено, за да се усеща.

- Да, точната дума е усещане. Или го усещаш, или не го усещаш. Но вие забравяте една думичка преди това – желанието да го усетиш. Иначе всяка невъзможност е оправдание за липсата на желание... Защото всеки може да ми каже: „аз не разбирам чалгата” или „аз не разбирам операта”, но причината е липсата на желание. Ние хората сме безотговорни към собственото си искане. Аз искам да направя едно или друго нещо, искам да се докосна, аз съм любознателен, искам да науча нови неща.


Автор: Десислава Тончева
15.07.2013 г. 18:16
Посетено: 1162
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/17393-kaludi-kaludov-s-maystorski-klas-vav-varnenskiya-svoboden-universitet