Интервю

Добрина Николова: Пътищата ли изгубих или хората са други

В спомените си винаги се връщам в Русе и в бащиния дом, твърди поетесата, която живее в Испания

Добрина Николова: Пътищата ли изгубих или хората са други
На снимката: Добрина Николова (вляво) и дъщеря й Ралица Димитрова


◊ ВИЗИТКА

Поетесата Добрина Николова-Ортега e родена в Червен бряг, работила е в Русе, а от няколко години твори в  Испания. Членува в съюза на писателите „Хосе Сориля”, пише за списание „Corazon Abierto”. Името й е добре познато на родните почитатели на мерена реч. Автор е на стихосбирките „Ранено бъдеще” , „Отключени думи”, „Стъпки във времето“, „Перлен миг”, „Паметта на вятъра”, „Тринадесетия етаж на риска”. През 2002-2003 година излиза стихосбирката ù „Изгубени пътища” (“Caminos perdidos”), две издания на български и испански език. Поезията на талантливата авторка е по страниците на регионални и централни вестници, както и в испанските издания „El Mundo” и „El Norte de Castilla y Leon”.

През декември 2005 г. издателство „Български писател” представя лирическия й сборник „Лястовичи смях ме буди”. Последната книга на Добрина Николова е „Сълзите на розата”. Българката е добре позната на Румънската културна асоциация „Юлия Хашдео” в Букурещ. През 2009-а Добрина Николова-Ортега получава първа награда „Хосе Сориля” в VІІІ национални награди за поезия – Испания.

 
◊ ИНТЕРВЮ

- Г-жо Николова, защо избрахте на последната си стихосбирка заглавието „Сълзите на розата“?

- Стихотворението "Сълзите на розата" е от книгата „Стъпки във Времето“, второ издание. Румънският композитор Паул Полидор ми поръча да напиша текст за песен. Не зная дали беше вдъхновение, но ми подейства като муза и за три минути думите се изляха, така се получи песента „Сълзите на розата“, романтична и лирична. С нея ме представи на концерта в Русе, който организирах, и в Румъния пред българското посолство. Същата година - 1998, получих покана от Българското училище в Кишинев и там гостувах по празниците за 24 май. След като написах новата си книга в Испания, включих стихове и от предишните си стихосбирки, тъй като тя беше юбилейно издание. В книжното томче е и стихотворението „Сълзите на Розата“.


- Вие живеете извън пределите на България, често ли плачете за родния град, за приятелите, за къщата?

- Да, аз живея извън пределите на България. С този въпрос ме провокирате. Защо да плача, България е в Европа, човек може да е щастлив и на три хиляди километра от родината си. Не плача, понякога животът ни прави твърди и безразлични, а страданията ни извисяват. Единствено плача за моята дъщеря Рали, с която често говоря по скайпа. Благодарение на Интернет поддържам контакти с всички медии в България.


- Мислено къде се завръщате?


- Колкото и парадоксално да звучи, преди време мислено се връщах вкъщи. Сега сънувам бащиния си дом, отивам на гости, а там няма никой. Родителите ми починаха, а сестрите ми живеят тук. Това беше причината да си тръгна, за да сме заедно. В спомените си винаги се връщам в Русе, животът ми мина в този красив град.


- Пътуването към себе си, а и животът в чужбина с какво Ви промени?

- Пътуването към себе си… по повод това написах „Пътищата ли изгубих или хората са други“. Това е въпрос, на който сама ще си отговоря…  Да отидеш в чужда страна, ти си никой. Започнах от нулата да се боря, понякога загубваш енергия, искаш по някакъв начин да се доказваш, да оцелееш, много пъти ти слагат прегради, езикът е голяма бариера. За всичко платих много висока цена. Но аз съм борбена. Сега ще си противореча на горе казаното. Понякога искам да имам приятелка, с която да споделям за поезия, за каквото и да е. Тук тези хора ги няма, защото са психически смачкани, мислят за насъщния и никой не мисли за книги. Живеят един монотонен живот на изгнаници…


- Може ли да се каже, че поезията Ви е мост към двете страни – България и Испания, и благодарение на музата, имате сили да продължите своя път?

- Не мисля, че поезията ми е мост между двете страни. Истината е, че не мога да живея без нея. Пиша, когато нещо трябва да кажа. Особено с тази криза, духовна и икономическа, нямам стимул. В Испания нямам български почитатели. Испанците изкупиха всичките ми книги. Издателствата не поемат отговорността да разпространят книгите, казват, че не е време за поезия. В този ред на мисли ще добавя кога ли е било време за поезия!? Нали творците трябва да отразяват времето, в което живеят. Тук работя с испански поети, включена съм във всички четения, всеки месец организират поетични представяния. Членувам в асоциация „Отворени сърца“, откъдето получих първа награда за поезия, написана на испански. Истинската поезия се ражда от страданието. Когато ме представяше Алфредо Силва Де Алмеда, доктор на филологическите науки, винаги казваше: „Испанската поезия е въпрос да има много богат език и как тази жена с малко думи казва толкова много неща и постоянно рисува образи и картини“. Винаги ме е подкрепял. Вярваше, че ще се науча да пиша на испански и ме насърчаваше, като ми казваше, че съм голяма и не трябва да се подценявам… Това ми стига.


- Към какво се стремите и от какво бягате в живота?

- Никой не може да избяга от съдбата си! Позитивна съм, търся доброто в хората, но често съм разочарована. Когато си предлагаш добротата без да ти я искат, не я оценяват, защото не са те потърсили. Искам да избягам от монотонното, което ме убива. Искам да съм в равновесие със себе си, налага се да загърбвам миналото, затварям тази страница. И вървя напред. Животът е такъв, какъвто ние си го направим.


- Как Ви приемат в Испания, факт е, че Вашите творби са високо оценени в тази страна?

-Да, факт е, че сложих златна песъчинка от българската поезия в испанската култура… Купуват книгите ми и се отнасят с уважение към мен, защото си извоювах това уважение и място сред тях.


 

Автор: Лилия Рачева
28.03.2013 г. 11:47
Посетено: 2410
Етикети: Лилия Рачева, интервю, България, Испания, поезия, Добрина Николова-Ортега
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/16664-dobrina-nikolova-patishtata-li-izgubih-ili-horata-sa-drugi