Интервю

Д-р Йорданка Господинова: Загубим ли любовта в живота си, сами причиняваме ада си

В Русе поетесата представи най-новата си стихосбирка "Южна кръв"

Д-р Йорданка Господинова: Загубим ли любовта в живота си, сами причиняваме ада си


◊ СЪБИТИЕТО

На 20 февруари РБ „Любен Каравелов“ - Русе представи най-новата стихосбирка на д-р Йорданка Господинова – „Южна кръв“. Заедно с приятелите си от град Бяла, поетесата от Кърджали развълнува почитателите на римуваната реч със своите стихове. Д-р Йорданка Господинова е член на клуба на Пловдивските писатели и поети, автор е на стихосбирката „Самодивски клади“ (2011). Участвала е в национални и международни конкурси и има публикации в различни вестници, списания и сборници.

Стиховете в книжното томче „Южна кръв“ извират като гейзер и зареждат с настроение. Те са експресия от емоции, преплетени с метафори, ярки епитети и сравнения. С помощта на богатите изразни средства поетесата рисува картини, приказки, звезди, сънища. Толкова леко борави със словото, че то звучи като вълшебна музика, достигаща неизмерими висоти. Поезията на д-р Йорданка Господинова е поредното доказателство, че думите, написани с много любов и откровение могат да разберат само хората, които обичат изкуството.

 
◊ ИНТЕРВЮ С АВТОРКАТА

- Д-р Господинова, спокойна ли е душата на поетесата?

- Определено не, трудно със спокойна душа се ражда поезия. Спомням си думите на Величка Настрадинова, преди години беше казала "добрата поезия се ражда от нещастието". Не мога да кажа, че в момента съм нещастна. Поезията се ражда от динамиката и неспокойствието, тя от отзвук от случващото се около нас.


- Вие сте доктор, времето Ви е оскъдно, как се раждат откровенията ви?

- Не остава време за поезия, когато стихотворението се роди в съзнанието, то трябва да се появи, защото иначе се погубва. Поезията не отнема толкова много време, това не е работа, не е норма. Като човек, който е преживял загубата на музата, мога да кажа, че писах до 21-годишна възраст, а след това спрях… От октомври 2010 започнах отново да пиша, много е трудно да имаш химикал и лист и да няма стих. Според мен няма време за поезия. Тя заема цялото време, а когато отсъства времето боли.


- Може би е трябвало натрупване

- Да, така е, трябвало е някакъв стимул.


- Какво остава премълчано и недоизказано на белия лист?

- По принцип всеки един поет е барометър на времето си, той реагира на всичко, което се случва. Моята поезия е повече любовна, има и социални стихове, но любовта ми не е онази сладникава, плачеща, а е на динамиката, търсенето, на осъзнатия човек, който знае какво иска, вижда и пътя, по който може да постигне целите си. Моето дълбоко убеждение е, че винаги има нужда от любов - към живота, към собствената ни промяна, към това, което искаме да се случи. Загубим ли любовта в живота си, сами причиняваме ада си. Много удобно е да обвиняваме другите за това, което не ни харесва в собствения ни живот. Забравяме, че всичко идва от нас – промяната, идеята, стремежите, защото животът е път към свободата, борба и любов.


- Ако ми позволите, точно тук вече говорите и разсъждавате като доктор…

- Мога да кажа за себе си, че пиша така, както живея. Поезията е всичко, което е минало през мен като усещане. Моето убеждение е, че когато човек обвинява някого, трябва да се съобразява със собствените си възможности. Достатъчно креативни ли сме, настоятелни ли сме в това, което искаме да променим…


- Срещите с читателите в София, Бяла, Кърджали и Русе доколко са необходими, за какво Ви питат най-често?


- Видях хора, които търсят поезия. За мен е изключително вълнуващо да получавам писма, имейли, на срещите с читателите, които казват това е моят стих, не мога да го кажа така. Има хубави срещи. Първото ми представяне в София в НДК, после в Бяла. В Кърджали представих книгата си „Самодивски клади“ в двора на Историческия музей.

Интересно ми е, че изключително много хора имат нужда от поезия. Творците в България са загубили пътя до аудиторията. Има читатели, жадни за качествена литература. Творецът трябва да стигне до тях, той строи моста. В крайна сметка един стих, разказ, роман не се ражда само за автора си, трябва да стигне до всички. Не може тесни съсловия на творци да са единствените ползватели.


- Притеснява ли Ви факта, че книжният пазар прелива от заглавия?

- Да, наистина има много книги. Днес книгата често е непосилна за купувачите. Затова публикувам своите стихове в литературните форуми, социални мрежи. Радвам се, че имам почитатели, които обичат поезията ми.


- Има ли въпроси, които никога не Ви задават?

- Задава ли са ми всички въпроси, свързани с поезия. Искам да кажа за книгите си – руските поети стигнаха до моите стихове и до момента имам над 400 преведени стихотворения в издадената двуезична книга „Огонь любви“, издадени във Велика Рус, и номинация за Поет на годината на Русия. Всяка една от книгите е дело на колектив от художници, рисували по стихотворенията ми. „Самодивски клади“ – автор на корицата е Вирджиния Стоянова и Христо Габъров, „Южна кръв“ и „Огонь любви“ са с картините на Александрина Караджова, с която се срещнахме и открихме в пространството, и графиките на проф. Стефан Лазаров. Всеки един, който се докосна до този проект, работи с много любов. Това важи за Надежда Захариева, редактор на последната ми стихосбирка, Огнян Сапарев - рецензент, и актрисата Елена Петрова, представила стиховете ми в София.


Автор: Лилия Рачева
21.02.2013 г. 20:22
Посетено: 3326
Етикети: Лилия Рачева, интервю, Русе, представяне на книга, поезия, Йорданка Господинова
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/16408-d-r-yordanka-gospodinova-zagubim-li-lyubovta-v-zhivota-si-sami-prichinyavame-ada-si