Тържествеността се живее

В нашата земна и небесна пътнина идва вече най-важната, най-свещената вибрация на познанието, казва лидерът на Движение “Път на Мъдростта” Ваклуш Толев. Защото ние идваме тук, за да осъществим своето и предназначението на планетата. И не само да правим история, а преди всичко духовно прозрение. А този истински път минава през свобода от минало, от страх, от зло, от преизподня, от врагове, от съдба, дори и от вяра, защото вярата не е познание, а безпрекословно доверие. Когато разберем, че еволюцията няма за цел да руши, а да поучава, ни се дава и идеята за бъдещност и за утрешен благослов. Дава ни се белязаната бъдност, която е Пътят към Дървото на Живота, а чрез нея вече няма да имаме смут от несъществена битност, от несъществена благодат. Така и няма да изхабяваме Божествената даденост в лъкатушения. И ще знаем, казва В. Толев, че недостатъците не се нуждаят от наказание, а от просвещение. Досега човекът е бил социално подчинен чрез невежество, но вече е благословен от небето пътник и той ще освети пътя на духовното търсене.

- Кога и как, г-н Толев, се постави първата стъпка към така важното и необходимо познание за човека и света?

- Трябва да знаем, че светът е не предопределен, а предназначен чрез Родения Христос да се сътвори богоподобният, сътвореният Адам. Затова тъкмо той направи тази първа крачка в идеята за Знание, за да стигне до последната – Единосъщие чрез Възкресението. Точно затова Дървото на познанието беше поставено в Райската градина преди сътворението на Адам, за да може да се превърне Божията човечност в Човешка божественост. Тъй като у всеки човек живее Божието дихание, той трябва да се научи да изразява Бога. Затова Небесният Адам слезе, за да бъде Земен Адам, да осъществи Еволюцията, да извърви Голготските пътища и да възкръсне в Единосъщие.

- През какви етапи минава това познание и как го носим в себе си?

- Иисус Христос донесе най-голямата тайна – свобода от богове, защото хората са богове в развитие и пътят към тази крайна цел минава през 3 етапа: Пътят на Утробата (съзряването), Пътят на Служението и Пътят на Възкресението, същите етапи, които извървя и Иисус Христос. Но това бъдеще трябва да се извоюва чрез познанието, което Учителят на Светлината – Иисус е заложил в огнената същност на Словото и в астралния образ на светлината – водата, която е утробата на живота. Астралното ни тяло е най-чувствително. Затова, когато ни правят упойка срещу болката, тя отстранява тъкмо него. А когато имаме това знание, сами можем в името на Служението да го използваме като упойка за безболезненост в търсенето на по-голямото, по-отдалеченото. Затова Христос успя без оплакване да понесе жестокото приковаване, защото чрез Своята Духовна властност можа да отстрани астралното Си тяло.

- Къде се намираме сега в този път на духовно търсене и прозрение?

- Сега вече отиваме от епохата на правдата, която е мисловен процес, към съвършенството, което е духовен израз. Трябва също да знаем, че в тези междинни, преходни времена и най-малките грешки довеждат до задръстване на каналите за божествената светлина. Този път минава през изкуплението, Истината, която е Съвършенството, и стига до Възкресението – истинският живот. От прехода на ума отиваме към целостта на интуицията и оттам към вечността на Духа. Вече не защитаваме правдата, а сме в съзнанието на Логоса, на Христос. Затова се нуждаем от сили да работим за светлото Рождество на космичната мъдрост между хората, нуждаем се от липса на страх, от сигурност в съзнанието за промяна.

- Всяко лично рождество ли е важно за тази космическа мъдрост?

- Разбира се, защото Рождеството е дело на Духа. А той е сред нас и у нас и затова всеки трябва да го празнува, но тържествеността преди всичко се живее. Всички ние трябва да бъдем пред пещерата, да чуем ангелската песен и като пастирите смирено да поднесем своите дарове. Така ще видим и своята Витлеемска звезда, която ни води към Младенеца, наречен Иисус, Иешуа – Благословеният, Пратеният, чрез Който се изпрати бъдещото човешко изповедание – Духовната вълна на Любовта. И колкото и малка да е светлината на личната ни Витлеемска звезда, дори и като светулчица да свети на челата ни, тя пак ще ни показва пътя към пещерата на посвещението, там където се принасят даровете на Мъдростта.

- Миналата година беше под влияние на числото седем, а новата ще бъде под влияние на осмицата. Какво означава това?

- През 2005 г. (2+5=7) бяхме в седмицата, акумулирахме, заземихме енергийното осъществяване. Тя бе много благодатна, през нея направихме нови часовници, на които да пише: “Пестете енергията, не времето!” Седем са и Лъчите за осъществяване на света, Лъчите на еволюцията. Но с тях приключва и периодът на заземяването, на миналото, на копнежа за признание. Трябва да се свърши с носталгията, защото в нея има внушения, илюзии. Сега идва времето на отземяването, времето за среща на Земното с Небесното чрез Христос и срещата е свобода от преизподня. Затова Христос направи Възкресението, за да изведе Адам от преизподнята. Така както Орфей искаше да изведе Евридика, т.е. душата от хадеса.

Сега вече следва живот в осмицата, която ще ни подготви за живота в девятката 2007 г. (2+7=9). Преминаваме в осмичния път на прехода от Духовната вълна на Правдата към Духовната вълна на Мъдростта, на Съвършенството. А за короната на девятката (2007 г.), която символизира покълналото духовно семе, посято през 2004 г. (2+4=6), е необходима здравата основа на долния кръг на осмицата, който винаги е по-голям от горния кръг, който символизира идващата от небето благодат, която може да изгори неприспособените за нея. А за тази корона са необходими сигурна глава и устойчиви крака. Защото само подготвената ни за тази по-висша огнена енергия биология няма да разлюлява със съмнения идващата от небето корона от благодат. Така че за Доминантата на Духа е необходима устойчивата основа на долния кръг на осмицата, изградена досега от културата на вековете. Осмицата, това е да търсиш устойчивост и равновесие. А това значи, че сега трябва да градим по-равновесно земната си опорност, защото ни предстои да се освобождаваме от своето земно притегляне и така ще се подготвяме към служение без себе си чрез събудената в нас Божественост.