Жан Барбие: Пиша въображаеми истории и успявам да разсмивам хората

На сн.: На премиерата в Русе Жан Барбие поздрави актьорите

◊ ВИЗИТКА

„Помощ, жена ми е луда!” е новото премиерно заглавие на ДТ „Сава Огнянов” в Русе. Постановката се постави за първи път на българска сцена. Драматургичното произведение е дело на французина Жан Барбие, който с чувство за хумор си признава, че е творец, ангажиран към смешното. Пиесата е с над 700 представления и е добре позната в Белгия, Ливан и Швейцария. Пред русенските журналисти Жан Барбие не скри, че е направил крачка, приемайки поканата за гостуване, и не съжалява за решението си. Следващата премиера на „Помощ, жена ми е луда!” най-вероятно ще бъде в Москва, съобщи гостът и не пропусна да отбележи, че навсякъде го приемат като принц и му се радват.

◊ ИНТЕРВЮ

- Г-н Барбие, станахте любимец на русенската публика с вашата пиеса "Помощ, жена ми е луда!". Познавахте ли България и преди всичко Русе преди да ни посетите?

- Най-напред ми разрешете да Ви благодаря за вниманието, което проявявате към мен, затова на драго сърце ще се опитам да отговоря на вашите въпроси.

Пътувал съм много, но съм нямал удоволствието да посетя вашата страна, затова пък сега бях посрещнат много топло, осъществих приятни контакти и имах една отлична преводачка, госпожа Румяна Михайлова, така че моето желание е да дойда отново. Русе е много приятен град във всяко едно отношение.

- Пред русенските журналисти казахте, че сте с ангажимент към смешното и затова пишете с лекота. Какво всъщност успява да ви разсмее?

- В действителност, често съм заявявал, че моето задължение е да накарам зрителите, които гледат моите пиеси да се смеят и това ми доставя истинско удоволствие.

- Това означава ли, че всички неприятни моменти в живота посрещате с усмивка?

- Вие говорите за неприятните моменти в моя живот, права сте, има такива, но не изпитвам нужда да говоря за тях в театъра. Сериозният театър, този който кара хората да разсъждават, оставям на по-опитните от мен автори.

- Лесно ли е да се пише комедия и да разсмивате публиката?

- Моята амбиция е да се опитвам да развличам хората, никога не се вдъхновявам от конкретна реална ситуация, пиша въображаеми истории и правя така, че репликите да предизвикват всеобщ смях.

- Вашите герои измислени ли са, имат ли прототипи? Разкажете на читателите за творческия си процес?

- Що се отнася до начина на писане, мисля че е по-трудно да накараш хората да се смеят, отколкото да ги накараш да плачат. Трябва да се намират смешни сюжети и диалози, а това невинаги е лесно. Моят творчески процес е изцяло въображаем и не отразява нищо от това, което чувам или виждам. Аз създавам сам моето ”КИНО” и това ми доставя голямо удоволствие.

- От краткия Ви престой в Русе усетихте ли разликата между българския и френския театър? Ако има такава, каква е?

- Вашият въпрос относно евентуална разлика между френския и българския театър е труден, липсва ми информация, но след разговорите, които имах, мисля че в България преобладават по-скоро сериозни сюжети във връзка с реалните условия за живот. Моят симпатичен режисьор господин Орлин Дяков ми говори, че една от неговите пиеси поставя въпроса за отговорността на родителите по отношение на поведението на младите хора. Струва ми се, че бих се затруднил да създам подобен сюжет, един път опитах и не се получи.

- Вашите пиеси са познати в много страни, как Ви приемат, имате ли впечатления?

- Имате право като казвате, че пиесите ми са играни в много страни, с повече или по-малко успех, но трябва да кажа, че в Русе бях изключително доволен от постановката и играта на актьорите.

- Комедията за Вас е...

- От тези съм, които мислят, че да се напише една пиеса невинаги е лесно, но аз го правя с голямо удоволствие. Струва ми се, че като резултат от написването на пиеса се получава базисен материал, но трябва да се продължи по-нататък, този текст трябва да се осъществи с една добра постановка и качествени изпълнители. Надявам се, че отговорих по най-добрия начин на вашите въпроси и съм поласкан от интереса, който проявявате към моята работа. Много искрени поздрави, с радостното очакване да дойда отново в България.