Интервю

Йордан Василев: Който мисли със стомаха си, умира от глад

Геният изпреварва обществото със столетия, талантът го изпреварва с години, а обществото си отмъщава като ги убива…

Йордан Василев: Който мисли със стомаха си, умира от глад


◊ ВИЗИТКА

На 26 септември литературният критик и публицист Йордан Василев навърши 77 години. Автор е на 15 сборника, между които „Литературни анкети с Христо Радевски” и две книги за Елисавета Багряна "Младостта на Багряна" и „Дни черни и бели” - в съавторство с Блага Димитрова. Работил е като специалист в Института за литература на БАН, защитава дисертация за Иван Хаджийски. Хабилитира се през 1990 г. Първи главен редактор на в. "Демокрация”. Изселван заедно със семейството му, изключван от СУ, уволняван от "Литературна мисъл", но неотказващ се да говори истината. Сега я разказва във втората част на книгата си "Това се случи пред очите ми". По случай 90-годишнината на съпругата си Блага Димитрова преиздава нейните събрани съчинения, като възстановява всички  махнати някога от цензурата пасажи. И двамата участват активно в политиката, но се оттеглят разочаровани.


◊ ИНТЕРВЮ

- Г-н Василев, кой от полюсите „гражданската смърт или безсмъртие” сега е повече населен?

- Макар че не бива да се бърза с оценки, по-голяма част от движещите се между тях в политиката отиват към първия полюс, а към втория не съм видял някой да се е запътил. За жалост, не виждам кандидати за безсмъртие.


- Само заблудата ли тласка по пътя на творческо-гражданската смърт?

-Трудно е да се отговори, но изглежда, е повече въпрос на неведение.


- Разбирате ли тези, като Христо Радевски, които служат на илюзорни идеи?

- Христо Радевски беше воин на своята идея, която за нас се оказа илюзия. Как може да не се разбира драмата на един човек, който, ако се отрече от нея, би означавало, че се отказва от живота си. Младите пък като воюват срещу тази идея, също воюват за живота си. Сега също има войници на илюзията, като Сахаров, Солженицин… Защото илюзиите се раждат при тежки нравствени дилеми.


- Зрелостта на твореца паралелно ли се движи с тази на обществото?

- Геният изпреварва обществото със столетия, талантът го изпреварва с години, а обществото си отмъщава като ги убива…


- Жертват ли днес творците своята енергия в полза на обществото?

- Не са малко и тези, които повече отговарят на обществения си дълг, отколкото на вътрешния си импулс да пишат, което съм сигурен, че им донася повече радост. Така както го прави превъзходният поет, литературен критик и историк Едвин Сугарев.


- Може би и така, както Любомир Левчев се бори със слово срещу диктатурата на посредствеността?

- Тъй като Любо е поет, а не литературен историк, не знае, че диктатурата на посредствеността е присъствала винаги и навсякъде, не само в България, по простата причина, че геният се ражда един на 100 милиона, а ние останалите всички сме посредствени.


- Така можем да оправдаем и съществуването на булевардната и порно литературата…

- Навсякъде по света е така. Когато ви болят зъбите, не търсите ли кашичка?


- По-страшното е, когато интерпретиращите литературата героизират личности, които не са най-добрия модел за подражание…


- Този феномен е открит още от Боян Пенев през 1924 г. В статията си „Преображенията на Бай Ганя” предрича, че може би скоро ще дойде времето, когато от най-отвратителен тип Бай Ганьо ще се превърне в герой за пример и подражание.


- Коя публицистична стилистика уважавате днес?

- Добрата стилистика. Тази, която умее да внушава и отваря добри внушения и не насъсква към омраза.


-  С такава заслуга, май, не може да се похвали съвременната ни публицистика?
 
- В момента имаме чудесна публицистика, но тя се обръща към тънкия слой на обществото, наречен интелигенция. А хората, които не четат романи, камо ли публицистика, са най-объркани, защото смятат, че те сами решават живота си в малката си килийка и клетка, наречена дом, егоизъм, като не знаят, че с това се самоосъждат на смърт, уви, вече и на глад. Който мисли със стомаха си, умира от глад.


- Вярвате ли в белите и виждате ли свършекът на черните ни дни?

- Всеки вярва в белите дни. А черните дни за България ще свършат, когато българинът ще може да се облича в червено, но ще е забравил за червения цвят на бюлетината.

Автор: Интервюто взе: Лияна Фероли
03.10.2012 г. 13:58
Посетено: 1768
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/15503-yordan-vasilev-koyto-misli-sas-stomaha-si-umira-ot-glad