Огнян Балканджиев: Картините празнуват, те също имат дух

Музиката е неизменна спътница в творчеството на русенския художник

◊ СЪБИТИЕТО

На 26 септември в малката изложбена зала на „Борисова” 6 в Русе художникът Огнян Балканджиев отново изненада почитателите си. Нестандартен и колоритен за пореден път той представи най-новите си живописни творби, сред които имаше шаржове, графични рисунки и акварели. Романтични повеи и русенски пейзажи, ярки джаз вариации и ангелски лица са част от картините на художника. Преди години в едно интервю той беше казал: „Раят е на земята, но на хората не им достига обич”. Като продължение на тази мисъл, днес той отново ни напомня колко много красота пропускаме около себе си. Преоткривайки силата на цветовете, Огнян Балканджиев тържествува в платната и се радва,  зарежда ни с пъстри емоции. За творческия процес и трудното поприще на твореца разговаряме в интервюто:

 
◊ ИНТЕРВЮ С ХУДОЖНИКА

- Г-н Балканджиев, изложбата Ви е със странното име „Безобразна”, защо точно така я озаглавихте?

 - Безобразна е като тип свобода. Например в детските години сме се държали безобразно, подскачали сме по чиновете, бягали сме по коридорите и т.н. После рок музиката стана безобразна, дънките, дългите коси... В тази изложба има разлика в стиловете. Това няма да допадне на всеки, някои хора ще определят като липса на стил, други – не. Нарисувах съвсем различни картини. Някои рисунки се появиха от недовършените ми стари скици... Реших да им дам живот, но се получиха съвсем други картини. Така например се родиха „Джаз”, „Романтично”, „Нимфи”. Оказа се, че те имат дух и не мога да ги променя, както искам. Възстановявайки ги, продължих техния живот.

 
- Намирате ли се променен като стил и светоглед?

 - Предишните ми графични творби бяха с по-черни тонове и монохромни. Това са ми го казвали и колегите.


- Тук сте много колоритен и дори си давам сметка, че не Ви познавам като такъв творец...

- Да, така е. Използвам цветове като виолетово, зелено, тюркоаз - така ги усещам. От няколко години работя по-свободно, не обръщам внимание на много неща. Единствено се дразня от поведението на хората. Мисля, че нещата се подреждат. Преди се стремях да слагам цветни петна на графиките, но те пак си оставаха тежки и мрачни... В тази изложба всички усещат, че има празничен дух... Русенските ми картини са странни, може би защото присъства виолетово-розова гама. Това е тон, който малко художници ползват, но пък е ефектен. Сам си подредих картините в залата и сякаш те си дойдоха на точното място.

 
- Всяка една изложба предизвикателство ли е?

 - Да, предизвикателство е, но не отчет. Това е крачка напред към нещо друго. Например тук дори и шаржовете са различни, по-изчистени са и обрани откъм рисунък...

 
- Музиката е неизменна спътница в творческия Ви процес...

 - Всичко рисувам на фона на силна музика и който влезе в ателието ми посяга да я намали. Тя присъства в картините ми и запечатва спомените за работния процес. Всичко изплува в съзнанието ми, когато ги погледна... Дори в момента предпочитам да слушам българска музика, една от любимите ми певици е Белослава.


- Станал сте и много взискателен към себе си?

- С годините наистина се промених. След като нарисувам картините, на следващия ден забелязвам, че има детайли, които не ми харесват. Разглеждам ги, коригирам ги, мога дори да ги съсипя от поправки...

 
- Като художник на свободна практика, доколко сте свободен?

- Свободната практика изисква също график. Работният ми ден започва от осем сутринта до осем вечерта. По-организиран съм и съумявам да си подредя задачите. Всъщност художниците на свободна практика нямат подкрепа от държавата, де факто не получаваме дори един молив. Сами си осигуряваме материалите, плащаме си данъците и т.н.


- Защо предпочетохте и дървото да присъства в изложбата?

- Дървото създава мекота и е предпочитан материал от много художници. Мога да представя много неща, които съм нарисувал. Отбягвам да ги показвам, за да не ме упрекнат, че копирам колегите си – Пламен Монев и Йоаний.


- Какво замисляте за следващата изложба?

- Не мога да кажа точно какво ще направя, но усещам, че ще рисувам с прозрачни и леки тонове, акварели...

 

Автор:

Лилия Рачева

Публикация:

29.09.2012 г. 09:30

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Лилия РачеваживописинтервюРусеизложбаОгнян Балканджиев

Посетено:

2054

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/34/news/15470-ognyan-balkandzhiev-kartinite-praznuvat-te-sashto-imat-duh