Интервю

Папа Джордж: Музиката е моето спасение

Британският блус китарист плени русенци със страстните си композиции

Папа Джордж: Музиката е моето спасение


◊ СЪБИТИЕТО

Британската блус звезда Папа Джордж за първи път гостува в Русе по време на летния фестивал "Сцена край реката". На сцената на Летния театър във Военния клуб на 25 юли гастролиращият китарист изсвири най-доброто от своя репертоар. Той плени публиката със страстните си музикални композиции, финес и артистичност. Блусът е моята душа, чрез тази музика най-добре успявам да се изразя, твърди китаристът. Заедно с русенската група "Четири аса" той поднесе на меломаните изненада – изпълни познати рок песни, които определено изправиха публиката на крака.

Папа Джордж от Великобритания започва да изгражда своя кариера от средата на 70-те години. Той печели публиката с виртуозните си изпълнения на своята китара „Фендер Стратокастер”. Британецът прави успешна солова кариера едновременно със воя бенд „Папа Джордж”. Характерното за изпълнителя е използването на стоманени и акустични китари, както и хипнотизиращите вокали. В творческата си биография той има дуети с Мики Муди, Кен Емерсън, Алън Глен...

През 2006 г. бендът на Папа Джордж прави първия си сет в "Джем на слънчогледа", Лондон, където гости са музикантите Робърт Плант („Лед Цепелин”), Джон Лорд и Иън Пейс („Дийп Пърпъл”), Линда Люис и Пол Уелър, Бърни Марсдън, Нийл Мъри, Сам Браун, Павел "Уикс" Уикенс, Марго Бюканън, Ник Файф и Дон Еъри.

 

◊ ИНТЕРВЮ С МУЗИКАНТА

- Наричат Ви художник на блуса, който чудесно владее китарата и ритъма. Как приемате тези определения за Вас?

- С известна доза премереност и се опитвам да ги приема спокойно. Хубаво е да има такива позитивни мнения. Свиря не само блус, в музиката ми се усеща влиянието на фолклорни мотиви. Корените ми са от Кипър и това е естествено да се опитвам да предам тази страст от гръцкия фолклор…

- Сценичният живот какво Ви отне и какво Ви даде?

- Предимството да свиря на сцената е, че проектирам моята същност. Обичам музиката, както и да свиря на живо. Цели 38 години изявите ми са на сцената, която винаги е различна. Свиря еднакво добре в клубовете с цигарен дим, както и на сцените на големите фестивали. Хората навсякъде са едни и същи… Ако наистина усещаш музиката, която свириш, то нещата се получават.

Музикантът няма никаква сигурност, дори и да не се чувства добре, пак трябва да е на работа. Но пък новите технологии и интернетът допринасят за популярността ни. Това е добро за нашата гилдия. Например аз сам си направих уебсайт. Социалните мрежи също ни помагат за да постигнем по-голяма популярност, всеки може да прослуша музиката ни и да реши какво му допада. Това е част от добрата страна на живота ни.

Другата част на сценичния ни живот не се вижда. Това е времето, което прекарваме в студиото, за да създадем музиката. Творческият процес е труден, особено когато времето е напреднало и трябва да свирим на концерти… Когато записвам в студиото, средата е друга, затворена, техническа и се чувствам сам.

- В България има една поговорка „Музикант къща не храни”, важи ли и за Вас?

- В такъв случай трябва да работите повече… Свиря близо 40 години, срещам се с поколения от познати, сега на моите концерти идват децата на музикантите, с които съм свирил по сцените. Нещата се получават, когато свириш не за пари, а за хубавата песен… Когато човек е млад има някакви мечти. Например да има кола, къща и т.н. С годините и натрупаният опит оказва голямо значение за създаването на хубавата песен, която публиката да харесва. Това е огромно удоволствие. Много песни съм написал, но може би една–две са най-добрите, а хората имат други предпочитания и ги класират…

- Музиката ли Ви спасява в трудните моменти?

- Да, дори в момента имам проблеми.

- Усеща се. На сцената, докато свирихте, Вие страдахте...

- Да, музиката е емоция, тя е моето спасение. Наистина много ми помага. Музиката достига до много хора и е универсален език, в който няма насилие и дискриминация. Да можеш да достигнеш до сърцата на хората с хубава песен, е прекрасно.

- Останах с впечатлението, че залагате във визията си на шапката… Колко шапки имате в гардероба си?

- Много шапки имам. Тази си я купих на трети юли, преди да пристигна в Русе. Колекцията ми е богата. Различни са, например имам за визията на джентълмен... шапката е част от стайлинга ми, с нея съм Папа Джордж. Много е важно да се чувстваш добре, тогава настроението се предава на публиката… Искам да свиря пред публиката от висока нота, да надграждам. В Русе усетих връзката с публиката.

- Ще дойдете ли пак в Русе?

- Няма нужда от питане, да!

Автор: Лилия Рачева, превод от английски Марина Билчева
27.07.2012 г. 10:54
Посетено: 1529
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/15230-papa-dzhordzh-muzikata-e-moeto-spasenie