Ще бъдат ли решени проблемите на църквата и метоха в Истанбул?

Църквата „Св. Стефан” е сглобена на брега на Златния рог в Истанбул през 1895-1897 г. и е осветена през 1898 г. Тя е една от красивите култови сгради в града и е сред вече рядко срещаните в света стоманени храмове, наред с други подобни в Тачна в Перу, Ариджа в Чили, Ерсика в Латвия, разглобения в Киев и др.

Изцяло металните конструкции поставят тези сгради от ХІХ в. близо до най-яркото постижение на архитектурата от същото време - Айфеловата кула. Само че те се различават от нея с обединяването на новостите от края на ХІХ в. в областта на металните конструкции с традициите на историческите стилове в архитектурата, които бележат един малко по-ранен етап в изграждането на архитектурните форми.

В тази симбиоза - използването на изцяло стоманени конструкции и в същото време прилагане на стиловите принципи на историзма в композицията, българската църква е най-яркият пример. Останалите храмове притежават аналогични стилови особености, но според силуета си и разработките на отделните детайли, са далеч от изяществото на „Св. Стефан”. Бароковите пропорции, богатото пластическо членение на фасадите и оформянето им с релефна украса, подобна на тази от зиданите западноевропейски храмове, правят българската църква уникален пример на архитектурата от стомана от края на ХІХ в.

Един от най-късните примери от това направление в култовата архитектура „Сент Барб” в Лотарингия беше реставрирана през 1995-1997 г. за 7,5 милиона франка. През 1990 г. тя беше обявена за паметник на културното наследство и беше включена в защитена зона за опазване на архитектурното наследство и градския пейзаж (ZPPAUP).

По повод на нашумелите текущи ремонти на българската църква в Истанбул и активните кампании по набиране на средства се срещнахме с председателя на църковното настоятелство на църквата „Св. Стефан” в Истанбул г-н Васил Лязе един ден преди награждаването му с орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен на 2 юли 2012 г.Той не скри своята надежда, че всички усилия по проточилите се реставрационни дейности на храма ще завършат с успех.

◊ ИНТЕРВЮ С Г-Н ЛЯЗЕ

- Г-н Лязе как се отнасяте към предстоящото Ви удостояване с високата държавна награда?

- От много години съм председател на Фондацията на българската православна църква. Тя полага големи усилия за опазване на българското културно-историческото наследство в Република Турция. Аз съм изключително поласкан, че нашите усилия не са напразни и са удостоени с внимание от българското правителство.

- Разкажете повече за наградата.

Президентът г-н Росен Плевнелиев ще награди мен и г-н Димитър Атанасов, който е член на Управителния съвет на фондацията с орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен. Също така г-н Николай Младенов ще връчи на заместник-председателя на Фондацията на православната църква на Българската екзархия в Истанбул Любен Чалмов и на ковчежника на настоятелството Милко Печатиков най-високото отличие на Министерството на външните работи - Златна лаврова клонка.

- Как се развиват ремонтните дейности на църквата „Св. Стефан”? Години наред хората влизаха с притеснение в храма за да не пострадат, защото имаше паднали метални детайли.

- Състоянието на храма в последните години не беше добро. Знаете, че негов проблем не е единствено корозията. Насипът, върху който е монтиран, създава проблеми. България полага грижи за поддръжката на църквата, която е знакова за българите. Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет превежда средства за текущи нужди. Църквата все пак е архитектурен паметник на Турция, затова всички ремонтни дейности по него трябва да се извършват от турски фирми. През миналата година започнахме с почистване на корозията. Вие знаете, че във вътрешността на храма боята се люпеше и стените бяха обложени с ръжда. Отвън има изпадали детайли от украсата и разцепвания на външните облицовки. След като стените, които са като капаци бяха свалени за почистване от корозията, се оказа, че ръждата е унищожила и долните части на стоманената конструкция. Поради тази причина кметството на Истанбул поръча нови експертизи, които вече са изпълнени. Бяха направени нови проекти за укрепването на основите на храма, непосредствено под него. Ще бъде изследван и теренът наоколо, за да се провери достатъчно ли добре той е укрепен с 40-метровите пилони от бетон с диаметър 30 см, което бе направено преди няколко години. Ще са необходими много средства за реставрацията на „желязната” църква и ние сме убедени, че голямата Истанбулска община ще се погрижи за това. Църквата „Св. Стефан” е много красива и туристите я посещават с интерес.

- През 2011 г. република Турция прие нов закон за вакъфите. С него беше върната собствеността на няколко сгради. Какви дейности предприемате по тяхното възстановяване?

- През 1936 г. Турската държава национализира имотите на религиозните общности. Сега връща собствеността, за което ние сме подали молби за 11 имота. Преди повече от 9 години бе върната собствеността на църквата „Св. Стефан” и на сградата на Българската екзархия. Сега вече ще имаме нотариален акт за метоха. Ще започнем неговия ремонт отвън с идеята той да бъде превърнат в български културен център. Екзархията в квартала „Шишли” е много важно средище за живеещите в Истанбул българи. Според турския закон могат да бъдат възстановени сгради на техните бивши собственици само, ако те са обитавани от тях. Затова болницата ни е голям проблем, но ще направим опит и за възстановяване на нейната собственост. По тези въпроси като фондация работим активно с кмета на Истанбулската община. За това трябва още малко да помогне и българската държава, която винаги е помагала.

- Смятате ли, че кампанийното решаване на проблемите с българската църква е решение за нейното опазване?

- Не разбира се, но това, което беше направено не е малко. С помощта на кмета на Пловдив беше извършена реставрацията на иконите. Отново с дарения на граждани на Пловдив бяха оцветени с бронз подобните на куполи високи части на фасадата. Туристите дават своята лепта за храма, но разбира се това са малки и недостатъчни суми и в такива случаи се работи, както се казва на парче. Турските институции се нагърбиха с тежката задача да дадат средства за цялостно възстановяване на храма. Пострадалите от ръждата детайли от конструкцията ще бъдат заменени с нови, което ще струва скъпо, но все пак ще бъде по-малко в сравнение с предложението на фирмата "Ваагнер" от преди няколко години. За самия храм е необходима по-голяма популяризация с повече информационни материали. Надяваме се, че българските експерти и специалисти също ще помогнат за неговата популяризация след завършването на ремонта, за да бъде той справедливо оценен като една от малкото останали такива сгради в света.