Марина Фиорато: Вярвам, че съм първата, открила символите в картината "Пролет"

◊ СЪБИТИЕТО

Книгите на Марина Фиорато се нареждат сред най-четените романи през последните месеци в България. „Стъкларят от Мурано” и „Тайната на Ботичели” са творби, които се отличават с динамично развитие на сюжетните линии, поради което историите на главните героини успяват да заинтригуват всеки. Историите, пречупени през призмата на Фиорато, са интересни, защото в тях са вплетени минало и настояще. Не може да се отрече, че талантливата писателка е успяла да вкара в сюжетните линии героини, които завладяват с характера си.

Марина Фиорато е родена в Манчестър и израства в Йоркшир Дейлс. Има диплома по история от Оксфорд Юнивърсити и от университета във Венеция, където изучава пиесите на Шекспир като исторически източник. След това започва да се занимава с рисуване и история на изкуството. Преди да стане писател, Марина е участвала в няколко филма. Работила е като дизайнер на групите "U2" и "Rolling Stones". Омъжена е за режисьора и писателя Саша Бенет. В момента живее в Лондон със семейството си.

Потърсих Марина Фиорато с молба да отговори на следните въпроси:

- Г-жо Фиорато, много увлекателно пренасяте читателите в епохата на Ренесанса. С какво най-много Ви привлича този период?

- Очарована съм от Ренесанса, защото е бил невероятен период по отношение на културата. По онова време процъфтяват поезията, скулптурата и рисуването. Още нещо, което ме привлича в този период, са политическите машинации и войните, бушували по това време. Ренесансът е бил много кървав период, както и много красив – красив и брутален.

- Прочетох рецензии в българския печат, че най-новите изследвания на изкуствоведите са основа на Вашия труд. Това ли е най-новият прочит на картината „Пролет“?

- Има толкова много теории за това, което се крие в платното „Пролет” – от ботаническото до астрологичното, но за мен най-новата теория на професор Енрико Гуидони е много убедителна. Веднъж като започнеш да гледаш фигурите, осъзнаваш колко много общо имат те с ренесансовия италиански град, който представят. Въпреки това, влагам и други теории в моя роман – езикът на цветята е с особено значение за историята.

- Защо Сандро Ботичели заема важно място в творчеството Ви?

- Избрах Ботичели да е в основата на тази книга, защото „Пролет”-та винаги е била любимата ми картина. Всъщност намирам работата му за много модерна – като се има предвид, че е творил след Джото и Дучо (Дучо ди Буонинсеня), произведенията му изглеждат коренно различно. Фигурите му са с човешки размери и изглеждат реални в пространството. Те са като кадър от филм.

Наистина ли художникът е оставил символи, които преоткриват съвременниците ни?

 – Когато започнах книгата, направих много подробно проучване на картината – буквално извадих лупата! А в платното на Ботичели има толкова много скрити символи, че е просто невъзможно да са попаднали случайно. Без да издавам прекалено много за основното откритие, което героите правят в края на романа, вярвам, че съм първата, която е видяла тази следа. Почувствах, че Ботичели и аз се шегуваме през вековете.

- Героините Ви в „Стъкларят от Мурано“ – Нора Манин и Лучана Ветра от „Тайната на Ботичели“ са жени със силни характери. Имат ли прототип?

- Прекарах детството си, четяйки за силни исторически героини – харесвах историите за Елинор Аквитанска и Катерина Суинфорд. Това са жени, които черпят сила от връзките си със силни мъже, но въпреки това са си извоювали свободата. Разликата между тях и моите героини е, че те са били със знатно потекло – докато Лучана и Нора са „обикновени“ жени, които управляват съдбите си.

- Докато пишехте романите си, имахте ли усещането, че създавате невероятна история, която може да се филмира?

- Интересното е, че в момента преговарям с един холивудски продуцент за направата на филм по „Стъкларя от Мурано”, а „Тайната на Ботичели” ще се превърне в сериал, нещо като „Игра на тронове“ по тв НВО.

- Чувствате ли се италианка, описвате Италия с емоция, любов.

- Аз съм полуиталианка, тъй като баща ми е от област Венето. Така че наистина чувствам привличане към Италия – особено северната й част. Венеция е едно от любимите ми места – там се омъжих. Този град го посещавам, колкото мога по-често.

- Вие сте актриса, историк, писател и майка на две деца. Как успявате да се справите с всичките си задължения?

- Като повечето работещи майки, трябва да извлека възможно най-много от времето, с което разполагам! Водя децата на училище и после сядам да пиша, докато не стане време да ги взема обратно. През уикендите и неучебните дни не мога да пиша. Като ми се отдаде възможност, работя доста бързо, защото знам, че нямам много време. 

- Какво пожелавате на читателите си?

- Много любов на всички мои читатели в България!