Интервю
Всички сме грешници, оправдано убийство няма
Интервю с Лора Лазар по повод новия й роман "Грешният квартал"
Разговаряме с Лора Лазар за втори път. Първото си интервю за „Културни новини” тя даде преди четири месеца след излизането на романа й „Чашата на проклятието”, победител в националния конкурс „По стъпките на Агата Кристи” на издателство „Ера” и сайта „Аз чета”. Повод за втората ни среща е новият роман на талантливата писателка – „Грешният квартал”, публикуван от издателство „Изток-Запад”. Макар и в разпространение само от месец, романът вече получи великолепни отзиви от професионалисти в бранша и от много читатели.
- Първият ти роман „Чашата на проклятието” получи положителни отзиви от читателите. Издателство „Ера” отпечата допълнителен тираж на книгата. Как един автор посреща успеха на първия си роман? Променя ли това неговото отношение към писането?
- Не мисля, че публикуването на моите романи може да промени по някакъв начин нагласата ми към писане.
- Лора, новият ти роман „Грешният квартал” бе анонсиран за първи път така: „Атанас Далчев вдъхновява сериен убиец в “Грешният квартал” на Лора Лазар”. Какво те подтикна да напишеш тази книга? Какво е за теб поезията на Атанас Далчев? Какви бяха първите образи, които изникнаха пред теб, когато замисли този роман?
- Поезията на Далчев е омагьосваща. Поклон пред таланта му! Сюжетът на романа се роди за няколко часа в един жарък следобед. А първите образи бяха свързани със смъртта, мрака, зимата, студа…
- Жертвите на серийния убиец в твоя роман са хора, които са извършили сериозен грях, нарушавайки моралните норми. Има ли оправдано убийство?
- Не мога да оправдая убийството. И все пак, ние, хората сме грешници… Струва ми се, че в един криминален роман не е толкова важен актът на самото убийство, а по-скоро загадката, свързана с разкриването на убиеца.
- Ако трябва да запомним само едно нещо от книгата, какво би било то?
- Ако трябва да се запомни само един момент от книгата, то не си заслужава да се чете тогава… По-важното е читателите да усетят атмосферата на „Грешният квартал”, да съчувстват на героите, да разберат убиеца, но без да го оправдават…
- Читателите се чудят на твоята продуктивност и логично е да те запитам колко време ти отнема написването на един роман? Имаш ли някаква предварителна схема на сюжета, която следваш? Налага ли се да правиш проучвания, за да бъде достоверна информацията, която ни поднасяш?
- Написването на един роман никога не може да се планира в срокове. Някои от моите романи са писани само за месец и половина, но „Грешният квартал” бе обмислян в продължение на четири месеца.
Когато започвам да пиша, знам как ще започне и как ще завърши романът. Между двете крайности има огромна мъглявина. Най-трудната част за писане е около стотната страница. Понякога героите преобръщат подготвения от автора замисъл. Преди години четох, че Лев Толстой е изненадан от поведението на своята героиня Ана Каренина. Тогава не повярвах на думите на великия писател, но сега съм убедена, че героите могат да насочат сюжета в посоки, различни от авторовите намерения. При изграждането на образите писателят започва да разбира много по-ясно характерите и мотивите на своите герои, което предполага и нови, изненадващи на пръв поглед, техни реакции.
При написването на „Грешният квартал” не съм правила проучвания. Исках да отразя моите настроения при осмислянето на великолепните стихове на Далчев.
При „Чашата на проклятието” и „Небеса от грях” историческият материал е в основата на повествованието. Голяма част от тезите са научно проверени. Желанието ми е читателите да се докоснат до българската история, но поднесена не строго академично и изчистена от безумните интерпретации на чалга историците.
- Смяташ ли, че има някакъв бум в българската литература в момента? Преди седмици приключи Пролетният базар на книгата и редица издателства отбелязаха наличието на повишен интерес на читателите към българските автори?
- Ако има добри български автори, ще има и интерес към техните книги.
- Средно у нас се пада по една закупена книга на човек за година. Как може да се накарат българите да четат повече?
- Няма как да стане. Четящите българи постепенно ще оформят едно елитарно малцинство, неразбрано от огромната тълпа. Дано да не стигне до кошмарната ситуация от „451 градуса по Фаренхайт” на Бредбъри! Ако изчезнат книгите, ще изчезне въображението на човека, възможността му да твори свои светове и да се чувства свободен.
- Какви са бъдещите ти проекти? Няколко думи за сюжета на следващия ти роман?
- Следващият ми роман се нарича „Небеса от грях”. Ето кратка анотация…
Скучният живот на младата прокурорка Дара е преобърнат за миг в едно лятно утро. Във вилата й е открит трупът на нейния приятел Роско. Само ден преди това той е споделил с нея, че е по следите на голямо богатство. Уликите на комисар Михаил Донов, наричан Мишената, сочат към прокурорката, която е заподозряна.
За да открие убиеца на своя приятел, Дара също тръгва по следите на богатството. То принадлежи на митрополит Леонтий, който е погребан в храма на родния й град. В продължение на десетилетия НКВД и ДС следят дейността му в Америка и Австралия, а сега в търсенето на неговото богатство се намесват и представители на Българската православна църква.
Ще съумее ли младата прокурорка да изпревари всички и да открие истината за митрополит Леонтий – истина, дълбоко свързана с историята на България през ХХ век.
А изненадите за Дара ще бъдат шокиращи...
- Какъв въпрос би искала да ти бъде зададен?
- Защо цената на българските книги е същата като цената на преводната художествена литература? Отговорът за мен е неизвестен.
- Благодаря ти, Лора! Желая ти успех!
Автор:
Ивелин Иванов
Публикация:
17.06.2012 г. 08:21
Етикети:
Посетено:
2905
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/15012-vsichki-sme-greshnitsi-opravdano-ubiystvo-nyama