Евгени Райчев: Българската песен винаги се върти в главата ми

◊ ИНТЕРВЮ С МУЗИКАНТА

- Г-н Райчев, Вие сте един от успешно реализиралите се възпитаници на НУИ „Проф. В. Стоянов” - Русе. С какви спомени останахте за гимназията?

- Великолепни. Познанията, които съм придобил, ползвам и до ден днешен. Подготовката и музикалното ми развитие от тези години се дължат изцяло на г-жа Eлкa Ефремова (първият ми учител по виолончело), учителите по теоретичните музикални дисциплини, вдъхновяващи музиканти от по-горните и по-долните класове, възможност за концертни и конкурсни изяви в града и страната, и разбира се, топлата и окуражаваща атмосфера у дома. Останалото е дух Божи. Първите четири години учихме в старата сграда на училището и те ще ми останат незабравими.

- Може би има преподаватели, на които сте благодарен за търпението, помощта и проявеното разбиране?

- О-о-о, разбира се. Този въпрос е много лесен. Всичките! Разбира се, указанията, нарушаването и най-вече търпението дължа на скъпата ми госпожа Ефремова. Но възпитанието и поуката, която съм усвоил по останалите дисциплини и досега ползвам с гордост. Помня, че много обичах г-жа Каракашева, г-жа Стайкова, г-жа Тодорова, г-жа Дуканова (то кой ли не я обичаше), и г-н Боби Михайлов. Той беше много строг и изискваше изключителна дисциплина, но в същото време имаше топло сърце за тези, които можеха да го разберат. Имам много интересни истории, които мога да разкажа с усмивка. 

- Кой Ви насочи да учите музика и предопредели Вашия път в света на изкуството?

- Хмм, това трябва да е скъпата ми майка. Вероятно от малък съм имал музикални наклонности, много е важно за родителя да ги усети, да окуражи и подкрепя детето си.

- Къде специализирахте? Как Ви приеха Вашите преподаватели?

- Завърших магистратура и докторат във Florida State University, Tallahassee, Florida при професор Любомир Георгиев. Мисля, че бях приет топло и сърдечно. На проф. Георгиев дължа толкова много, че не мога да го опиша с думи. Той беше приятел и съвършен учител. От него научих не само как да си усъвършенствам техническата и художествената изразителност, но също така той ми беше и духовен учител. Пожелавам го на всеки!

- Днес работите в САЩ. Защо се установихте там?

- Причината не е една: възможност зa изява и инициатива, респект към това, което върша и респект на човешката личност; каквито и да са останалите причини, надницата идва най-накрая. Освен това си намерих спътник в живота, което сложи последния пирон в дъската. Не искам да ме разбирате погрешно, добротата на обикновения българин не се заменя. Работната атмосфера е друго нещо. От доста време вече съм в Америка, а в главата ми е българската песен.

- Разкажете за читателите малко повече за себе си, за Вашите изяви?

- Най-важното е човек да има желания, да е активен и да върши всичко с любов. Има една поговорка, която гласи “Aко вършиш това, което правиш с любов, не ще ти се наложи да работиш дори и минута през живота си”. Като студент във Флорида имах много концертни изяви, всеки семестър (солови, камерни, дори с оркестър на няколко пъти), без значение дали съм бил задължен или не. Помня, че състудентите ми се мусеха или притесняваха, когато им се наложеше да свирят пред публика, а аз само това чаках. Исках да се шлифовам. Понякога не ми оставаше време дори за репетиция. Помня, когато ми се наложи да свиря премиера на чело соната, имах само една репетиция. Преди това бях на едно оперно турне и трябваше да уча нотите в автобуса.

В университета създадохме две групи, с които имах богат репертоар - Hachidori Duo (цигулка и чело) и Hachidori Piano Trio. С Дженифър изсвирихме почти всичко, което успяхме да намерим за цигулка и чело. С триото се класирахме на полуфиналите на националния конкурс по камерна музика Fischoff  в САЩ. Университетът ни прати триото в Коста Рика да изнесем концерти и майсторски класове. По-късно спечелихме друг конкурс – SFA, имахме възможност да свирим Бетовен, троен концерт с оркестър, това ни позволи да концертираме в щата Вирджиния, Чехословакия и дори с оркестъра на Враца. След толкова години триото тази есен отново ще свири със симфоничния оркестър “Orchestra of the Pines”. Развълнуван съм!

В момента преподавам чело в Stephen F. Austin State University и имам концертни изяви всеки семестър. Редовно участвам в летния камерен фестивал, както и в различни камерни концерти в Далас и източен Тексас. Посещаваме училищата и свирим на студентите, членове сме на различни конкурси в Тексас и Лузиана. Тук сформирахме друго трио - “Alazan Piano Trio”, изпълняваме произведения само на американски композитори, не знам дали някъде има такава формация. Създал съм камерен оркестър, който работи без диригент – Piney Woods Camerata. През пролетта на 2013-а е 12-ият ни концерт, ще отбележим 300 години от смъртта на Арканджело Корели. Всички концерти на Piney Woods Camerata, както и моите самостоятелни, се излъчват директно по интернет на http://www.music.sfasu.edu/media.php. Мога да се похваля, че тази инициатива e моя.

Мисля, че сме установили добре в източен Тексас. Харесва ни тук, има много талантливи деца, а и хората са добри. Колегите са добри музиканти и имаме възможност за всестранни прояви. През месец март в университета приехме нова стипендия за струнни инструменти на името на Изидор Saslav, бивш преподавател по цигулка в Stephen F. Austin State University. На 2 и 3 март 2013 г. ще има фестивал с музиката на Шостакович, а приходите ще постъпят в университетския фонд за тази стипендия.

- Как се утвърдихте като добър музикант?

- Утвърждаването като добър музикант е като фуния, която постоянно трябва да се пълни с работа и любов. Трудът се отчита, а за да продължава да се пълни догоре, все повече и повече трябва да се трудим.

- В социалната мрежа прочетох, че Ви определят като брилянтен и чудотворец. Къде всъщност е магията на музиканта, на преподавателя, за да бъде харесван?

- Къде сте го прочели това, скъпа г-жо Рачева? Искам да си копирам изречението и да си го сложа под възглавницата. Трудно е понякога да се работи с млади хора, които имат и  други планове в главите. И аз съм бил на 19 години, знам какво е. Със студентите работя индивидуално. Хората имат различно ниво на талант и отдаденост. Най-трудното е да се запали пламъчето. Ученикът трябва да разбере, че това, което не може, е възможно. Старая се да им посоча пътечка и ги направлявам, но така, че сами да откриват нещата за себе си. Не се определям като “брилянтен” или “чудотворец”, но се стремя да намирам това в хората.

- Кои са любимите Ви композитори?

- Тези, с които се занимавам в момента.

- Казват, че музиката има цвят, според Вас какъв е?