Несрин Байрамогуллари: Mузиката не е само професия, тя е начин на живот

◊ ВИЗИТКА

Несрин Байрамогуллари е роден в град Шумен. Възпитаник е на НУИ „Проф. Веселин Стоянов“ в Русе, завършил е специалност „Виола”. Неговият творчески път продължава извън пределите на България, специализира в Robert-Schumann-Hochschule в Дюселдорф. В момента Несрин се изявява като диригент и виолист.

◊ ИНТЕРВЮ

- Г-н Байрамогуллари, случаен ли е изборът Ви да се занимавате с изкуство?

- Израснал съм в музикално семейство, баща ми e оперен певец, завършил е музикалното училище в град Варна и е работил в драматичния театър в родния ми град Шумен, после в Русенската опера. В Русе завърших средното си образование. Сестра ми Мехраме, която е по-голяма от мен, започна да учи цигулка. Завиждах й, че може да свири. Шести клас записах в Музикалното училище във Варна, паралелка виола, учих една година. След това продължих в Русе. В училището имах щастието да работя с Георги Найденов, допринесъл за развитието ми не само като музикант, но и като личност.

- Пътят към успеха винаги е труден. Какво Ви помогна да устоите на изпитанията, да преследвате целите си – да свирите класическа музика? Променихте ли се, уморихте ли се?

- Хубав, труден и много обширен въпрос. Ще се опитам да отговоря накратко. Пътят към успеха наистина е труден, но ако човек има цел, работи и преследва безкомпромисно мечтите си, ще успее. Имам шанса да се занимавам с класическа музика. Хобито и работата са едно и също нещо при тази професия. Свирим, защото ни харесва. Правейки това, което обичаме, успехът идва от самосебе си. Семейството ни винаги е била голяма опора. Ние сме трима братя и една сестра – музиканти. Сестра ми е цигуларка и оркестров диригент, завършила е в Москва. Брат ми Байрам е първи обоист в симфоничния оркестър в Анталия, дипломирал се е в Дюселдорф. Другият ми брат Ферхат е завършил специалностите „Обой”, „Орган” и „Хорово дирижиране”. Той се дипломира в Есен. Аз съм със специалност „Виола”, сега следвам „Оркестрово дирижиране” в Измир и водя Академичния оркестър в Анталия…

Промених ли се? - Дa, но в добрия смисъл на думата. Mузиката не е само професия, тя е начин на живот. Колкото повече навлизам в музиката, толкова повече се променям и израствам. Умора? – никога. Продължавам да следвам, въпреки че съм на много добра позиция. Предстои ми да защитя и докторантура (по виола).

- Как Ви приеха в Държавния симфоничен оркестър в Анталия?

- Симфоничният оркестър в Анталия е създаден през 1999-а. Завърших образованието си Германия и се явих на приемен изпит за водач на виолите. Всички колеги бяха много учтиви.

- Вие сте възпитаник на НУИ „Проф. Веселин Стоянов“ в Русе. Поддържате ли все още контакти с училището?

- Да, разбира се, продължавам да поддържам контакти с училището. Благодарение на уважаемата ни учителка и директор Мария Дуканова, успяхме да осъществим няколко проекта. Например през 2005-a участвахме в международния фестивал „Канети”, където преподавахме и участвахме в концерти. След това отново с брат ми Байрам Байрамогуллари направихме рецитал и концерт с Филхармонията в рамките на 50-годишнината от създаването на музикалното училище в Русе. Участвахме в програмата на „Мартенски музикални дни” с оркестъра на бивши ученици на училището, воден от Емил Tабаков.

- Имате общи професионални интереси с Вашия брат Байрам Байрамогуллари, тандем ли сте в живота?

- С брат ми работим по много проекти – камерна музика, соло концерти, наскоро дирижирах, а той беше солист.

- Как се приема изкуството в Турция?

- Класическата музика тук навлиза едва след 1900 година. След създаването на Република Турция Ататюрк кани много музиканти, композитори и музиковеди да създадат музикално образование. Един от тях е Хиндемит, който е починал тук. Oттогава държавата отделя много средства за разпространяването на това изкуство. В момента всички симфонични оркестри, опери, хорове и театри са изцяло на държавна издръжка. Образователните концерти тук са задължителни за оркестрите и това много допринася за привличането на младата публика.

- Музиката е мисия във Вашия живот. Бихте ли направили друг избор?

- О, не, с нищо друго не бих искал да се занимавам. Навлизайки в музиката, все повече потъвам в нея. Друг избор не бих направил.

- Знам, че музикантите имат специално отношение към инструментите, затова може да ни кажете характеристика, която ние не знаем. Виолата като музикален инструмент за вас е…

- Виолата е много душевен инструмент, регистърът на тона й е най-близък до човешкия слух. За това най-добре се възприема всеки нюанс и цвят в тона, усещат се.

Мисля, че съм уцелил точния музикален инструмент, затова ми се отдава да боравя с него по-лесно. Сега, когато вече дирижирам, изправям се пред оркестъра и изисквам определен тон и фразировка, която не винаги се получава. Пред мен има поне 70-80 музиканти, които изразяват себе си и също музицират. Когато взема виолата в ръка и започна да свиря, усещам как лъкът и инструментът се сливат с ръцете ми, извайвам точно така, както усещам или искам да звучи. Удовлетворението е голямо и мисля, че всеки инструменталист има тази съкровена връзка с инструмента си, който му позволява да изрази своята душевност. Ето защо никога няма да престана да свиря.

- Какви изяви Ви предстоят в момента?

- В момента работя над проект за филмова музика, която ще изпълним на откриването на арт фестивала в Измир. След това има програма с „Петя и Вълка” – Прокофиев и „Карнавал на животните” - Сен-Санс. За следващия сезон имам ангажимент към Академичния оркестър на консерваторията в Измир, където ще бъда втори диригент. През месец септември имам участие с камерния оркестър “Bodrum” в Южна Корея, през ноември – рецитал в Измир.