Интервю

Габриела Цанева: Всяко завръщане в Русе ми носи пролет

Поетесата работи над два проекта, с които ще изненада почитателите си

Габриела Цанева: Всяко завръщане в Русе ми носи пролет


◊ ВИЗИТКА

Новата стихосбирка на Габриела Цанева е поредното доказателство, че тя е от авторите, които успяват да се докоснат до тънките струни на душата с поетичните си откровения и разочарования. В „Заскрежени птици” авторката ни въвлича в тайни, без които поезията не може и не би била поезия, а обикновено четиво. Стиховете на Габриела Цанева сякаш се надбягват по белите страници, докато светът се разпада. Мисълта диктува думите, които рисуват картини, картини, картини. Словото е изстрадано, истинско и вълнуващо. В търсене на себе си в този кръговрат и играта на въпроси и отговори как да продължи в този сложен свят на взаимоотношения Габриела Цанева ни приобщава. Прелиствайки стихосбирката, всеки ще се увери, че тъгата преминава в жажда за живот, за свобода, за хармония в заобикалящия я свят.


◊ ИНТЕРВЮ

- Г-жо Цанева, наскоро в Русе представихте новата си стихосбирка „Заскрежени птици”. Как съжителстват поезията и правото?

- Поезията е противотежест на „адвокатската” проза...

 
- Поезията ви е изпълнена с разочарования и тъга. Какво Ви дразни най-много в делничните дни?

- Ритъмът на делника хипнотизира, зомбира ни, изтрива мислите и мозъците ни. Нужен е празник, нужна е нощ, за да се събудим, да бъдем... Тогава откриваме, че нещо сме пропуснали, че може би сме пропуснали да живеем... и идва тъгата. Може би в поезията ми има твърде много тъга, но аз пиша, когато съм тъжна, когато търся, когато искам... да стигна там някъде... Не пиша когато съм весела – тогава се усмихвам...


- Как бихте искали да изглежда света около Вас?

- Е, с повече усмихнати хора... с по-малко недоволни хора... Бих искала да виждам около себе си хора, които искат, а не хора, които са се оттеглили от живота, от света, които гледат изпод вежди случващото се около тях, но не се опитват да го променят. Светът около нас не е много хубаво място, но именно ние сме тези, които трябва да го променят. В тази стихосбирка има едно стихотворение – „Усещане за свобода”... „усещане за свобода/ усещане, не нищо не се „случва”/ а се прави/”... Светът около нас, оня същият, който не ни харесва, животът, който не ни харесва, той не ни се е случил, направили сме си го... или сме пропуснали да го направим такъв, какъвто го искаме... Ще цитирам още едно стихотворение – „Мечтите случват се/ но няма Утре/ защото Вчера е пропуснато”... Ние, като общество, пропуснахме Вчера, пропускаме Днес... и тъжим, че нямаме Утре...


- Вие пишете проза, както и хайку. Освен това и рисувате. Къде се чувствате в свои води?


- „В света на думите и багрите”... харесва ми там, там е красиво... Искам с думи да рисувам картини, искам онзи, който чете написаното да усеща мириса на цветята и докосването на вятъра, да изгаря от жаждата на земята, да тътне с бурята... и да иска свобода, онази, вътрешна свобода, за която граници няма...


- Според Вас книгата на хартиен носител има ли бъдеще?

- Докато ни има нас, които сме се научили да четем от хартиен буквар, мисля, че хартиената книга ще бъде предпочитана... Ние сме онова преходно поколение, което чете с еднаква лекота хартиения вестник и новинарските сайтове в интернет... Черпим информация все повече от интернет..., но книгата не е само информация, тя е усещане, преживяване, съпреживяване... и тук идва навикът, удоволствието от четенето на хартиената книга. Може би електронните четци ще я заместят, може би този момент вече идва, но още не е дошъл...


- Къде Ви харесва аудиторията – в социалната мрежа или на живо проведените срещи с читателите?


- Сега, толкова скоро след премиерата на „Заскрежени птици” в София и представянето в Русе, след тези разтърсващи разговори с читатели, чиито очи още ме горят, се изкушавам да кажа, че живите срещи ми допадат повече. Но и другото общуване, онова далечно, интернетско общуване, не може да бъде отхвърлено. Често човек изразява по-истински себе си не в непосредствения, жив разговор, а чрез дистанцията на писаното слово, в анонимността на мрежата.


- Какви са отзивите на читателите?

- Добри. И многобройни. Много хора ми писаха след срещите „на живо”, други дойдоха на представянията, защото ме бяха открили в интернет.


- Всъщност съвременниците ни интересуват ли се от поезия?

- Оказва се, че се интересуват повече, отколкото съм се надявала. Дълго време се опитвах да отделям адвоката от поета и клиента от читателя. Вече не мога да го правя – все повече клиенти стават читатели и чрез тях откривам, че всъщност хората обичат да четат, обичат да четат и поезия.


- Ще споделите ли част от идеите, над които работите в момента?

- Когато бях ученичка и правех първите си стъпки в литературата, научих важен урок - „никой не чете идеи”... Четат се романи, стихове, дори пиеси, но не идеи... Оттогава не говоря за идеите си, опитвам се да ги напиша. Ще споделя само, че работя върху два проекта, които имат вече реални очертания, но още е рано да бъдат прочетени като роман, стихосбирка, или нещо друго.


- Всяко едно завръщане в Русе с какво ви зарежда и какво успявате да запишете в бележника си?


Заспах под голи
клони. Тичинков прах ме
покри... Пролет ли?

Пролет... Всяко завръщане в Русе ми носи пролет... Пролет като ново начало, като топлина, усмивка, любов, енергия, желание за още...




Автор: Лилия Рачева
12.04.2012 г. 11:35
Посетено: 2054
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/14553-gabriela-tsaneva-vsyako-zavrashtane-v-ruse-mi-nosi-prolet