Кармен Мишу: Писателите са пътешественици из епохите

◊ ВИЗИТКА

Кармен Виктор Мишу-Бойчева e родена на 01.10.1970 г. в гр. Видин. Там завършва Френска езикова гимназия и впоследствие медицина в Букурещ, Румъния. От 1996 г. до 2002 г. работи в Националния център по заразни и паразитни болести - гр. София като научен сътрудник в областта на епидемиологията. През 2009 г. завършва фармация в Констанца, Румъния. В момента със съпруга си, който е акушер-гинеколог, притежават клиника по гинекология с ин витро филиал.

Романът на Кармен Мишу „Тангра и неговият син” е модерна версия на мащабната историческа картина на България от периода от края на VІІІ и началото на ІХ век. Централната фигура в него е кан Крум - от раждането му в студените степи на аварска Панония до разгръщането на неговата мисия като законотворец, обединител и завоевател. Писателката увлекателно разказва за неговото семейство, за близките му, както и за силната му връзка с Алки, неговата майка. Романът впечатлява със сложния образ на кана, който преживява моменти на човешка слабост, както и на успехи.

◊ РАЗГОВОР С КАРМЕН МИШУ

- Госпожо Мишу, „Тангра и неговият син” е поредната Ви историческа книга. Какво Ви предизвика да пишете точно за живота и управлението на кан Крум?

- „Тангра и неговият син” е художествено произведение на историческа тематика. Не бих го нарекла типичния исторически роман, защото езикът, на който е написан, е съвременен, гъвкав и достъпен. Освен фактологическата достоверност, в него има и известна доза въображение. Кан Крум винаги ме е впечатлявал със силата на волята си. Не е лесно да сложиш в ред една страна, в която десетки години е царяло безвластие и политическо интригантство.

- Не мога да скрия възхищението си, че сте пресъздали образа на българския владетел като личност, която има и моменти на човешки слабости и превъзходство над останалите. Трудно ли се пише за царе, станали емблематични за българите?

- И трудно, и не чак толкова. Лесното е, че всички познават митологичната част от царуването на Крум, например как е изкоренил лозята и как от черепа на император Никифор е направил чаша, за да вдига с нея наздравица. Но другото е по-сложно, а именно, че от тази епоха до нас са достигнали твърде малко писмени източници, а ако такива има, то те са или византийски или арабски.

- Какви източници използвахте, с кои историци си сътрудничихте и колко време отделихте, за да съберете оскъдната информация за кан Крум?

- Прочела съм почти всички публикувани писани източници от това време, съгласно списъка, който ми даде моят консултант - проф. Георги Бакалов, най- видният ни медиевист. Към него съм се обръщала с въпроси, когато се е получавало разминаване в изворите, които съм разглеждала и той винаги е бил на разположение да ми отговори. Също така съм ползвала и български научни трудове по археология, за да се запозная с начина на обличане, посуда, украшения и т.н., носещи отпечатъка на тази епоха. Изчела съм стратегията за водене на бой на Юлий Цезар, която ми е послужила, за да опиша баталните сцени.

- Героините Ви имат силни характери. Например майката на кан Крум – Алки, е жена, която взема най-важните решения в живота на сина си. Доколко се намесва въображението?

- Жените в романа са почти изцяло плод на моето въображение. В епоха, когато на жената се е гледало като на работно добиче, е било рядкост някоя от тях да дръзне и да покаже силата си.

- На няколко места подчертавате, че кан Крум успешно е владеел себе си, влизайки в Предела. Според Вас това ли е ключът към успеха за един владетел, изключвам бойната подготовка и аналитичен ум.

- За протобългарите понятието Предел е имало и мистично и фактическо значение. Човек, който е прекрачил в него, значи перфектно се е владеел не само психически, но и физически. Така нашите предци са наричали Нирваната, пълната хармония на индивида с него и с обикалящия го свят. Аз смятам, че не само онези, които са в Предела успяват да овладяват емоциите си. Самият Крум в края на своя живот става подвластен на една рушителна фикс идея. Така че, човек трябва да се усъвършенства през целия си живот. Ключът към успеха е съвкупност от качества.

- Хладнокръвният и отмъстителен български владетел все пак е бил изкушен от истинската любов. Мит ли е връзката му с тракийката Севта?

- Любовта на могъщия български кан и тракийката Севта е един мотив, чрез който в книгата намира място и най-стария етнос по тези земи, а именно траките. Напоследък е модерно да се говори за тях, да се изследват следите, които те са оставили, но не това ме е подтикнало да пиша за тази любов. А по-скоро съм искала да представя Крум откъм човешката му страна – слабата, мъжката, податливата.

- Строгостта и редът, които налага кан Крум предизвикват неодобрение сред подчинените. Какво най-много Ви впечатли от живота по онова време?

- Колкото и странно да звучи - жестокостта ми направи най-голямо впечатление. Това са били кървави и безпощадни времена, когато е оцелявал не най-приспособеният, а най-силният.

- Каква е границата между въображението и историческото време? Трудно ли е за съвременник (визирам в случая Вас) да се пренесе назад във времето?

- За мен никога не е било трудно да се върна със столетия назад. Писателите са своего рода пътешественици из епохите. Винаги ме е интригувал начина на живот на предходните нам. Ако не се потопиш изцяло в тематиката на годините, за които пишеш, нищо няма да излезе!

- В един обемен роман писателят може всичко да каже на читателя, остана ли недоизречено и ненаписано послание към нас?

- Със сигурност все нещо е останало недонаписано. Но, който може да чете между редовете, ще изтълкува правилно посланията в „Тангра и неговият син”.