Италианският прочит във варненската постановка на "Севилският бръснар" от Росини

◊ ИНТЕРВЮ

- Родината на операта претендира с основание да представя по най-добрия начин това изкуство. Кое е италианското във варненската  постановка на „Севилският бръснар” от Росини?

Стефано Сегедони: Подбрах от моя гледна точка сред многото редакции на операта онази партитура, която е възможно най-близко до звучността на Росини, като в същото време отнех много от онези подробности в произведението, които правят един Росини неиталиански.

Антонио Петрис: Същото е валидно и за моя режисьорски прочит, който следва зададената от музиката посока. Оперното изкуство е като една машина, която действа перфектно, когато интригата, предадена майсторски чрез музиката, се пренася върху думите, драматургията и всичко, което се случва на сцената. Както всеки екип, така и нашият се стреми със своята  интерпретация да обогати внушенията на творбата. За нас е особено важно, освобождавайки се от някои детайли и оставайки в същото време верни на Росини, да приближим операта до италианския стил, до италианското светоусещане.  

Салваторе Русо: Стремя се чрез костюмите да пресъздам музикалния образ на героите, каквато е задачата на костюмографа по принцип. Концепцията предполага костюмите за „Севилският бръснар” да визират традицията на съответната епоха. Фигаро присъства като основен персонаж, който движи действието, той носи много хубаво чувство за хумор, оправя заплетените ситуации и прави в крайна сметка всички щастливи. Ще го видите обаче и в типичния палячовски костюм на квадрати. Новото в нашата трактовка се състои в това, че в един момент палячото пренася поведението си от Комедия дел арте и в живота извън сцената.

- Как се изгражда една Комедия дел арте със съвременни художествени средства, така че да бъде адекватна на 21-ви век?

Антонио Петрис: В изкуството винаги трябва да се търси нещо различно. Използвайки принципа на театър в театъра, в „Севилският бръснар” ние внасяме марионетен театър, чийто режисьор е Фигаро. В един момент Фигаро изоставя своя куклен театър и продължава режисьорските си занимания извън сцената. Идеята е, че измисленият и реалният живот, изкуството и животът непрекъснато се преплитат.

- Как отговориха на Вашите изисквания солистите, хорът, въобще екипът?

Стефано Сегедони: С италианските артисти нямахме никакъв проблем, с българските солисти и с хора работихме също много добре. Разбира се имаше нужда от превод и обяснения, докато изясним представата си за нещата.

Антонио Петрис: Смятам, че най-важното е да се получи добър спектакъл като резултат от общите усилия на целия екип. Но ако питате кой в спектакъла е по-важен - дали диригентът или режисьорът, за мен водещата роля принадлежи на диригента. Да не пропусна да отбележа в постановъчния екип добрата сценография на Грета Подеста и хореографията на Джузепе Паренте. Може да се каже, че ние всички се открихме един друг като творци във варненската постановка на „Севилският бръснар” и именно в това се крие смисълът на съвременните копродукции, като възможен способ срещу кризата.  

- Как виждате съвременното развитие на операта?

Антонио Петрис: Не можем да кажем, че сме щастливи от развитието на операта в съвременния свят. В него едва ли не се оказва, че всичко друго е по-важно от културата. Не само в Италия, в целия свят се наблюдава тази негативна тенденция и единственият начин да й противостоим е като правим добро изкуство на високо равнище. За съжаление, в Италия на ръководни постове в изкуството се издигат хора, които не са артисти. При вас в България е по-добре. Ето директорката на ТМПЦ Варна Даниела Димова е оперна певица, разбрахме, че и на други места мениджърите на оперните театри идват от артистичните кръгове. Важно е това, защото само един човек на изкуството може да защити неговите истински стойности.  

Салваторе Русо: Аз безкрайно ценя класата на българските оперни певци и българската певческа школа. Имате прекрасни гласове. Приятел съм и съм работил с Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Николай Гяуров, Борис Христов също беше много скъп мой приятел. Работя не за пръв път в България и оставам винаги с добри впечатления.

- Премиерата на „Севилският бръснар” през 1816 г. претърпяла провал, но пък третото представление било толкова бравурно, че публиката съпроводила Росини чак до дома му с викове “E Viva” и факли. Да приготвяме ли вече факлите за премиерата във Варна на 12 април?

Тримата: Задължително! (смеят се)

Варна, 6 април 2012 г.