Интервю

Искра Радева: Духовността е тази, която ни спасява…

Интервю за театъра и за живота

Искра Радева: Духовността е тази, която ни спасява…


◊ ЗА АКТРИСАТА

Неостаряващата любимка на българската публика Искра Радева гостува с театъра си и постановката „Квартет за двама” в Кърджали по случай 27 март, Международния ден на театъра. Тя има стотици роли в театъра, киното, телевизията, естрадата. През 1997 г. създава свой театър (”Искри и сезони”) и оттогава се проявява и като продуцент и режисьор.


◊ ИНТЕРВЮ С ИСКРА РАДЕВА

- За Искра Радева искрица радост или все още буен огън е театърът като съдба?


- Той си е огън и ще остане такъв до края. Ако не останат искрици за него, значи всичко вече ще е свършило. Щом като веднъж се е разгорял обаче, актьорът си умира с този огън.


- Далече от родината, във Виена, наскоро празнувахте рождения си ден (21.03.), пак с театър, разбира се. Това традиция ли е и защо?

- Не беше планувано специално и това съвсем не е традиция. Но се е случвало често да го празнувам извън родината си. Особено са ми допадали тези случвания, защото винаги е било много различно, особено, екзотично, бих казала. И най-вече много сърдечно. Както стана и сега. Колегите ми от Виена бяха приготвили много изненади, но най-много ме зарадва успехът на постановката „Безпаметна любов”. Казаха ми, че толкова много публика не са били виждали в залата на Лихтенщайн, че тя не е била толкова пълна от концерта на Лили Иванова. А после имахме и срещи с публиката.


- Затова пък Деня на театъра почитате с постановката „Квартет за двама” в Кърджали…

- Тази постановка публиката в Кърджали не е гледала, а тя прави голям бум в цяла Европа. В Украйна например се играе в 27 театъра. Тя е една съвременна романтична комедия, с прекрасен диалог, с неочаквани драматични и комични обрати, и с много истински човешки взаимоотношения. В главните роли сме двамата с Антон Радичев, но има и двама млади актьори (Цветана Горкиева и Благой Бойчев), прекрасни наши колеги, които блестящо се справят с ролите си.


- Наближава и 1 април. Театърът често отдава значимото на тази дата. Смехът през сълзи и сълзите през смях ли са спасителната комбинация и рецептата срещу днешната безнадеждност и духовна апатия?

- Мисля, че трябва да има и от двете. Защото те са нашият истински живот и изкуството го отразява. Къде по-хиперболично, къде по-истински, но без да бяга от него, а да показва различните гледни точки към неговите различни аспекти.


- Как съвременният театър откликва на днешните проблеми, на днешната криза, на повсеместното разрушение и опустошение? Дори и любовта и обичта не могат да удържат на тази апокалиптична вълна. И ако това е част от пътя, може би той се отнася с известно съчувствие и разбиране?

- Няма как театърът да не откликва на днешната ситуация, която е доста тъжна, понеже преживяваме, вследствие на трудния ни бит, много тежки и трудни дни. Вярвам, че духовността има силата да облекчи поне малко положението ни, тежкия битовизъм, който преживяваме. Но това, че духът ни е отпаднал и духовността в България е доста замряла, е много пагубно. Не бива хората да се отказват от възможността да се разтоварят малко чрез различните културни прояви. Защото духовността е тази, която ни спасява.


- С какво послание ни помага в тази посока „Квартет за двама”? Дали ще дойде, според Вас, скоро времето, когато и двама ще могат да правят квартет, а не както в пиесата, т.е. идва ли времето за градеж и за надграждане?

- Това време отдавна е настъпило, но не знам защо някак си в душите си още не сме готови за него. Затова трябва да си възвърнем огнения дух.


- Какво трябва да се случи, за да го разгорим отново?

- Той си е даденост за всички хора, но често забравяме това. Ето, да вземем  руснаците, които никога не са били по-добре от нас, дори бяха и по-зле, но техните театри и концертни зали винаги са били и са пълни. Те винаги са намирали упование в изкуството, в духовността и това ги е спасявало от тежкия им битов живот. Така и по-леко преживяват трудностите, пък и те винаги са имали усещането, че, страдайки, изпълняват някаква своя кармична мисия. А ние, българите, нямаме такива виждания. Но и ние ще си ги припомним.


- Тази година театърът Ви „Искри и сезони” става на 15 години. Ще продължава ли да разгаря искрите на театралното изкуство, независимо от идващите трудни сезони и години?

- Да, разбира се. Годишнината също ще отпразнуваме подобаващо. В никакъв случай не искам да спираме. И искрите на нашето изкуство ще продължават да стигат до зрителите от всички възрасти и във всички сезони.


- Недялко Йорданов скоро написа в свой стих, че младостта се завръща отново чрез вярата в нея. А коя е Вашата формула на нестихващия младежки дух, който носите, и за така разностранните ви дарби и пориви?


- Рецептата се крие най-вече в моя работохолизъм. Най-хубавото нещо за мен е да правя нещо стойностно. А свободата и независимостта, които получих, откакто създадох театър „Искри и сезони”, още повече подкрепят духа ми, дават ми сили, държат ме в постоянна кондиция, освобождават ме от компромисите… А така и по-уверено и трайно се печели интереса, любовта и доверието на публиката.


- С какви чувства и послания дойдохте в Кърджали?

- Следя положението в града ви, запозната съм с проблемите му (дано по-бързо се решат), които не са много по-различни от тези в другите градове. Така е и в целия свят, но има народи, живеещи в много по-тежки кризи, без да им липсва обаче чувството за щастие от това, че са живи и че могат да изживеят пълноценно определеното им земно време. Затова ви пожелавам повече настроение, повече духовни трепети, повече желание за живот и за работа, повече усмивки и добри енергии. И тъй като подобното привлича подобно, това е начинът да се заредим с повече положителни сили.


Интервюто взеха: Лияна Фероли и Маги Караиванова
Автор:
29.03.2012 г. 19:29
Посетено: 1519
Етикети: театър, актриса, театрални новини, интервю, спектакъл в Кърждали, Квартет за двама, Искра Радева
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/14460-iskra-radeva-duhovnostta-e-tazi-koyato-ni-spasyava