Евелина Ламбрева Йекер: Родителите винаги грешат, макар и да правят най-доброто за децата

В последния си роман писателката визира тайната на семейство Щум

◊ ВИЗИТКА

Евелина Ламбрева Йекер е добре позната на българските читатели със своите творби. Тя е автор на на стихосбирките "Скок към слънцето" (2006), "Затворен прозорец" (2007), "Между Матерхорн и Шипка" (2007), "Sammle mich..." (нем. ез., Цюрих, 2008), на сборниците с разкази "Влакът за Амстердам" (2008), "Unerwartet" (нем. ез., Люцерн, 2008), "Бунище за цигулки" (2009) и на романа "Защото говорехме немски" (2011). Тази година Евелина Йекер изненада читателите с новата си книга "Обядът на семейство Щум". В романа героите ни разкриват сложните човешки взаимоотношения в един подреден свят в страни като Германия и Швейцария. Проблемите в семейство Щум със сигурност ще развълнуват всеки посегнал към четивото. Оказва се, че те са идентични за всяко едно общество и грешките, които родителите допускат при възпитанието на децата се оказват фатални. Действието в романа е многопластово, динамично и увлича читателя с неочакваната развръзка.


◊ РАЗГОВОР С ЕВЕЛИНА ЙЕКЕР

- Г-жо Йекер, романът "Обядът на семейство Щум" (2012) е последната Ви книга, която излезе на книжния пазар в България. В романа Ви има галерия от образи - сложни и многопластови. Всъщност как се роди идеята да напишете книгата?

- Колкото повече минава времето, толкова повече се убеждавам, че всеки човек е един малък космос, населен с безброй светли, полусветли и тъмни светове. И както космосът, така и човекът са в крайна сметка неопознаваеми. Съвместното съжителство и борбата на взаимноотричащи се вътрешни светове ме занимават отдавна, затова и творческият ми интерес е насочен към тези феномени. Човекът със своята многолика природа си остава за мен една от най-големите загадки, а привлекателната му тайнственост породи у мен идеята за „Обядът на семейство Щум“.

 
- В повествованието е прокарана и идеята, че възпитанието на децата не е маловажен факт. Всъщност това е период, в който формираме психиката на малкия човек. Днес сме свидетели на агресията, на маниакални увлечения - резултат от родителски грешки... Какъв е Вашият коментар?

- Темата за крайностите във възпитанието на децата е една от основните теми в романа „Обядът на семейство Щум“. В едната крайност попадат сестрите и братът Щум, които в детството си са били подложени на строго, изпълнено със забрани, рестриктивно, табуиращо сексуалността възпитание. В другата крайност се намират учениците-насилници, наслаждаващи се на едно либерално, антиавторитарно възпитание, в което отсъстват откази, наказания и забрани, а границите по отношение на общоприетите норми имат мъгляв характер. И когато все пак се появява един такъв отказ от страна на родителите, той изглежда толкова абсурдно неприемлив за дъщеря им, че става повод за чудовищна агресия спрямо случайни хора.

Сещам се за една мисъл на Фройд, според която от всички роли, родителската е най-лошата. Напълно съм съгласна с тази мисъл. Наистина излиза, че родителите винаги грешат, макар и да не искат, макар и да се стремят (според своите собствени виждания!) да направят най-доброто за детето си. Според мен това е така, защото родителите са хора, а не свръхчовеци, каквото е очакването към тях.

 
- Отмъщението на тийнейджърите е сцена, която е показателна, че не само в България има насилие и агресия. Оказва се, че това е световен проблем. Къде е разковничето? Например какво се предприема в Германия и Швейцария, как се справят в подобни ситуации правните институции?

- Детско-юношеската агресия е явление, което с нарастващите си размери буди все по-силна тревога и придобива все по-голямо значение в индустриализираните общества. Въпросът е много сложен, затова ще си позволя да изброя само няколко фактора, чието влияние е всепризнато за благоприятстващо изграждането на агресивно насилническо поведение у деца и юноши: емоционална неприютеност в семейството; необщуване между родители и деца, особено в пубертета; липса на спокойствие и постоянство у дома и в училище; липса на стабилна идентичност; липса на ориентири в развитието - на положителни образи за подражание, на правила, на религиозни ценности; възпитание в егоизъм и саможивост; липса на изградени навици за справяне с фрустрациите и стреса в ежедневието, неспособност за себевладеене; консумация на възхваляващи насилието филми и компютърни игри, които проповядват, че на всяко насилие трябва да се отвръща с насилие; наличие на празнота у младежа по отношение на смисъл и цел в живота (тази празнота бива често запълвана компенсаторно от цели и смисъл, изградени в младежката група/банда, в която подчиняваш ли се на нормите й за поведение, печелиш онова внимание, признание и уважение, които ти липсват вкъщи или в училище).

А на въпроса, как се справят в подобни ситуации правните институции в немскоговорещите страни - един възможен пример за такова справяне може да се прочете в „Обядът на семейство Щум“.

 
- Повечето от типажите Ви са преуспели в обществото. Представяте двойствената им същност. Дълбоко в себе си те се раздират от страсти, забрани, противоречиви мисли, които все пак излизат наяве и не остават между четирите стени. Защо искате да покажете другото им Аз?

- Защото то е също част от тяхната човешка същност. Освен това, постмодерната „пачуърк“ идентичност на героите е тясно свързана и с въпроса за границите в различни области от живота на все по-глобализиращия се и все „по-свободен” гражданин на планетата. Забележете, главните герои на романа постоянно сноват между някакви (халтави) вътрешни и/или (условни) външни граници, предизвикват гранични ситуации, изпадат (не по своя воля) в такива. Затова избрах и действието в романа да се развива основно в граничната област между Германия и Швейцария, в околностите между гр. Базел и гр. Фрайбург им Брайсгау, които познавам добре. Колкото и невероятно да звучи, само границата между двете държави се оказва единствената стабилна и непроменлива граница сред всички останали гранични зони, с които се занимава романът.

 
- Докато четях романа, имах усещането, че се доближавате до Макс Фриш, който анализира обществото, в което е живял. В името на романа „Обядът на семейство Щум“ е заложена символика, която ни подсказва, че близките не се познават… Защо избрахте това заглавие?

- В името на заглавието е залегнала семейната тайна на родителите, с която те са живели дълги години, и не издържайки на натиска й, един ден се самоубиват заедно. Премълчаването, неговоренето за сериозни семейни проблеми е залегнало в избора на фамилното име. Поради точно това мълчание, поради неспособността да разговарят открито за неприятни неща, да търсят разрешението им чрез открита комуникация, родителите на Конрад, Верена и Силвия слагат край на живота си, вместо да поемат по пътя на диалога и в края на краищата да се разделят. Постъпката им обаче се превръща в постоянно тлеещ източник на чувства за вина у децата, чийто живот започва да се определя от един непрестанен и ирационален стремеж към успех и известност. Само успехът е временната пломба, която успява поне за малко да облекчи дъщерите и сина от страданието, предизвиквано им от фантазираната вина за самоубийството на родителите. Но стремежът към успех и слава на всяка цена, израждат и успеха, и славата в гротескни форми...


- Следя творчеството Ви и откривам, че разказите и романите ви са с неочакван край. Вместо хепиенд героите сякаш остават в задънена улица. Защо?

- Отвореният финал едва ли може да се нарече „задънена улица“, тъй като той, от една страна, загатва множеството алтернативи за развитие, с които разполагат героите, а от друга страна, предоставя възможност на читателя, включвайки собственото си въображение, да доизмисли, по начин, по който на него му се иска, по нататъшната съдба на персонажите. Доизмислянето от читателя се превръща в своеобразно огледало на него самия - чрез своето индивидуално доизмисляне на историята, той бива конфронтиран със собствените си стаени желания, копнежи, стремежи, а понякога и със своите травми и страхове.




√ Книги от Евелина Ламбрева Йекер може да поръчате онлайн от "Книгосвят":
->> Обядът на семейство Щум
->> Защото говорехме немски

Автор:

Лилия Рачева

Публикация:

29.03.2012 г. 09:24

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

възпитаниеобществолитератураЛилия РачеваинтервюЕвелина Ламбрева Йекер

Посетено:

2440

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/34/news/14451-evelina-lambreva-yeker-roditelite-vinagi-greshat-makar-i-da-pravyat-nay-dobroto-za-detsata