Камен Бонев: Благодарен съм на хората, които ме направиха творец

◊ ВИЗИТКА

Камен Бонев е роден на 28 ноември в град Варна. Завършил е НУИ „Проф. Веселин Стоянов” – Русе, паралелка изобразително изкуство. Днес талантливият художник живее и работи в Дубай. Причината да се свържа с него е старото ни познанство, датиращо от ученическите му години, и препоръката на директора на Русенската гимназия по изкуства. Мария Дуканова определи Камен Бонев като един от възпитаниците, успешно реализирал се извън пределите на България и жънещ творчески успехи.

◊ РАЗГОВОР С ХУДОЖНИКА

- Камене, случаен ли е твоят избор да работиш и живееш в Дубай?

- Благодаря, че се свързахте с мен. Много се зарадвах като получих покана за интервю точно от русенски вестник. Русе винаги ще бъде много специален и обичан от мен град. Тук са всичките ми преживявания и прекрасни спомени от ученическите години. Градът е уникален сам по себе си с неповторимата си красота, хората, приятелите. В Дубай съм от шест години. Бях поканен от мой приятел за проект и така се установих. Престоят ми в Дубай не е случаен.

- Как протичат твоите делници?

 - Работя с много любов, почти всеки ден съм в ателието. Делниците ми са доста динамични и разнообразни, преподавам в две арт интернационални училища. Автор съм на няколко проекта.

- Какво учиш в момента, с какво се занимаваш?

- Много правилно, човек се учи цял живот. Moeто обучение приключи, сега преподавам. От януари досега съм направил три изложби. Едната от тях е самостоятелна. Другите две са авторския ми проект, в който участват 8 колеги от Франция, Англия, Индия, Ливан, САЩ, Германия, Нова Зеландия, Обединени арабски емирства. Предстоят ми изложби в Барселона, както и в Ню Йорк. Дай, Боже!

 - Какво е мястото на твореца в Дубай и кои хора си позволяват да купуват картини?

- Не мога да конкретизирам мястото на твореца в Дубай, но съм спокоен и доволен – занимавам се с това, което обичам, и изкарвам парите си. Дубай е място, където можеш да срещнеш хора от цял свят. Случвало се е да бъда в компания с творци от пет континента. Няма определени хора, които да си поръчват картини. Има клиенти, които могат да си позволят да си купят картини и ги оценяват.

 - При всяко завръщане в България намираш ли променени сънародниците си?

- Не желая да коментирам ситуацията в България, нямам това право, защото живея извън пределите й. Но моята родина е уникална с природата си, семейството ми е там, което много обичам, приятелите ми. Всичко ме зарежда позитивно, когато се върна. Възхищавам се на всяко кътче от природата. Изложбата ми „MY WORLD” e посветена на България. Творци като Пламен Монев, Георги Радулов, Вергиния Пенчева, Мая Кубратова, сигурно ще пропусна някой, моля да ме извинят, забелязвам, че въпреки тежката обстановка в бита и културата, са станали по-силни и мъдри, правят прекрасни неща. Тук ще отговоря, че винаги са били истински. Пламен Монев е най-добрият ми приятел, преподавател и човек, с който никога не съм се разделял, въпреки че физически ни делят хиляди километри. Казвам с гордост, че имам такъв човек до себе си. Мисля, че в Русе познават таланта, интелекта и добротата на този художник. Уютът и спокойствието съм го намирал в неговото ателие, дом и сред семейството му.

- Какъв стандарт на живот подсигурява Дубай за един български творец?

- Нормален стандарт, който ми дава спокойствието да се занимавам с любимото ми занимание, без да се замислям как ще оцелявам и как да си подсигуря нормален живот.

- На какво те научи животът в чужбина? Какви перипетии те направиха силен и устойчив, а може би и независим?

- Животът в чужбина не е лесен, както навсякъде по света. Харесвам Дубай, защото тук не съм човек втора ръка. Тук всички сме равни, но е важно доколко си професионалист в това, с което се занимаваш. Научих се, че не сме най-добрите в света, както обичаме да казваме. Опитвам се да погледна през очите на хората от цял свят и да оценя, че имат, че имат свой начин на мислене, живот, култура, изразяване, традиции, и да ги приемам, както те приемат и ценят българите и най-вече изкуството, което правя. Колкото до нещата, с които съм се сблъскал и преживял, да, правят ме силен.

 - Връщаш ли се често към спомените за НУИ "Проф. В. Стоянов". На кого би искал да благодариш?

- Винаги живея с тези приятни спомени от прекараното време в Русе. Много съм щастлив и горд, че завърших НУИ "Проф. В. Стоянов". Беше невероятно, но доста кратко. Винаги съм казвал, че предпочитам да завърша още веднъж гимназията пред всички академии, където и да било по света. Научих много неща. Щастлив съм, че се докоснах до хората, които положиха основите не само на твореца, a и на човека. Цяло щастие е да се докоснеш до кухнята на един велик скулптор Бай Георги – Георги Радулов, до живописта на Джина – Вергиния Пенчева. Радвам се, че с всички имам приятелски отношения. Живея с всеки спомен за тях. Искам сърдечно да благодаря на: Пламен Монев, Георги Радулов, Вергиния Пенчева, Иван Иванов-Йоаний, Мая Кубратова, Златка Стойкова, Гриша Кубратов, Мария Дуканова..., на всички приятели от Русе и гимназията.

- Камене, мислил ли си за предстоящи изяви в Русе?

- Надявам се скоро да осъществя изложба в Русе, длъжен съм да я направя.