Интервю

Творчеството е най-божествената дарба, която имаме. И един ден тя ще промени света

Интервю с Ернестина Шинова

Творчеството е най-божествената дарба, която имаме. И един ден тя ще промени света


◊ ВИЗИТКА

Ернестина Шинова-Слабакова е родена е на 2 юли 1963 година в град София в семейството на писателя Чавдар Шинов. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" със специалност актьорско майсторство в класа на Любомир Кабакчиев. Специализира в Италия в „Belle Arti", играе в Бургаския театър, а в момента успешно се изявява в телевизионното предаване „Комиците“. Придава особен колорит и особена енергия в театралното и филмовото пространство у нас. И това се дължи на органично-духовната наситеност на нейната дарба, на нейната естествена и непринудена творческа природа, която, за наша радост, е успяла да се наложи над желанието й да става лекар. С нея сега ни „лекува” доста по-успешно.

Неотдавна Андрей Слабаков и съпругата му Ернестина Шинова гостуваха в Кърджали с проекта „Пристигащо кино”, чрез който се цели да се показват български и руски филми. А също и да се компенсира вече липсващата в много градове възможност, поради липса на киносалони, за разпространението на така обичаната масова кинокултура. Въпреки че двамата често са на различни мнения и спорят постоянно, поне имат еднакви възприятия за кино. Особено когато става дума за комедия на абсурда, както в съвместния им филм „Хиндемит”. За двете си роли в него Ернестина печели награда за най-добра актриса на Фестивала на българския игрален филм "Златната роза" (2008). Смята, че тя е по-приказлива, пиперлива и практична от двамата. И че Андрей е много по-чувствителен, раним и по-романтичен от нея. Не са позволили на брака им да ги промени и разчитат на взаимните си провокации.


◊ ИНТЕРВЮ

- Ернестина, как сама бихте се представили и охарактеризирали накратко?

- Като една силна жена, неинтересуваща се много от мнението на другите. Също и доста изнервена от работата. Но и доста търпелива, защото живее с най-лудия човек Андрей Слабаков, който, за да бъде изтърпян, наистина трябва да бъде обичан много силно.


- Затова, може би, трябва да балансирате тази доста сериозна и трудна роля в живота с т.нар. „леки” персонажи, които изобщо не взимат живота на сериозно?

- Да, но ако трябва да съм честна, точно сега ми се иска и се чувствам готова за някоя "дълбока" роля... Пък и с играта ми в "Комиците" не мога да покажа всичко от себе си, а би ми се искало.


- Изненадвате ли се още по отношение на скритото във Вас? Как и доколко преоткривате себе си?

- Тъй като всеки човек е творец на самия себе си, не мисля, че може някога напълно да се познае, особено при непривични и непознати ситуации. Пък и творчеството е един непрекъснат и градиращ процес.


- Може би затова помага много и пълният контакт с публиката?

– Да, неразривната връзка с нея много помага за доизграждане на творческите замисли, стига играещият да се превъплъти изцяло в ролята си, да се слее с нея. Дори най-малкото отклонение и най-малкият фалш се усещат от гледащите го и нещата не се получават. Докато пред камерата нещата не стоят така. Там всичко ти е подредено и липсата на живата връзка с публиката прави нещата и по-лесни, и по-трудни. А аз обичам живия диалог с публиката, искам да разбера мнението й за това, което правя. Затова с нетърпение чакам всяка среща с нея, това ме зарежда с положителна енергия.


- Каква е, според Вас, целта на творчеството?

- Преди всичко да събужда заложения в човека божествен потенциал да играе, да твори, да се радва на възможността си да претворява себе си и света. Както и вярата, че може да направи нещо красиво. За жалост обаче, това все още не се случва. Може би, защото народът ни не е научен да цени изкуството. И това много ме натъжава и възмущава...


- Не трябва ли тези ценности и дарби да се събуждат още отрано в децата?

- Разбира се. Това усещане за изкуство трябва да бъде "събуждано" още от най-ранната възраст на децата и това изцяло зависи от средата, в която живеят и от тяхното възпитание. А сега в епохата на „Водолея” ще имаме все по-голяма нужда от съзнателното и отговорно използване на заложените в човека творчески сили.


- Смятате ли, че тук творческите среди могат да отговорят адекватно на тази необходимост?

- Те го правят и сега, но ако има отсреща кой да приеме тази провокация. Но, ако един човек не е научен да обича и цени изкуството, това няма как да стане.


- Вярвате ли, че човечеството ще успее да се научи да използва разумно своята огромна творческа сила?
 
- Винаги има надежда. Тук особено могат да помогнат и поновому ориентираните творчески търсения. Вярвам, че един ден и човекът може да се научи да твори така, както и създалият го най-голям Творец. Но това няма да стане на този етап. Защото съвременното ни общество сега е духовно болно и първо трябва да осъзнае тази своя „болест".


Автор: Интервюто взе: Лияна Фероли
04.02.2012 г. 18:44
Посетено: 2116
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/14038-tvorchestvoto-e-nay-bozhestvenata-darba-koyato-imame-i-edin-den-tya-shte-promeni-sveta