Интервю

Поетесата Аксиния Михайлова за Фестивала на поезията в земята на амазонките

Интересът към поезията трябва да бъде култивиран от ранна възраст и това до голяма степен зависи и от нас

Поетесата Аксиния Михайлова за Фестивала на поезията в земята на амазонките

С Аксиния Михайлова разговаряме след завръщането й от гр. Орду, където тя участва във Фестивала на поезията, който се проведе от 19 до 22 октомври т.г.


- Аксиния, използвам случая да те поздравя за участието ти във Фестивала на поезията в гр. Орду – Турция! Каква е традицията на този фестивал, как митичният древен град приютява съвременното изкуство?

Орду е пристанищен град на Черно море, основан от милетските гърци около VIII век пр.н.е. под името Котиора, а още по-назад във времето легендите го свързат с амазонките, Язон и Златното руно.

Поетичните и културни традиции в града датират от третото десетилетие на ХХ век и макар че светът днес се тресе от икономическа криза, всички институции в града и региона са обединили усилията си, за да превърнат Орду в културна и артистична столица. Вече са направили доста: Първи международен симпозиум по скулптура с камък през миналата година, Седми международен театрален фестивал за деца и младежи в началото на лятото. Тази година се проведе Вторият международен фестивал на поезията. Да си призная, малко им завидях. За оптимизма, за гостоприемството, сърдечното отношение и усмихнатите им лица.

 

- Сподели ни впечатленията си от фестивалния дух?

Впечатли ме, че не само при откриването на фестивала, което се проведе в превърнатата в културен център черква Ташбаши, но и на голяма част от събитията, в залите присъстваха областният управител, кметът на града, ректорът на Университета в Орду и други официални лица, което е почит към поезията и ставащото в техния град. Наред с поетичните четения и срещи със студенти и ученици от града и околните села, имаше и откриване на изложби – фотография и живопис, както и няколко блока с дискусии на различни теми – следи и влияния в балканските литератури, миграция и литература, какво е да бъдеш писател в мултикултурно общество, провинция и литература и много други. И на трите следобедни дискусии присъстваше група от десетина ученици от местния английски колеж (явно дошли по собствено желание, защото не забелязах никой да ги води и контролира), облечени в красиви униформи – с различни модели и цветове на униформите бяха и учениците от другите училища...

 

- Да, ти работиш като преподавател по чуждоезиково обучение в столично училище и е напълно естествено у теб да възникват „образователни” аналогии..

Неминуемо... Та, тези младежи държаха в ръце издадения с творби на участниците във фестивала алманах на турски и английски език, непринудено контактуваха с поетите по време на почивките и ни задаваха въпроси от всякакво естество. Колкото и да не ми се искаше да правя съпоставки с българските им връстници, тя се налагаше и ме караше да се чувствам малко тъжна. Защото интересът към поезията трябва да бъде култивиран от ранна възраст и това до голяма степен зависи и от нас, ако искаме да имаме читатели и някой все пак да купува книгите ни.

 

- Колцина бяха участниците във фестивала и от кои държави?

На фестивала в Орду присъстваха около четиридесет поети, десет от които чуждестранни гости от България, Гърция, Хърватска, Македония, Албания, Унгария, Финландия и Украйна, като идеята на второто издание е да се обърне поглед главно към балканската поезия.

 

- Кои бяха представителите на България? Има ли определени принципи за участие?

Българското участие в рамките на фестивала освен поетично беше и театрално. На 20 октомври на сцената на Общинския театър в Орду – Черно море, се състоя премиера на пиесата на Христо Бойчев „Жената на полковника“, която беше посрещната наистина с въодушевление и аплодисменти от препълнената зала. За съжаление, авторът не присъства на премиерата. Театър Черно море, в чийто салон се провеждаха и дискусиите ни, е първият турски театър, създаден през 1964 г., извън големите градове на Анатолия, и е единственият, който никога не е затварял врати през всичките тези години.

Що се отнася до принципите на участие – не знам точно. Получих в началото на годината писмо от Кадрие Джесур, която е една от най-активните преводачки, които популяризират българската литература в Турция, и обратното, разбира се. Не я познавам лично, не съм се виждала с нея – за съжаление. Тя ме попита дали бих искала да взема участие в този фестивал. Преди година-две, друга преводачка и поетеса публикува в Истанбул цикъл мои стихотворения и може би оттам. Ако въпросът ти е дали е чрез личен контакт поканата, за да не използвам думата „връзки” – не, не е. Въпрос на шанс и на текст. Или може би в обратен ред.

 

- Каква е перспективата на фестивала за догодина?

В поздравителна реч при закриване на фестивала кметът на града, г-н Торун, обяви, че по време на Третия фестивал на поезията ще бъде открит Международен дом за поети и литератори, който се реконструира в момента, а директорът на фестивала, г-н Тепе, изразявайки надеждата си да превърне града в литературно пристанище, заяви, че прозорците на Орду са отворени за света.

И докато гледах сутрин морето, ми се искаше поне един български град или село на отсрещния му бряг да пожелае да отвори сърцето и прозорците си за поезията.

 

Благодаря ти за беседата, Аксиния! Пожелавам ти успехи във всяко житейско поприще и занапред!

Автор: Илиана Илиева
11.11.2011 г. 16:52
Посетено: 1496
Етикети: поезия, Илиана Илиева, Аксиния Михайлова, поетически фестивал, Фестивал на поезията, балкански поети, български участници, фестивал в Турция, град Орду
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/13529-poetesata-aksiniya-mihaylova-za-festivala-na-poeziyata-v-zemyata-na-amazonkite