Интервю

Петя Стефанова: Флейтата е частица от моята душевност

Русенката е наследница на големия български композитор, пианист и педагог проф. Димитър Ненов

Петя Стефанова: Флейтата е частица от моята душевност
На снимката: (отляво надясно) Петя Стефанова, Радослав Николов, проф. Юлия Ценова и Росен Идеалов


◊ ВИЗИТКА

Петя Стефанова е родена през 1980 година в град Русе. Завършва НУИ „Проф. Веселин Стоянов” през 1999 г. в класа по флейта на Георги Георгиев. През 2004 г. завършва обучението си в ДМА „Проф. Панчо Владигеров” със степен "Магистър" в класа на проф. Георги Спасов, а през 2005 г. завършва специалността "Музикална педагогика". В момента специализира камерна музика при проф. Виктор Чучков. Участвала е в майсторските класове на проф. Андраш Адорян, проф. Барбара Гислер, проф. Ренике Смилде, проф. Жерар Бургойн, проф. Волфганг Шулц и Ашли Соломон.

Лауреат е на национални и международни конкурси, между които: "Надежди, таланти, майстори" – Добрич - Албена 2003 - I награда и Специалната награда на "Съюза на българските композитори"; „Светослав Обретенов" - гр. Провадия 2004 - I награда; "Музиката и земята" - София 2005 - I награда. Била е солист на Русенска филхармония през 1998 г. и на Академичен симфоничен оркестър при ДМА - 2003, 2004 и 2005 година. От 2004 г. е постоянен член в състава на Нов симфоничен оркестър. Изнасяла е концерти в България, Румъния, Гърция, Унгария, Чехия и Австрия. Има реализирани записи за БНР и БНТ.

 

◊ ИНТЕРВЮ С ПЕТЯ СТЕФАНОВА

- Петя, кой е „виновникът” музиката да бъде основен фактор в твоя живот?

- Музиката е белязала професионалния ми път и е изключително важна част от живота ми, благодарение на моето семейство. В рода ми има както професионални музиканти, така и семейна традиция - три поколения назад всички да свирят на пиано, или цигулка, години наред. Много съм горда, че съм кръвна наследница на големия български композитор, пианист и педагог проф. Димитър Ненов. Благодарна съм на родителите си, които ми дадоха възможност да се занимавам с това, което истински обичам. Моят брат също е музикант, в момента е преподавател в Музикалната Академия, катедра „Тонрежисура”. Дъщеря ми свири на пиано и е ученичка в НУИ Русе, в класа по пиано на Евгени Желязков.


- Съжаляваш ли, че не работиш в Русенската опера като флейтист?

- В Русенска опера (ОФД) работих три години като флейтист. Преди това бях четири години постоянен член в състава на Нов симфоничен оркестър, София. Свирила съм в разнообразни камерни и оркестрови формации. Мисля, че оркестровият опит е изключително важен. Русенската опера не е част от миналото ми, тъй като често получавам предложения за участия. Разбира се, на този етап ми се налага да съчетавам тези ангажименти с преподавателската си дейност.


- Тъй като говорим за флейтата, съжаляваш ли, че точно такъв музикант си?

- Обичам класическата музика и се радвам, че съм класически музикант. Вярвам, че един музикант е добре да владее повече от един инструмент, но със сигурност всеки усеща този, който най-истински съответства на душевността му. За мен това е флейтата. В някои азиатски страни флейтата и флейтистът са на голяма почит. В Корея например, където работих известно време, останах много впечатлена от традициите, свързани с този инструмент, а и от разпространеността му. Почти всяко дете, което свири на музикален инструмент за обща култура, избира именно флейтата. Тя е и с много традиции в техния фолклор. Същото важи и за Индия, където флейтата винаги е свързана с митичното внушение, което носи.


- Знам, че си преподавател в Русенски университет. Концертите, публиката, репетициите, липсват ли ти, Петя?

- Напротив, мисля, че успешно се допълват. Изпълнителският опит е много ценен във всяко отношение. Обичам публиката, репетициите, концертите, не съм спирала да ги правя. Имах камерен концерт този сезон в рамките на фестивала „Камерна сцена - София” в СГХГ. Също така, с преподавателката по пиано в НМА – доц. Маргарита Кръстева и младия челист Атанас Кръстев направихме бароков концерт в зала „Димитър Ненов” на Музикалната академия. Публиката го възприе много добре; тези дни разбрах, че в списание „Музикални хоризонти” има хубава рецензия за нас, което ме радва.


- Студентската аудитория пред какви изпитания те поставя? Със сигурност усещането да преподаваш музика изисква търпение, взискателност?

- Преподаването на музика във висше заведение е въпрос на много знания, качества и опит, който се добива постепенно. На този етап мога да кажа, че ме мотивира да бъда креативна. Убедена съм, че качественото преподаване на музика от най-ранна възраст, до етапите на училищното образование е много важен процес. Благодарение на него, личността се развива хармонично, творчески, подпомага се усвояването на останалите предмети и могат да бъдат избегнати много от проблемите в т. нар. тийнейджърска възраст. Именно това ме кара да се чувствам отговорна в работата си с бъдещите преподаватели и да се вълнувам много от тяхното развитие.


- Със сигурност си пристрастна към класическата музика, защото тя е твое кредо. Каква е обаче причината да има малък интерес от страна на публиката?

- Може би именно този интерес е необходимо да се възпитава отрано. Интересът се пробужда чрез по-доброто познание. Ето още едно предизвикателство пред преподавателите по музика, подготвящи бъдещи ценители (изключвам професионалното музикално образование, където подготовката е съвсем целенасочена). Приемам го и като лично предизвикателство също и смятам, че студентската аудитория е отворена за представянето на класическа музика по интересен начин.


- Разкажи ми за твоите учители, на какво са те научили в НУИ „Проф .Веселин Стоянов”? Кои са, защо ги уважаваш?

- Започнала съм да свиря на флейта при Иван Евстатиев. От 14-годишна възраст съм ученичка на проф. Георги Спасов, а музикалното училище в Русе завърших при Георги Георгиев. В НУИ Русе има много ценни преподаватели както по специалните предмети, така и по различните теоретични дисциплини. Много съм благодарна на моите любими преподаватели – г-жа Александрина Ангелова, г-жа Мария Дуканова, г-жа Лиляна Панайотова, г-жа Росица Йовчева и всички останали. Впечатлена съм и от организационния талант на г-жа Дуканова, която успява да включи голяма част от талантливите ученици в различни участия у нас и в чужбина. Благодарение на нея успях да посетя майсторски клас във Виена още в ученическите си години при проф. Гислер. По-късно при всяка възможност посещавам майсторските класове на именити флейтисти като Андраш Адорян, Жерар Бургойн, Ашли Соломон, Ренике Смилде, Георги Спасов и др.


- Кои са любимите ти класици в музиката, които винаги посягаш да изсвириш?

- Обичам изключително Дебюси. Репертоарът за флейта е богат с френски автори, напоследък се обръщам много към бароковата музика. Интересът ми към нея е и изследователски – това е тема на докторската ми дисертация. Харесва ми да изпълнявам произведения и от български автори.


- Освен класическата музика, каква друга обичаш да слушаш?

- Обичам етно музиката. Смятам, че е съчетание на различни музикални традиции.


Автор: Лилия Рачева
31.08.2011 г. 16:33
Посетено: 2641
Етикети: Русе, класическа музика, интервю, флейта, Лили Рачева, Петя Стефанова
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/13045-petya-stefanova-fleytata-e-chastitsa-ot-moyata-dushevnost