Оперният певец Бойко Цветанов: Унищожаваме най-ценното на България, хубавите гласове

Бойко Цветанов пее в Европа, Азия и Америка. Той е първи тенор на Цюрихската опера. Тази година оперният певец проведе майсторски клас в Русе по време на летния фестивал „Сцена край реката”. Нашият известен тенор притежава уникален по своята красота, обем и диапазон глас – глас, какъвто рядко може да се чуе на световните оперни сцени. Той е един от учениците на Борис Христов в Академията в Рим. Учил е в Академия в Бусето при Карло Бергонци, както и при Франко Корели – най-големият тенор на XX век.

◊ ИНТЕРВЮ С ТЕНОРА БОЙКО ЦВЕТАНОВ

- Маестро Цветанов с какви впечатления останахте от проведения майсторски клас в Русе?

- Участниците в майсторския клас имаха прекрасни гласове, много са талантливи. За съжаление, те нямат голямо бъдеще в България. Мога да кажа, че виждам една трудна реализация. Напоследък не се отделят средства за култура. Операта е едно забравено изкуство. Визирам Софийска опера, сродните културни институти в провинцията са на доизживяване. Много е трудно. Добре, че има ентусиасти сред публиката, които ценят това хубаво изкуство и продължават да идват и да пълнят салоните.

- За първа година ли провеждате майсторски курс в Русе?

- Да, в Русе съм за първа година. Благодарен съм на директора на Военния клуб – Огнян Жеков, който ми предостави чудесната база за ползване. Бих казал, че десет дни са малък период за подготовка на курсистите, и не могат да станат чудеса. Но пък това е период на концентрирана работа, която дава положителни резултати.

- От курсистите разбрах, че те се свързват с Вас в Цюрих, където живеете и работите. Те искат ценни съвети от Вас, търсят Ви. Как си обяснявате този факт?

- Вероятно съм добър по характер..., поне така казват всички. Иначе не смея да твърдя за себе си колко добър преподавател съм. Истината е, че работя с голям ентусиазъм, буквално се раздавам в тази работа, както и на сцената. Мисля, че по този начин трябва да се работи. Аз обичам тези млади хора и ако не им помогна, то това е заблуда за самия мен. Не обичам работата ми да стои несвършена или да е свършена наполовина. Тези млади хора очакват съвети и помощ, но не материална, а духовна подкрепа, необходима в развитието на вокалната техника.

- Къде се чувствате най-добре? Знам, че работите и живеете в Цюрих.

- В Швейцария се чувствам много добре, защото това е една прекрасна страна. Сърцето обаче винаги ме тегли към България и сигурно в най-скоро време ще се завърна в родината си. Моите деца, които получиха образованието си там, също искат да се завърнат в България. Швейцария е уредена държава и там не съществуват проблеми. Ако има проблеми, то те се разрешават много бързо. Бюрокрацията е сведена до минимум. Например изваждането на един биометричен паспорт трае пет минути, защото всичко е предварително разчетено.

- Преди малко очертахте безнадеждна картина на бъдещите оперни певци. Това означава ли, че всички трябва да пеят и да се реализират в чужбина?

- Това е вариант за тях, изход. Всъщност те трябва да направят избор. Напоследък се забелязва една тенденция, бих я нарекъл мафиотска, да се поддържат едни и същи певци, да ги допускат на сцената. Младите и талантливи оперни артисти остават без средства. Това е страшно, държавата не се грижи за необходимия минимум, не подкрепя класическото музикално изкуство. Да отидем в Русенската опера и да погледнем тавана, тоалетните... Толкова ли няма пари..., а се обиждаме, че ни изобразяват като клоака!!!...

- Ако имате правата на министър на културата, какво бихте направили?

- Не искам да се поставя на мястото на министър Вежди Рашидов, но трябва да се обърне внимание на изкуството, което се прави на момента. Да се подпомагат творците, правещи живо изкуство, но не чалга. Сега се прави един скъп музей, от който няма нужда. Мястото на картините и скулптурите е в галериите, те се оценяват по достойнство. Хубаво е да ги има тези неща, но когато няма пари?...

Тези пари отиват за една не толкова необходима сграда. Като оперен певец съм пристрастен към съдбата на моите колеги. Това са хора, които са завършили Консерваторията, те са учили това, цял живот с това се занимават.

Ние унищожаваме най-ценното на България, нашите хубави гласове.

А можем да се хвалим с Гена Димитрова, Райна Кабаиванска...

- Интересът към оперните постановки е сред определена група хора. Според Вас това музикално изкуство не е ли затворено?

- Оперите се затварят заради грозните постановки, слаби диригенти и певци. Един спектакъл с добре научени певци, добри актьори...

- Вие щастлив човек ли сте?

- Щастлив ме прави семейството ми, моята работа и изкуство. Аз имам огромното щастие професията ми да бъде хоби. В този смисъл съм щастлив човек. Да правиш оперно изкуство е много трудно. 32 години присъствам на сцената, толкова дълго време пея с най-големите певци на света. Това е голяма отговорност. В същото време това изморява. Радвам се на моите ученици.