Мартина Вачкова: За актьора няма миг покой

◊ ПОВОДЪТ

На 9 и 10 май Мартина Вачкова гостува на русенска сцена по покана на директора Рашко Младенов. Това е повод да се срещнем след премиерата на „Как Писар Тричко не се ожени за царкиня Кита, с китка накитена”.

Разбирам, че това е една от любимите й пиеси, защото е комедия, която ни развлича, докато иронизира човешките недъзи. Само преди двадесет години актрисата е получила тази роля и сега отново се връща към нейния образ. За актрисата, за баща й и за живота й, разговаряме с Мартина Вачкова.

◊ ИНТЕРВЮ С АКТРИСАТА

- За първи път ли играете с русенската театрална трупа?

- Всъщност много пъти съм играла в Русе, но по стадионите с колегите от „Каналето”. Идвала съм и със Сатиричния театър. Имаше много хора..., всичко това го казвам по повод публиката, която се е събирала. С русенската театрална трупа играя за първи път.

- Преди колко години сте играли Кита?

- Преди двадесет години, но обичта ми към царкиня Кита е една и съща, усещам героинята. Тази роля е прелестна възможност една актриса да изрази комедийния си талант.

- Не е ли комерсиален спектакъл „Как Писар Тричко...”?

- Не, не е комерсиален спектакъл. Ако представлението е в София, залите ще бъдат пълни, ще има публика. Тук, ако има хубава реклама, със сигурност ще привлече повече хора.

- Къде е по-голямото изкушение – в театъра или в телевизията?

- Преди много години напуснах Сатиричния театър. Не мога да бъда никъде на щат, защото имам ангажимент в телевизията. Имах възможност да играя само в София заради дъщеря ми. Аз се грижа за нея. Много покани съм отказала. Предстои ми участие в новата пиеса на Камен Донев. Не съм спирала нито за миг да бъда театрална актриса. Но когато станеш популярен, малко е да развличаш и забавляваш хората. Известният човек навсякъде по света има и други приоритети. Ако аз не бия камбаната, че има проблеми и не търся начини за тяхното разрешение, значи не съм си свършила работата. Да правя само смешки в тв предаване за мен е малко, това е достатъчно за човек, когато е на 20-30 години. Искам и търся нещо друго в смешната роля. Играе ми се трагикомедия. Завършвайки НАТФИЗ, проф. Люцканов ни казваше оттук нататък ще гледате хората как се движат, пазаруват, плачат… Няма миг покой за актьора.

- Какъв човек е Мартина Вачкова, извън сцената… Наскоро Георги Калоянчев си призна, че не е комик в компания. А Вие?

- Да, вярно е. Мога да кажа, че и баща ми също не разсмиваше компанията. Той беше най-мълчаливият, не искаше никакви компании, гости, шум, приказки, обичаше тишината. Той можеше да говори, но единственото, което искаше, е да ме гушка и да ме стиска силно. Това правя сега с дъщеря ми. С годините ставам различна. Сега се събирам с по-малко хора и когато единият говори, искам всички да се изслушват… Все по-камерни групи търся.

- Известността пречи ли Ви?

- Не, не пречи. Помага. Понякога хората ме спират, уморена съм, но ме спират и говорят. Ако си популярен и обичан, това е радост.

- Какво не знаем за Вас?

- Обожавам морето, планината, обожавам да плувам. Преди премиерата в ДТ „Сава Огнянов” по телефона ми се обадиха от Софийска община и казаха, че са одобрили съвместния ни проекта с Юрий Дачев, ще напишем книга за баща ми - Григор Вачков. Радвам се, че това ще се случи.

- Казвате, че толкова много обичате баща си. Той е пример за Вас и никога няма да срещнете половинката си?

- Това е различна обич. Моето нещастие е в това, че се разминавам с мъжете, защото имам за пример най-всеотдайния съпруг и баща - Григор Вачков. Той се раздаваше изцяло за нас, боготвореше майка ми, такива хора вече няма. Няма никога да срещна мъж за себе си като него. Но затова пък имам приятели.