Певицата Мая Нешкова: Българинът е оцеляващ талант, когато повече го натискат

Мая Нешкова завършва Българска държавна консерватория (БДК) през 1978 г. в класа на Ирина Чмихова. Като студентка в Естрадния отдел участва във вокално трио „Обектив”, с което осъществява редица концерти и записи. След завършването си се установява в Благоевград, където постъпва в новоучредения оркестър с ръководител Кирил Икономов. В началото на 80-те години популярността на оркестър „Благоевград” и неговата солистка постепенно надхвърля регионалните граници с песни като „Конче вихрогонче” и „Слънчева обич”, в които Икономов използва близки до народната музика интонации. Като солистка на оркестър „Благоевград” Мая Нешкова работи в Западна Европа и осъществява концертни турнета в Русия и Сърбия. През 1987 г. печели Голямата награда на международния фестивал в Улан Батор, Монголия. През 1986 г. БНТ излъчва филм („Слънчева обич”) от концерта на оркестър „Благоевград” в Сандански.

Популярността на Мая Нешкова през 80-те години дотолкова нараства, че тя става единствената звезда на българската естрада, която прави концертите си на стадиони. През 1995 г. слиза от сцената, за да роди и отгледа своите близначки. През 2001 г. на Международния фестивал „Еврофест“ в Скопие Мая Нешкова получава купата за цялостно творчество. 4 години по-късно тя се връща на сцената с нови проекти.

◊ ИНТЕРВЮ

- Г-жо Нешкова, музиката, песните, сцената са Вашият живот. Съжалявате ли, че сте приели мисията на певец?

- Аз съм позитивен човек и всичко, което правя, го правя с любов и желание. А когато осъзнаеш, че имаш и мисия, вече си напълно щастлив.

- Например песента „Щастието не се купува с пари“ носи едно добро послание към нас в комерсиалния ни свят. Какво успява днес да Ви зарадва?

- В една своя мисъл Айнщайн казва, че можеш да изживееш живота си, без да се учудваш и нищо да не ти прави впечатление, но също така можеш всеки миг от живота да го приемаш като чудо. Аз съм изцяло от втората група. Така че опитвам се да виждам всичко красиво в живота, да го издигам на пиедестал и това ми дава сили и вдъхновение.

- Ще перефразирам вашата песен - кои са спомените, които Ви разплакват и правят щастлива?

- Минала съм в такава фаза на живота си, че по-често плача или по-често ме свива гърлото от хубавите и мили спомени. Мисля си, че си заслужава да ги носим у себе си като богатство – спомени. А всичко лошо - човек трябва да си вземе поука и да го забрави.

- На кого сте благодарна за кариерата си, за популярността си?

- Преди всичко на семейството си. Израснах, обградена с много любов и много музика. Баща ми, Васил Нешков, който е музикант, беше моят първи и голям учител, моят първи най-голям почитател. След това имах щастието да срещна моя съпруг – композитора Кирил Икономов, и кариерата ми да продължи градивно, да намеря себе си, да имам шанса да изпея най-хубавите му песни, написани специално за мен.

- Кои са хората, които винаги Ви подкрепят?

- Всички, които ме обичат. За мое щастие, те са много. Семейството ми, екипа ми, почитателите ми, приятелите от „Фейсбук”, където вече имам два профила и една страница.

- Миналата година получихте златни държавни ордени от Русия. Това означава ли, че там повече Ви познават и уважават? Какво Ви впечатли в Русия, например как работят Вашите колеги, какво е мястото на музикалното шоу в тв програмите, а и на живо?

- В никакъв случай не ме познават повече от българите, но са хора, които умеят да ценят и уважават творците и изкуството във всичките му форми. Отношението на държавата към хората на изкуството е на другия полюс в сравнение с нашата родина. Аз обичам страната си, но в България има изкуство напук на управлението. Ако ние - творците, не сме толкова силни духом и даващи всичко от себе си, за да творим, просто няма да има изкуство. А конкретно за въпроса – щастлива съм, че работата ни е оценена на толкова високо ниво в Русия и песента, която направихме - „Генералите също плачат” - на руски език, стана толкова популярна там.

- Какво не му достига на българския изпълнител, за да се чувства звезда? Задавам Ви този въпрос, защото днес сякаш българската култура е подложена на поредното изпитание – да бъде или да не бъде!

- Аз имам различно мнение за понятието звезда. По-скоро приемам определението „популярност”. Това е доста обширна тема, има много гледни точки, за да я има на ниво българската култура. Най-важното е, че българинът е талантлив и колкото и да е парадоксално – когато повече го натискат, тогава оцелява.

- В едно интервю споделихте, че обичате да разговаряте с почитателите си след концертите. Всяка среща с тях какво Ви дава, с какво Ви зарежда?

- Всяка среща е едно взаимно уважение и отговор на въпроса колко добре съм си свършила работата. Цветята, блясъкът в очите, потокът от положителни емоции и чувства – това е най-голямата ми награда. Чувствам се удовлетворена, че съм накарала някой да се усмихне, да се зарадва, да се замисли, да се разтъжи или да го извадя от неговото постоянно състояние.

- С какви нови песни ще изненадате своите почитатели?

- На 17 май 2011 от 19 часа в зала 1 на НДК ще направим поредния си голям концерт – с авторската симфонична музика на Кирил Икономов. Тя ще бъде представена от Софийска филхармония с диригент Кирил Ламбов и изпълнена от мен, Зорница Дамянова – сопран, Марио Николов – тенор, Хорова капела „Светослав Обретенов” и инструментални солисти. Проектът се нарича „За да има живот” и е в подкрепа на кампанията за борба с рака на гърдата. Това е нещо различно, но не се обяснява с думи – трябва да се види и чуе. На концерта ще прозвучат в симфонични оркестрации някои от най-популярните ми песни, но сме подготвили и няколко нови песни, чиято премиера ще бъде точно на 17 май.

- Вашето послание...

- Бъдете здрави, усмихнати, радвайте се на всеки миг от живота си. Потърсете хубавата българска музика – тя съществува и е създадена специално за Вас.