Интервю
10 години без Добромир Тонев
Светлият лъч в алтернативата живот-смърт
◊ ПАМЕТ ЗА ПОЕТА
„Ще ухая с липите в безкрая,
Ще се качвам, ще слизам с дъжда…”
Ще се качвам, ще слизам с дъжда…”
Преди 10 години на 24 март Добромир Тонев отдаде своята нежност и своята надежда на едно място, оценяващо далеч повече от земното, подобни понятия. Дори предрече в поезията си, че е доста нетърпелив да го направи. Защото намираше, че в живота-антракт всеки актьорски опит е безсмислен. Макар че запази жива последната си надежда в доброто. Че всичко един ден ще си заеме своето място. И то тогава, когато приемем нещата като „нищо повече от смъртта” и „нищо повече от живота”.
Точно в това междупространствие ми позволи да надникна за кратко поетът преди 11 години:
- Добромире, каква е цената на поета в този мегастоков свят?
- Едва ли цената му може да се назове реално, след като пазарът ни е залят с много бездарна продукция и след като този, който има пари, издава книги. Това, разбира се, е един естествен процес на желание да покажеш себе си. Но аз от опит знам, че колкото по-скромно влезе някой в поезията, толкова по-талантлив е той. Оказва се, че поетът не е толкова дефицитна стока напоследък.
- Поетът все още има своя запазен периметър, независимо колко той е стеснен.
- Страшното е това, че задържаните 45 години страсти приеха изключително уродливи и грозни форми и че изкривиха българския дух, традициите и ценностите ни. Дори един интелигентен бизнесмен няма време от работа да посегне към книгата. Но нация без поезия, без литература няма енергия, тя се самоизхабява. Трябва да има поезия, дори да я четат 100, 2 000, 1 000 души. Нека да е в малки тиражи. На поета му е достатъчно някой да му каже – прочетох едно хубаво твое стихотворение.
- Надява ли се поетът, че може да събуди нечии заспали и деформирани сетива?
- Той не може да събуди повече от 1 000 души, колкото му е тиражът. Твърде малко са възможностите на един поет, особено в тези неромантични времена, когато всяка трета дума по улиците е пари и долари. Как думите, които могат да поизвисят човека, да стигнат до него при едно такова огрубяване и материализиране на живота?
- Вярваш ли, че това може да се промени с нечия помощ или чрез нещо като възмездие, като Второ пришествие?
- Мисля, че Второто пришествие дойде с последния парламент. Има нещо толкова апокалиптично и страшно в поведението и безотговорността на някои политици, че хората си казват – по-добре дявол да я вземе тази страна или Космоса да я вземе, но така да не продължава повече. А що се отнася до тези ирационални неща, пришествия и извънземни, все ми се ще да ги има като алтернатива, като един по-светъл лъч на живота.
- И пришествие на мъдрост и просветление не може ли да провокира мозъчните клетки на обществото - творците?
- Присъствието им като можене с ум, с талант през вековете май не е било определящо поради вродената им деликатност. Те нямат нокти на лактите си, за да избутват другите и да се блъскат по парламентарни сокаци и политически кривини. Творецът е доста чувствителен, за да не може да „помага” по този начин. Пък и никой не го слуша. Други сега надуват тръбите и фанфарите... А демагогията и политическата шарлатания така го възмутиха, че той изпадна в някаква апатия поради невъзможността да се вмести като позитивна фигура в този живот.
- Как тогава човек да разтвори ръцете си за прегръдка, след като така става удобен за разпятие, както пишеш в последната си книга?
- Не можем само да си стоим, да чакаме и мрачни мисли да ни минават през съзнанието. Нали все пак трябва в нещо да се вярва. Важното е ти да дадеш своята нежност, своята доброта, пък той, ако реши да превърне прегръдката в мъртва хватка, то си е въпрос на ответния. Ответната реакция също е въпрос на избор. Но трябва да подхождаме с надежда.
Интервюто взе: Лияна Фероли
Автор:
Публикация:
02.04.2011 г. 18:41
Етикети:
Посетено:
2314
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/12076-10-godini-bez-dobromir-tonev