Интервю

Ели Видева: Поезията е любов извън времето и пространството

На живо с „Оживявам” на Ели Видева в Кърджали на 14 февруари

Ели Видева: Поезията е любов извън времето и пространството


◊ ВИЗИТКА

Ели Видева е родена на 20 ноември 1955 г. в Хасково. Завършила е ПУ „Паисий Хилендарски“. Работи като учител по математика. Председател е на Клуба на дейците на културата в гр. Хасково. Дълги години е и една от основните движещи сили на конкурса за дебютна книга „Южна пролет“. Автор е на 6 книги – „Огън под дъжда“ (1992), „Дом“ (1997), „Версия живот“ (2000), „Небесен конник“ (2003) и „Думи за нататък“ (2005), „По оста” (2008). Член на Съюза на българските писатели.

• За 14 февруари, празникът на духа, любовта и виното, Регионална библиотека „Н. Й. Вапцаров" и Военен клуб организират поетична вечер с участието на поети от Кърджали, Хасково и Димитровград. Заедно с техните творби ще звучат най-вече поетичните откровения за любовта на Ели Видева.

Проявата е насрочена за 14 февруари от 17.30 ч. във Военния клуб.


◊ ИНТЕРВЮ

- Ели, имаме ли сетива за тръгналия вече като никога нов пролетен кълн на „изкуплението-любов”?

- Човек е така устроен, че има сетива за всичко, друг е въпросът дали може да го изрази. Времената са тежки и много хора живеят като таралежи - виждат се бодлите, а същината е скрита. И всеки сам преминава през катарзиса на изкуплението - любов.


- Май няма как да разкодираме неговия код, преди да ни порази „токовият удар” на най-свещените вибрации – тези на любовта?

- Токовият удар поразява всеки с вибрациите на любовта и човек го разкодира посвоему. Въпрос на интелигентност е да потънеш в елементарния изказ на чалгаризацията, или да посегнеш към високите образци на изкуството, за да намериш и изразиш себе си.


- Как се „поливат” изсъхналите корени на живота-безлюбие със звезди?

- "Поливат" се с болка. И с много сълзи, понякога "сухи". Безлюбието е наказание за хора себични и самовлюбени, които не познават радостта да дадеш любов.


- Сега се сещам, че щом имаме звезден произход, един от начините е просто да си го спомним, а после?

- Преди години поетът Любомир Левчев възкликна "Звездите са мои". Някога звездите са били дом за човечеството, сега са му светлик. Ненапразно искаме да стигнем звездите - ние интуитивно усещаме,че натам ни е пътят и ако заложим на духовното в ерата на Водолея, действително всички звезди ще бъдат наши.


- Спомняш ли си поетичната формула за любовта на Гошо Талев „тръгва си утре, а се връща вчера”? Защо така много ни привлича невъзможната любов?

- Точно защото е невъзможна. Но дава на въображението материал да се развихри и да я преживее на емоционално равнище. Сблъсъкът идва между емоцията и реалността, а това боли.


- Навярно, без болеенето по сладката болка-любов няма и да има истинска поезия?

- Когато човек е влюбен, иска целият свят да научи за чувствата му. Но когато любовта в един момент си отиде, тя не умира, а събужда друг вид емоции. И тогава идва поетичното осмисляне на миналото и предстоящото.


- Дали пък поезията не е най-съвършената форма на любов?

- Би могло да се каже. И болката е любов, и страданието, и състраданието също. Всичко е любов. А истинската поезия е откровена, оголена до нерв, съвършена в своята чувственост и естественост. Затова и тя е любов. Затова магията й ще ни владее вечно.

Автор: Интервюто взе: Лияна Фероли
13.02.2011 г. 16:14
Посетено: 2484
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/11671-eli-videva-poeziyata-e-lyubov-izvan-vremeto-i-prostranstvoto