Интервю
Орлин Дяков: Шокиран съм от безразличието на част от младите и липсата на диалог
Авторът на пиесата „Уравнение” акцентира върху злободневните въпроси
Орлин Дяков
◊ ВИЗИТКА
Актьорът и постановчик Орлин Дяков от ДТ „Сава Огнянов” – Русе отново насочи погледа си към социалната тема. Предизвикан от насилието в ежедневието, което обхваща и подрастващите, авторът на пиесата „Уравнение” акцентира върху злободневните въпроси. Така в пространството се зареждат личните драми, равносметката, обвиненията, анализите. А отговорите на въпросите докъде стигат децата ни, които сме отгледали, защо се превръщат в убийци и кой е виновен, трябва сами да си дадем. Призивът на актьора, постановчика и автора на пиесата е – „Трябва да помогнем на нашите деца!”.
За постановката, за публиката и реакциите на зрителите разговарям с режисьора Орлин Дяков преди представлението да е започнало.
◊ ИНТЕРВЮ
- Г-н Дяков, защо пиесата Ви е озаглавена „Уравнение“?
- Уравнение е математически израз или задача, която е зададена, а решението зависи от човека. Има уравнения, които са с ясни решения, както и с много неизвестни. В постановката „Уравнение“ – задачата е с много неизвестни, затова избрах това име. Уравнение кореспондира с учене, училище...
- Какво Ви провокира да разработите тази тема? Действителен случай на насилие ли?
- Не е действителен случай. Истината е, че с Косьо Станев, който беше директор на Разградския театър, имахме два успешни проекта за пиеси – „Кръстопът под наем“, посветена на емигрантството, „Врата до пътя“ – спектакъл, насочен срещу наркотиците. Последният се изигра 30 пъти в Разградски окръг, това е вид рекорд. Тогава Косьо Станев ми предложи да напиша пиеса за детското насилие. Започнахме да обсъждаме идеи, работих, писах до момента, до който той ми постави срок и каза, че през септември иска да започне репетиция на тази пиеса. Написа ми един списък с актьорите, които мога да разпределя. След това за около три-четири месеца завърших пиесата.
- Работили сте близо три години над тази драматургична творба, криминалните новини ли Ви повлияха?
- През тези три години работих и стигах до момент, в който исках да се откажа от темата. Най-големият шок беше, когато казаха по новините за двете момичета от Варна, нарязали съученичката си и я скрили на тавана, шокира ме тяхното безразличие. Казах си това трябва да се напише, ето така катализира идеята.
Ние, актьорите, в някаква степен сме облагодетелствани. Имаме възможността да дадем мнение, тълкувано по наш начин, и да го покажем пред много хора. На една от срещите, която проведохме, говорихме с учениците какво ще се случи на другия ден с героите от „Уравнение“. Така се завъртя разговорът и се оказа, че има два полюса. Единият е, че постъпката ще се възхвалява, а другият – не. В двата случая момичетата от пиесата стават асоциални. Те започват да се затварят и да не комуникират, и така се стига до амок. Според мен тази асоциализация е причина и момчето от Кърджали да извърши убийството. То е само на 18 години.
- Учениците как коментират поведението на героите?
- Досега сме провели шест срещи. Присъствал съм на един дебат, на един открит урок в Гимназията по икономика... За голямо съжаление, мисля, че около 50 процента казват, че на тях не може да им се случи това, игнорират проблема. Подобно нещо правят и родителите и не се замислят, че разговорът отсъства в семейството.
- Как ще определите коментарите, че подобно насилие (”Уравнение”) е незначително?
- Две трети от тези насилия са непредизвикани, тоест агресивността се поражда не от някакво предизвикателство, а от казана дума. Лошото е, че проблемът не се решава с разговор, а с първото, което идва наум - агресията. Първичното излиза напред и те започват да се бият и то с ужасяваща жестокост. Не съм очаквал това. Има насилия, които ние не знаем, те са ежедневие в училището, ежедневно унижение към по-слабите. Всъщност те са най-страшните, защото акумулират агресия, която излиза в един момент и взривява.
- Всъщност така ни показвате едно ново поколение, променено?
- Ние не бяхме толкова жестоки, не крия, че аз също съм се бил в училище. Имаше двама-трима, които ни разтърваваха, но сега това липсва. Сега има побоища с трайни увреждания. Според мен сериозна отговорност имат онези, които имат право да спрат компютъра вкъщи и да разговарят с децата. Всичко зависи от решенията на родителите. Затова пиесата е отправена към родители и деца. Вътре има една важна реплика – „Ако тези деца знаеха какво ни причиниха. Ако въобще знаят какво ни причиняват“. Заради тази реплика си струва да се изгледа цялата пиеса.
- Успявате да дълбаете в душите на хората?
- Публиката се идентифицира с тези герои, всеки един намира себе си. Нашата работа да изразим по истинен начин видяното, наблюдаваното. Да, това бръква в душата, защото действието се случва днес, случва се с нас.
- Как ще приемете коментара на зрителите, които казват: „Абе, не ми се гледа тежка постановка“?
- Публиката може да избере къде да отиде, има вариететни програми, може да избере да гледа и Камен Донев. Няма нищо лошо в това. Струва ми се, че липсата на разговор не решава проблема. Това представление разговаря по нашия начин за дадения социален проблем.
- Театърът има ли място в живота ни?
- Има едно нещо, заради което театърът ще съществува - срещата на жив с жив човек. Това никой по никакъв начин не може да го постигне. Говоря по принцип за театъра. Близката среща с човека, разговорът, това е магията. Актьорът те забавлява, разплаква, утре обаче няма да е същото. Тук няма повторение, всеки път, гледайки един спектакъл, откриваш, че никога не е същият. За съжаление, има много слаби „софийски” спектакли, които гостуват в града. Зрителят плаща по 15-20 лева да гледа хора, които се показват по телевизията. Много русенци се убедиха, че с два парцала и много смешки, успешно се вземат пари. Чувал съм – „ужас, никога вече няма да дам толкова пари, това не е театър“.
За голямо съжаление, наши колеги вършат това и така се създава чалга театъра.
- Самата публика пък е привлечена от имената на гастролиращите актьори и пълни салоните.
- Не е така... и така е... Наши артисти също успяват да напълнят салоните. В момента русенските училища се изчакват да гледат „Уравнение“, без да им се налага. За „Отворена брачна двойка” също няма билети. Това са спектакли само от русенски актьори...
- Не може да се отрече, че постановката привлече младите и те влязоха в театъра.
- В момента училище „В. Левски“ е в театралния салон. От 15 години това училище не е било поканено да дойде в театъра. Разбрах, че го управляват по модерен начин и учениците вече са тук, това е хубаво.
- Притеснява ли се Орлин Дяков преди всеки спектакъл?
- Притеснявам се, много. Целият съм вир вода, стоейки в кабината и наблюдавайки как върви действието. В едно представление за четири-пет минути трябва да се сменят няколко състояния, ще дам пример с Петя Венелинова, която плаче, изпада в шок, мисли, че дъщеря й е умряла и след това трябва да се успокои (научава, че детето й е живо).
- Уравненията, които Ви предстоят да решавате?
- Те са много. Първо, имам две предложения, които са за спектакли за сезона – за камерна и голяма сцена. Завърших едно представление в Разград, вероятно през есента ще поставям „Уравнение“ във Видин. Трябва да довърша вече започнат текст. Надявам се националното турне на „Уравнение” да се случи и да стартира в края на февруари – началото на март. Това е най-голямата ми мечта.
◊ ВИЗИТКА
Актьорът и постановчик Орлин Дяков от ДТ „Сава Огнянов” – Русе отново насочи погледа си към социалната тема. Предизвикан от насилието в ежедневието, което обхваща и подрастващите, авторът на пиесата „Уравнение” акцентира върху злободневните въпроси. Така в пространството се зареждат личните драми, равносметката, обвиненията, анализите. А отговорите на въпросите докъде стигат децата ни, които сме отгледали, защо се превръщат в убийци и кой е виновен, трябва сами да си дадем. Призивът на актьора, постановчика и автора на пиесата е – „Трябва да помогнем на нашите деца!”.
За постановката, за публиката и реакциите на зрителите разговарям с режисьора Орлин Дяков преди представлението да е започнало.
◊ ИНТЕРВЮ
- Г-н Дяков, защо пиесата Ви е озаглавена „Уравнение“?
- Уравнение е математически израз или задача, която е зададена, а решението зависи от човека. Има уравнения, които са с ясни решения, както и с много неизвестни. В постановката „Уравнение“ – задачата е с много неизвестни, затова избрах това име. Уравнение кореспондира с учене, училище...
- Какво Ви провокира да разработите тази тема? Действителен случай на насилие ли?
- Не е действителен случай. Истината е, че с Косьо Станев, който беше директор на Разградския театър, имахме два успешни проекта за пиеси – „Кръстопът под наем“, посветена на емигрантството, „Врата до пътя“ – спектакъл, насочен срещу наркотиците. Последният се изигра 30 пъти в Разградски окръг, това е вид рекорд. Тогава Косьо Станев ми предложи да напиша пиеса за детското насилие. Започнахме да обсъждаме идеи, работих, писах до момента, до който той ми постави срок и каза, че през септември иска да започне репетиция на тази пиеса. Написа ми един списък с актьорите, които мога да разпределя. След това за около три-четири месеца завърших пиесата.
- Работили сте близо три години над тази драматургична творба, криминалните новини ли Ви повлияха?
- През тези три години работих и стигах до момент, в който исках да се откажа от темата. Най-големият шок беше, когато казаха по новините за двете момичета от Варна, нарязали съученичката си и я скрили на тавана, шокира ме тяхното безразличие. Казах си това трябва да се напише, ето така катализира идеята.
Ние, актьорите, в някаква степен сме облагодетелствани. Имаме възможността да дадем мнение, тълкувано по наш начин, и да го покажем пред много хора. На една от срещите, която проведохме, говорихме с учениците какво ще се случи на другия ден с героите от „Уравнение“. Така се завъртя разговорът и се оказа, че има два полюса. Единият е, че постъпката ще се възхвалява, а другият – не. В двата случая момичетата от пиесата стават асоциални. Те започват да се затварят и да не комуникират, и така се стига до амок. Според мен тази асоциализация е причина и момчето от Кърджали да извърши убийството. То е само на 18 години.
- Учениците как коментират поведението на героите?
- Досега сме провели шест срещи. Присъствал съм на един дебат, на един открит урок в Гимназията по икономика... За голямо съжаление, мисля, че около 50 процента казват, че на тях не може да им се случи това, игнорират проблема. Подобно нещо правят и родителите и не се замислят, че разговорът отсъства в семейството.
- Как ще определите коментарите, че подобно насилие (”Уравнение”) е незначително?
- Две трети от тези насилия са непредизвикани, тоест агресивността се поражда не от някакво предизвикателство, а от казана дума. Лошото е, че проблемът не се решава с разговор, а с първото, което идва наум - агресията. Първичното излиза напред и те започват да се бият и то с ужасяваща жестокост. Не съм очаквал това. Има насилия, които ние не знаем, те са ежедневие в училището, ежедневно унижение към по-слабите. Всъщност те са най-страшните, защото акумулират агресия, която излиза в един момент и взривява.
- Всъщност така ни показвате едно ново поколение, променено?
- Ние не бяхме толкова жестоки, не крия, че аз също съм се бил в училище. Имаше двама-трима, които ни разтърваваха, но сега това липсва. Сега има побоища с трайни увреждания. Според мен сериозна отговорност имат онези, които имат право да спрат компютъра вкъщи и да разговарят с децата. Всичко зависи от решенията на родителите. Затова пиесата е отправена към родители и деца. Вътре има една важна реплика – „Ако тези деца знаеха какво ни причиниха. Ако въобще знаят какво ни причиняват“. Заради тази реплика си струва да се изгледа цялата пиеса.
- Успявате да дълбаете в душите на хората?
- Публиката се идентифицира с тези герои, всеки един намира себе си. Нашата работа да изразим по истинен начин видяното, наблюдаваното. Да, това бръква в душата, защото действието се случва днес, случва се с нас.
- Как ще приемете коментара на зрителите, които казват: „Абе, не ми се гледа тежка постановка“?
- Публиката може да избере къде да отиде, има вариететни програми, може да избере да гледа и Камен Донев. Няма нищо лошо в това. Струва ми се, че липсата на разговор не решава проблема. Това представление разговаря по нашия начин за дадения социален проблем.
- Театърът има ли място в живота ни?
- Има едно нещо, заради което театърът ще съществува - срещата на жив с жив човек. Това никой по никакъв начин не може да го постигне. Говоря по принцип за театъра. Близката среща с човека, разговорът, това е магията. Актьорът те забавлява, разплаква, утре обаче няма да е същото. Тук няма повторение, всеки път, гледайки един спектакъл, откриваш, че никога не е същият. За съжаление, има много слаби „софийски” спектакли, които гостуват в града. Зрителят плаща по 15-20 лева да гледа хора, които се показват по телевизията. Много русенци се убедиха, че с два парцала и много смешки, успешно се вземат пари. Чувал съм – „ужас, никога вече няма да дам толкова пари, това не е театър“.
За голямо съжаление, наши колеги вършат това и така се създава чалга театъра.
- Самата публика пък е привлечена от имената на гастролиращите актьори и пълни салоните.
- Не е така... и така е... Наши артисти също успяват да напълнят салоните. В момента русенските училища се изчакват да гледат „Уравнение“, без да им се налага. За „Отворена брачна двойка” също няма билети. Това са спектакли само от русенски актьори...
- Не може да се отрече, че постановката привлече младите и те влязоха в театъра.
- В момента училище „В. Левски“ е в театралния салон. От 15 години това училище не е било поканено да дойде в театъра. Разбрах, че го управляват по модерен начин и учениците вече са тук, това е хубаво.
- Притеснява ли се Орлин Дяков преди всеки спектакъл?
- Притеснявам се, много. Целият съм вир вода, стоейки в кабината и наблюдавайки как върви действието. В едно представление за четири-пет минути трябва да се сменят няколко състояния, ще дам пример с Петя Венелинова, която плаче, изпада в шок, мисли, че дъщеря й е умряла и след това трябва да се успокои (научава, че детето й е живо).
- Уравненията, които Ви предстоят да решавате?
- Те са много. Първо, имам две предложения, които са за спектакли за сезона – за камерна и голяма сцена. Завърших едно представление в Разград, вероятно през есента ще поставям „Уравнение“ във Видин. Трябва да довърша вече започнат текст. Надявам се националното турне на „Уравнение” да се случи и да стартира в края на февруари – началото на март. Това е най-голямата ми мечта.
Автор:
Лилия Рачева
Публикация:
09.02.2011 г. 16:43
Етикети:
Посетено:
2731
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/11638-orlin-dyakov-shokiran-sam-ot-bezrazlichieto-na-chast-ot-mladite-i-lipsata-na-dialog